Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Имах подобна връзка. Същата голяма, първа любов! Обичах го сляпо, безумно. И аз получих предложение за брак, но разума надделя и се разделихме. Мога да кажа, че още го обичам, а минаха 19 години. Той е семеен но брака му не е сполучлив. Усещам, че не ме е надживял. Прави опити да се срещнем, но за тези години аз не го допуснах повече до себе си.
Не знам дали това е любов или просто иска да излекува егото си. Гледам и да не се замислям много. Просто той остава мъжа, който няма да забравя. Само че никога няма да се върна при него. Никога няма да се подложа отново на всичко през което минах с него.
Това е моят съвет към теб: НИКОГА!

7.   И аз съм в подобна ситуация с един човек от 3-4 години. Бяхме заедно 1 година и все още като теб се връщам на моменти назад, но само като приятели. Но наистина тежи много това да ти кажа, защото той не оценява че искам да му бъда приятел просто, не знае какво иска. Наранява ме и се държи детински за глупости. Проблена е че за жалост осъзнавам че държа на него по един или друг начин. той след мен не е имал сериозна връзка сигурно за повече от седмица, ако това може изобщо да се каже връзка. Наистина като наркотик е това чувство. Имам и аз човек до себе си, който държи на мен и гледам да ценя това нещо, но дълбоко в сърцето си знам, че той не е другия. Странно как ние жените мислим и изпитваме нещо към мъже които не са пораснали емоционално и духовно и прочие, които не заслужават, но се осъзнават в даден моменти се връщат и започват с "ВЕЛИКОТО АКО". Това е егоист, който мисли само за себе си и не осъзнава отварянето на стари рани колко много струва и колко пак ще е нужно да ги затвориш. Но наистина като се замисли човек след като си се опитал да бъдеш приятел с такъв човек и не става, по-добре е да се отдръпнем колкото и трудно да е понякога, защото сме млади ( аз съм на 22 ) и не заслужавам така да си тровя живота и то за човек който не го заслужава. Това е от мен. Може би няма да бъде от полза коментара ми, но използвам възможността да разкажа и за моя скромен, но горчив опит. :))
П. С Горе главата и само напред. Каквото е писано да стане в живота става. Нека ние градим нашия живот и се развиваме във всяко отношение.

8.   Наистина и аз не знам защо, но в повечето случай първата любов не се забравя. И аз винаги си мисля за първато ми гадже и какво би станало, ако нещата се бяха развили по-друг начин. Но в това няма смисъл, а и нали знаеш всяко зло за добро. Мъжете имат навика да се държат много джентълменски, мили и така нататък, когато ни нямат - някой продължават да се държат така, ама има други - в тази категория слагам и бившия ти - веднъж като имат жената и вече забравят за това отношение. Може ли ти като излизаш с някого, дори и да не изневеряваш, нарочно да караш другия така да мисли като знаеш че ще го заболи? Дори и да не те е обичал, не е ли това прекалено долно, прекалено да си задоволи мъжкото самолюбие и да види колко е харесван и ревнуван от теб? Не е ли това признак, че не се интересува от твойте чувства, а само от неговите? Честно казано, не вярвам, бе бракът ви тогава щеше да е сполучлив, не вярвам и сега една връзка да е сполучлива или поне рискът е много голям. Защото ако се замислиш - от какъв зор ти ги говори тея неща сега. То е хубаво само на думи и никакви действия. Какво би било, ако не сте били скъсали - защо не се замисли защо сте скъсали и какво ти причиняват думите му сега, точно сега, когато си удовлетворена малко или много от живота - имаш добър съпруг, хубаво семейство. Човек като обича силно и вижда, че другият е добре без него, не ходи да разваля кефа му и да всява съмнения, какво би било, ако не се бяхме разделили. А всъщност той дори сега нещо предлагал ли ти е? Или просто си говоря носталгично за минилати неща и ако зарежеш твоя съпруг сега да каже - еми аз така си говорих за миналато, не за сегашното.
Моят съвет е от такива хора по надалеч. Вярно, че едно са първите чувства, първата любов - често тя е най-силна, но и тогава често изборът ни е най-грешен.
Радвай се на хубавото семейство, което имаш и не мисли глупости за отминали времена. Все пак живеем днес и за бъдещето, не за миналото :)
Ана

9.   Ана, много добре казано. За мен обаче първата любов се забравя и то много бързо. Като те грабне животът, като срещнеш правилния човек, не ти пука, какво е станало с първия.

10.   Искрено ви благодаря, мили момичета! Вие сте написали това, което аз самата осъзнавам, но... просто понякога ме боли и то до сълзи. За това, че е егоист и незрял - ами, вярно е. Само много ме е яд, че отдадох такива чувства, че именно този човек плени голямата ми любов, а сега - когато искам да даря с нея съпруга ми, не мога... Обичам го, но по друг начин. Не е бурно и изпепеляващо, а топла обич. Гадно е, да осъзнаваш, че един такъв "крадец" на чувства ти е задигнал нещо толкова скъпо, но... минало бешело. Аз си ги знам тези неща. Писах тук с надеждата, че... де да знам, може да ми се изясни що за типаж е моя бивш, защо ги правеше тези неща преди, защо ги прави и сега...

11.   Скъпа авторке, наистина провокира в мен топли чувства и разбиране с историята си. Имаш нежно и интелигентно звучене и съжалявам, че толкова се измъчваш заради някого, който не го заслужава.
Аз съм забелязала, че доста от проблемите в домейна на чувствата идват от пораждането на копнеж, в който се опитваме да "напъхаме" неподходящ човек. Някой е разбудил в теб усещането за мечта, за обич, които реално не може да осъществи с теб и за теб. Мъжът, с когото вярваш, че си преживяла нещо значимо преди - просто не съществува! Ти го осъзнаваш. Оттам идва и кризата в душата ти. Знаеш, че тайно се палиш от нещо, което не е истинско. Ако имаше доказателства и беше убедена, че си струва, повярвай ми, нямаше да ти е трудно да вземеш решение.
Някога си вложила много емоция и надежда в този човек и сърцето ти още се движи по инерция. Но това ще отмине. Имай търпение и, междувременно, се учи да "възпитаваш" и контролираш чувствата си. Мисля, че и на друго място съм казвала - повечето неща в живота са въпрос на психическа нагласа. Убедена съм в това.
Получила си много ценни коментари. Много ми допада анализът на Ана - истински е.
Вглеждай се в постъпките на съпруга си. Оценявай ги по достойнство. Отдели време за вас двамата. Заминете някъде за няколко дни - помага. Постепенно всичко ще си дойде на мястото. Желая ти повече усмивки и оптимизъм :))!
Ел

12.   Има една стара приказка, че*Очи, които не се виждат се забравят. *не знам какво търси този човек от теб, може би разравя стари рани, а това е пагубно за теб. Забрави го и не го допускай до себе си. гледай напред-той иска да се увери, че все още имаш някакви чувства към него. Животът е напред-а не назад-забрави го, колкото и да ти е трудно. Гледай си семейството и съпруга-иначе само ще се измъчваш и ще живееш в един илюзорен свят. Той през това време докато сте били заедно ти е показал, че не може да обича. Да не искаш всичко това да се завърне отново. Гледай човека, който те обича.

13.   Още веднъж ви благодаря. Опитвам се от години да правя именно това. Сега след толкова много време е по-лесно /ц, как абсурдно прозвуча това "лесно" в главата ми/. Но все пак...
За Ел: Даже си нямаш на представа колко си права за илюзиите. Даже аз себе си бях кръстила Кралицата на пясъчния замък :( Имам ужасната склонност да качвам на един пиадестал мъжа, който обичам, да го идеализирам, а по-късно - когато реалността ме отрезви и ми забие някой шамар за разсънване... е, тогава става страшно. Но май не съм единстваната с този порок.
Просто ме е страх дали този човек /бившият ми/ не ме е превърнал и мен в "крадла на любов".