 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Аз съм ужасен човек
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1937 пъти
Пиша тази история с огромна болка в сърцето и ще помоля тя да бъде публикувана. Ще се радвам да получа правилни съвети за това как да осъзная лошите черти в характера си и да ги преодолея, защото много ме мъчат. Трима човека в живота ми са ми казвали, че съм отвратителен човек. Това са майка ми, бившият ми мъж и настоящият ми мъж. Бившият ми мъж толкова ме мрази, че все още не пропуска възможност да ми напомни колко съм зле, а настоящият споделя мнението. Майка ми от дете пък ми повтаря, че никой мъж няма да ме хареса. Е не беше съвсем права, защото имах една дългогодишна, много щастлива връзка, в която всеки беше себе си, обичахме се, подкрепяхме, но се разделихме защото много страдахме един за друг, а обстоятелствата през онези млади години бяха такива, че ни делеше едно разстояние и не виждахме как ще го преодолеем. Тази любов, която в момента е едно добро приятелство ми дава надежда, че може би, макар и дефектите в характера си, има човек, с който съм била спокойна и щастлива. От тогава насам се случиха следните неща, събрах се с един човек, в който бях много влюбена. Роди ни се дете и живяхме 6 години заедно. За тези 6 години имахме много щастливи мигове и много караници, за които аз винаги обвинявам отсрещната страна. Проблема е, че аз имам едни очаквания и когато човека отсреща не постъпи както аз съм си представяла започвам да се изнервям, явно ставам доста неприятна в такъв момент. Човекът отсреща ако в този момент ме прегърне се успокоявам, но започне ли да ми казва, как нищо не струвам, колко съм нахална и т. н. наистина толкова се изнервям, тровя се, плача, страдам, не мога да заспя, треперя. Не желая да се чувствам така. Искам да си обясня, защо реагирам толкова остро към хората, които обичам. Може би давам всичко от себе си и очаквам същото. А може би съм една властна жена, която иска да става все по нейната и ако не стане обвинява мъжа. Защото ако аз съм по-кротка, примирявам се с обстоятелствата, напрежение няма да има. А аз започвам много бързо да се чувствам пренебрегната. Това ми е проблема, чувствам се, . че не ме обичат, а то не е било така. И започвам да казвам, край разделяме се. Това в началото минава, помага ми и на мен да се почувствам желана, когато мъжът започне да страда за мен, виждам, че ме обича. Но след третия път, мъжа вече се съгласява и започват едни драми. Сама ме е срам, като виждам колко болен мозък имам явно.
След последната драма в сегашната ми връзка, си обещах и на него и на мен, че няма да се стресирам и да се нервирам. Но ето, че пак се нацупих, защото не съм получила това което съм искала. Давам си сметка, че може и човека срещу мен да не е прав, но не мога да преценя реално човека, защото цялата вина за развалените отношения слагам върху себе си. Моят проблем е, че той е ревнив и аз дадох всичко от себе си, да му обръщам изцяло внимание, да му покажа, че съм само негова и в един момент, човека започна да си излиза с приятели без мен, вече в нашата връзка са намесени и неговите приятели, които му се били подигравали. Усещам, че е под влияние на това, какво ще си помислят за него приятелите му. За мен това е незряло. Нямам реална преценка за кое съм права и за кое не. Например права ли съм, да отиде той с приятели на море, да ми се обажда за по 1 минута по телефона и аз да съм ок с това? Права ли съм, при положение, че искаме да имаме дете, да искам от него да не се прибира по светло от дискотеките? Болна ли съм, откачена ли съм, може би не е той човека за мен, но пък го обичам толкова много. И обич ли е това всъщност?
Не искам повече мъже в живота си, защото когато се влюбя явно не съм на себе си. Може ли да се контролира нивото на влюбване, да се държи в едно здравословно положение. И само влюбването ли е виновно? Вече май много развалихме отношенията с мъжът ми, би било чудо, да се върне при мен. Тази вечер много ми крещя, обижда ме, каза, че се срамува пред приятелите си заради мен, защото го видяли, че се обяснява на жена си по телефона. И аз не съм човек търпящ обиди. Щом има лошо мнение за мен ще го оставя да си ходи. Не зная как да постъпя, обещахме си, да не се караме, а аз издъних нещата. Той иска свобода, аз искам внимание. Освен да си намеря любовник, не виждам решение на проблема. А той ако разбере, това ще е края.
Искам да не се изнервям, искам да съм спокойна.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 3e2599f694 |
|
1. Близнаци ли си?
Братан.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 76540965d2 |
|
3. Винаги опитвай да поправяш грешките си дори когато е трудно. Когато изпадаш в такава ситуация винаги си напомняй да се успокоиш, казвай си, че се ядосваш за глупости.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: b8c971ac0a |
|
4. Жено ти не можеш да живееш с мъж. Разведи се и с мсория си съпруг и си живей живота. Еби се после, с който искаш, но се вкарвай сега докато си омъжена във филми, защото най - вероятно ще изнервяш и любовника си.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 4a61fc23c5 |
|
5. Ех, Братан, 21 век, хората все още правят изводи основани на зодии.
А към авторката, това което чета ми напомня ужасно много на мен. Имаш очаквания, не получаваш реакциите, които си искала, не получаваш вниманието, от което имаш нужда и което според мен заслужаваш и накрая заставаш и казваш "аз съм виновна, аз съм луда" отказваш се от спора с него, извиняваш му се, слагате една лепенка и айде до следващия път.
Моят съвет, макар, че аз мога лесно да ти го дам, но не се научих да го изпълнявам, е да се откажеш от този човек, да поработиш върху себе си, да си обърнеш внимание и тогава да направиш крачката и да си откриеш правилното човече. Не заслужаваш да живееш с такова отношение и буквално да си губиш времето.
Научи се да се оценяваш и търси някой, който също да те оценя такава каквато си, дори малко луда.
Дисни
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: fd29b82d36 |
|
6. Неправилно подбираш партньорите си. Ти явно си семеен тип и обичаш всичко да правите заедно и да нямате "отделен" живот. Мъжете ти са обратно. Затова трябва да си подбереш партньор, който е съвместим с твоя модел на поведение. Това ти е грешката. Братан, аз залагам на водна зодия (рак, скорпион).
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: d12a54ff45 |
|
7. Да не се прибира по светло от дискотеките и да не те обижда са си съвсем нормални изисквания.
Ти си си наред, тоя не е читав, махай го, ако имаш грам акъл.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: fe07a10caf |
|
8. Мъжа ти е кофти, много кофти. Не е ок да не те взима със себе си на море и да се прибира сутрин от дискотеките. Това не е поведение на обвързан човек. А факта, че си разказва цялата връзка през неговата призма на "приятелчетата", които после ви се подиграват, говори много зле. Със сигурност е незрял и едва ли ще се промени. Аз в тази история чета само как ти искаш да се промениш към по-добро, а той иска ли? Не знам дали имаш проблем или не, защото от историята ти не се разбира много добре дали преувеличаваш проблемите, когато се карате (не посочваш конкретни обстоятелства по време на скандал). Моя съвет е да потърсиш специалист, който да разбира от личностни разстройства конкретно и да ти каже имаш ли за какво да се притесняваш или не. Прочети и за cidependancy, защото е възможно не ти да си кофти човека, а да правиш кофти избори на мъже и да не ги зарязваш каквито и гадости да правят. Един от двата проблема имаш, но от историята ти не може да се разбере кой. Говори със специалист, за да те насочи и да започнеш правилната терапия.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: ea242349a0 |
|
9. Аз съм същия. Моят проблем обаче е, че нямам приятели. Или аз съм с ужасен характер или просто не попадам на хора с, които имаме общи черти... Следя темата с интерес.
За себе си открих, че тези проблеми с характера са започнали в детството, когато не съм получавал или съм получавал прекалено много внимание от родителите си..
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 109ac7b281 |
|
10. Егоцентрично момиченце, не разбрало, че вече не е цевтър на внимание. Контролираща, обсебваща и себична- с егоистични житейски нагласи и принципи. Сигурно си била по- малкото или единствено дете на мама и на тате. От тогава се разхождаш по главите на близките, а те са имали глупостта и слабостта да те оставят да издевателстваш и да се превърне в норма за теб. За жалост- непоправимо и необратимо е всичко това за теб! Дано намериш спокойствше за душичката си!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: f39550b372 |
|
11. Щом и майка ти казва, че си ужасен човек... е ясно. Какво остава за другите хора. Безнадежден случай
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 438a72f442 |
|
12. Кой е прав и кой е крив, не се знае.
Според мен тайната на спокойствието се крие в баланса. Не може всяка една секунда да си с партньора, но не става и изобщо да не се поглеждате. Колкото и да обичаш един човек, все ще имаш нужда да постоиш малко сам, да се видиш с приятели, да се отдадеш на хобита. Колкото и хубаво да си прекарваш самостоятелно в твоя личен живот, все ще ти се прииска да споделиш моментите си с половинката. Пак повтарям- баланс.
Някои хора се намират и си пасват като две парчета от пъзел, те просто мислят по сходен начин и нуждите им се припокриват до голяма степен. Прекрасно, но се случва толкова рядко, че не си заслужава да се коментира. По-често хората си пасват в дадени отношения, но са коренно различни в други. Ти може да имаш нужда от 5 часа с мъжа ти, а той да има нужда от 2 часа с теб. В такава ситуация е разумно да се обсъдят всички въпроси, които внасят напрежение във връзката ви. Под обсъждане имам предвид нормален разговор на нисък тон, без сърдене, викове или сълзи. Разногласията са нещо нормално. Във всяка една връзка има кризисни периоди, когато положението изглежда напълно загубено и вече си представяш раздялата. Това или се преодолява, или води до късане. Обикновено един от двамата трябва да направи компромис и е много желателно компромисите да не идват все от едната персона. Или и двамата работите за тази връзка, или си хващаш чантата и си поемаш по твоя път. С моят бивш приятел имахме подобни проблеми. За мен нормалното е след работа да седнем да пием по едно кафе и да си разкажем набързо какво ни се е случило. Не знам, може да е лигаво, но аз съм израснала в такова семейство и искам да имам същото с половинката си. Бившият ми се прибираше, къпеше се, хапваше и сядаше пред компютъра. Няма лошо, негова си работа, но аз трудно преглътвах липсата на комуникация между нас. Времето си течеше, говорихме, карахме се, правихме компромиси и накрая никой от нас не беше щастлив, реално ние се бяхме отдалечили много. Сега той има шанс да намери жена, всеки от тях да прави каквото си иска, да не сядат вечер заедно на масата и все пак да са щастливи един с друг. Междувременно и аз мога да срещна човек, с когото да сядаме заедно на една маса, да си кажем няколко приказки и след това пак може да седне на компютъра, ама ще сме щастливи. Някой път компромисите водят до нещастие, нормално, когато двамата души изобщо не мислят по сходен начин и никой не е склонен да се съгласи с другия напълно. Не се чувствам виновна за раздялата, бившият ми също не се чувства виновен, просто така се случи, не си паснахме и съвместният ни живот ни научи на много. Сега, ако не друго, то поне знам какво искам и какво мога да дам. Гледам, че и ти си започнала да осъзнаваш себе си- чудесно. Налагаш си да промениш нещата, които не харесваш в себе си и се радваш на останалите. Понякога вината не е в никого, просто характерите не си пасват.
Недей да строиш къща без основи, ще рухне. Недей и да се отказваш от строежа на къща, която има стабилни основи. Говори с мъжа ти, обсъдете всичко нормално и намерете правилните компромиси, за да бъдете щастливи. Гледай да не го обсебваш и го помоли той да се старае да не те пренебрегва.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 919506d9e3 |
|
14. Същата бях, това ще се повтаря отново и отново и 10 мъже да смениш. И да изпълняват изискванията ти, те ще стават все повече и повече. Ти просто непрекъснато искаш доказателства, че си обичана и на мъжете им писва в един момент и сигурно си казват: няма угодия, изобщо няма смисъл да се старая. И не, че само ти си виновна, не. Тия неща, които иска да прави мъжът ти, реално не се вписват в семейните отношения. Работата е там, че явно не можеш да избереш правилен партньор, за отношенията, които искаш и явно не знаеш къде е границата на компримисите, които е ок да правиш. Бях абсолютно същата като теб, зарязах социалния си живот за да осигуря спокойствие на мъжа до мен, а не след дълго, той започна да ме обвинява, че понеже нямам приятели неговият социален живот ми тежи. Осъзнах, че всъщност всички компромиси, които правя не са били съвсем безкористни, напротив правила съм ги за да вкарам другия в ролята на мой длъжник, който после да държа отговорен за личното ми щастие, спокойствие и дори самооценка, за които самата аз не се грижих. На кратко, разбрах, че сама се вкарвам в ролята на жертва. Никой не ми е опрял пистолет да не се виждам с някого, просто съм си мислила, че правейки го и другият ще се почувства длъжен и той да се откаже от някакъв контакт, който на мен ми е неприятен. Вместо да си кажа нещата, както са и ако, човека не го устройва, а мен истински ме наранява, просто да си тръгна. Не, вместо това смятах, че с нечовешки жертви и компромиси ще заслужа повече уважение и любов, а то става точно обратното, показвах, колко малко смятам, че заслужавам, оставайки. Свали си книгата "Параноя на страстта. Наръчник за жените, които обичат прекалено силно. "
И успех!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: c4925bec66 |
|
15. За да се справиш с характера си, първо трябва да знаеш причината за поведението си, като си спомниш миналото Нарича се когнитивно-познавателна терапия.
Т. е. почваш да дълбаеш назад, за да разбереш кое от миналото и в частност детството ти са те комплексирали. Обикновено това е разглезено детство, съчетано със строги изисквания към детето за постигане на перфектност. А има един лаф, че " перфекционизма е враг на осъвършенстването"
Сравнявали са те. Неща от сорта на " виж Ванчето как хубаво се учи, а ти пак имаш 3ка"
Или пък " Нищо няма да стане от теб, като нормалните хора, когсто пораснеш".
Или пък, както и ти самата казваш " Никой мъж няма да те хареса, каквато си проклета". Тук се наблюдава парадокс, хем родителите са те възпитали да си проклета, хем те обвиняват за това.
Типично в съвременния бит и култура. Разбира се не всички в БГ са така, но ти определено си ЖЕРТВА на крайно лошо възпитание и ниска култура в семейството. Пиша думата с големи букви, защото децата се раждат равни навсякъде.
Първата стъпка, както казах е да анализираш миналото си.
Втората е да простиш на родителите си.
Третата е да възпиташ една мисъл- наблюдател, която да хваща собственото ти поведение.
Тук ще кажа нещо позитивно - щом си пуснала такава тема тук, щом виждаш, че има нещо нередно, щом се чувстваш гузна, щом търсиш вината в себе си, значи си стъпила на пътя и съвсем успешно го вървиш! Поздравления! Идиотите не знаят, че са идиоти...
Извинявай се! Прощавай! Признавай си вината пред другите! Изказвай Благодарност! Стреми към позитивно мислене и ще видиш, че самата ти ще почнеш да се пречупваш.
Ааа... и избягвай да се привързваш към хората, страни от силните емоции.
* За протокола, мисля, че мъжа ти не е кой знае колко стока след като "мрази".
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: b155499cc3 |
|
16. Просто имаш твърде голям вътрешен страх от отхвърляне и докато не го преодолееш няма да се променят нещата. Колкото и малоумно да звучи, в твоя случай може и да е полезно да си намериш наистина любовник за известно време, защото това може да ти вдъхне увереност и самочувствие като жена и да ти помогне да преодолееш подсъзнателните си страхове. И все пак се надявам да не се стига до там и да успееш да го направиш просто със силата на мисълта си и с волята си.
Постижимо е да се промениш, вече си направила първата стъпка - осъзнала си проблема, който пречи в отношенията ти с близките ти хора. Много и мъже, и жени са като теб, но не го осъзнават и не търсят никога причината за несполуките у себе си. Няма как човек да реши даден проблем, ако не е осъзнал, че го има, така че това си е крачка напред. Просто трябва наистина едно добро осъзнаване на нещата като за начало, достатъчно голямо желание за промяна към по-добро, силна воля и търпение, защото нищо не се променя с магическа пръчка, всяка качествена промяна отнема време.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: be2697c3f6 |
|
18. Проблемите ти с мъжете , че и с майка са следствие на проблема ти със самата теб. Така както се описваш, аз се чудя как предният е изкарал 6 години с теб? Жена съм, смея да кажа доста разумна, с брак и деца, но не бих те изтраяла и година. Според мен си голяма досадница. Обсебваща, натрапчива, невротична, искаш на всяка цена да наложиш на другия своя начин на живот, своето разбиране за нещата, да доминираш, да контролираш,човекът до теб всекидневно да ти доказва колко си неотразима, прекрасна и колко те обича и не може без теб (което е просто уморително и досадно като е нон стоп изисквано), егоцентризъм до дупка, под маската на голяма любов и всеотдайност. Любов е даваш, не да очакваш да ти дадат и да изпадаш в истерии и драми, ако не получиш желаното. Ти си се фокусирала върху собствената си персона и искаш същото и от другите. Е, това няма как да те доведе до щастлив брак или връзка. Сама режеш клона, на който седиш. Намери си някакво хоби, някакво занимание, отделно от съпруга си, чужд език ли ще учиш, пилатес ли, каквото и да е, вместо да се лепиш все за него и намери някаква своя среда, както той има приятели. За любовника - той няма да ти оправи пробойните в семейния живот, напротив, изневярата ще предизвика още проблеми. Мъжът ще е друг, да, но ТИ ще си същата и с него, ще задушаваш и него, а той пък ще те зареже още по-бързо и безпроблемно. От което ще страдаш повече - от нараненото си его и самочувствие. Отделно, че е абсолютна низост и предателство . Не промениш ли себе си, няма да промениш живота си -това е. Бракът е низ от взаимни компромиси, търпение, разум, не само емоции, луда страст и власт над другия. Не е нужно да даваш и да искаш ВСИЧКО, а само необходимото. Ако не можеш, не мъчи себе си и другия - разделете се и продължете кой както иска.
Апропо- имаш спешна нужда от психолог.
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 3e2599f694 |
|
19. Близнаци ли си, бе?
Братан.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: f55654f4b2 |
|
20. Абнормална си, ходи на психиатър.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 109ac7b281 |
|
21. От описания житейски цикъл, разбирам, че ще " даваме акъл" на дама около и над 40- те. За този период на житейски път не съм сигурен, че авторката се нуждае от съвети. Тя изграден социно- ангажиран рецидивист. Какво имам в предвид- енергиен и душевен консуматор, който все още търси и не може да се намери. Този " проблем" в годините назад са се решавали по един категоричен начин. Манастир- дами, еманципацията ви и е дериозен комлекс- не сте готови, посноянно го доказвате с подобни теми и терзаншя!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 6f3e2e6cdf |
|
22. Братане, не го очаквах от теб.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 109ac7b281 |
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
