8 години и 150 км
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1216 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 17 и мисля, че имам много сериозен проблем. Преди време си писах с едно момче, на 25 от друг град. В началото не му обърнах много внимание, защото тогава бях влюбена в друг. След време тази любов приключи, но това момче остана. С него продължихме да си пишем и въпреки различията ни страшно си паснахме, той винаги ме слуша, помага, приема, говорим си, чрез стиховете, които пишем. Не се срамувам да му кажа неща, които ме е срам да кажа на други и започнах да хар в него всичко, което доскоро не харесвах. Сега не минава и ден без да си говорим. И двамата страдаме от депресия, може би за това се разбираме така. И малко по малко започнах да искам да бъда с него.
Но как? Той е на 25 от друг град, а аз ще ходя да уча още по- далеч. Ще ми се като се преместя да мога да го виждам, или може би като завърша в университета да ида при него, но какъв е шанса? А ако той си намери друга, просто не знам как ще го преживея. Вече е твърде късно да бъда разумна...Никога не съм искала някой така... Мисля, че и той ме харесва, но исъзнава в какво полижение сме и няма какво да направи.
Според вас какво е редно да сторя?