Споделена история от Любов и изневяра |
Как да отлюбиш?
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 871 пъти
Положението е следното - разделихме се, защото не си вярвахме, изневяра, караници, сдобрявания.. Общо взето бурна, истинска любов, но ужасно токсична. Най-после се стигна до края и си останахме приятели. Аз не исках, защото много добре знам какво означава това, но въпреки всичко.. Няколко пъти след раздялата е имало караници относно това че приятелството ни не върви. Аз продължавам да го ревнувам, да мисля за него постоянно и знам че ако отрежа контакт това ще спре или поне драстично ще намали. Опитвах, но той ми казва че въпреки всичко аз му оставам най-важния човек в живота, винаги мога да разчитам на него и така нататък. Аз се чувствам по същия начин, още го обичам и колкото и пъти опитвах да отрежа контакт се чувствах ужасно и мислех за него през цялото време и единственото нещо което ми беше в главата е да се сдобрим и да сме в добри отношения.
В момента е така. Дори срещнах нов човек и в момента съм в началото на нова връзка и много харесвам човека до себе си,
но постоянно се сещам за него, ревнувам го, въпреки че съм щастлива в новата си връзка? Сякаш не мога да продължа напред. Знам че ако му кажа че искам да прекратим контакт и не ме интересува той какво иска, ще ми е гузно и ще се съсипя да съжалявам и да мисля за него. Има ли някакъв начин да спре да ми пука, въпреки че все още поддържаме контакт?
Ако някой от вас е бил в подобна ситуация.. моля споделете.
Благодаря предварително. Ж20
|
