Отново жив
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1140 пъти
M52 съм. За пръв път пиша тук и се чуствам некомфортно, моля не ме критикувайте поне за правописа.
Живях дълго време в Германия. Постигнах финансова независимост, спрях да мисля за пари, къщи, коли, телефони. Но не бях щастлив. Искам да спомена, че винаги е имало интелеигентни и красиви жени с мен, никога не съм бил самотен. Имах и добра кариера, интересна работа, разбрани шефове, които ме уважаваха и помагаха на развитието ми. Но бях празен. Онова чуство, че не си на мястото си. Че нямаш цел. Не живееш, а съществуваш. Исках да направя нещо, да разбера, жив ли съм оше, защо съм на този свят. И го направих. Прибрах се в България. И започнах работа като контрольор в градският транспорт в София... това не е шега.
Нямам нужда от пари, направих го защотото исках да видя жив ли съм още и мога ли да го направя. Сега ме облива адреналин, чуствам се, че летя. Не ме разбирайте погрешно - не мисля да работя това завинаги, знам, че това не е професията-мечта, просто исках да видя дали способен ли съм да направя нещо толкова "лудо". Ставайки безумно рано, изучавайки хората в абтобуса (те са почти винаги същите), слушайки кратките им разговори, или наблюдавайки мълчанието им, "под прикритие", тръпката е невероятна. Вечер, късно динамиката е по-друга - уморени хора, пияници, неуверени, влюбени тинеджъри с техните половинки. Аз съм невидим, никой не ме вижда (с изключемние на колегите ми на които съм казал, че идвам от провинцията "защото там не се издържа вече").
Наскоро осъзнах, че харесвам една жена, която пътува всяка сутрин. Красива е, има умороени но красиви очи. Начина, по който прокарва ръка през косата си, когато и падне пред лицето ме кара да потръпвам... облечена е скромно, но стилно и секси. Винаги е с грим, но никога не прекален. Гадая всеки ден коя е, каква ли е нейната история, има ли щастлив брак или е самотна, за какво ли мисли, какво е за нея щастието, имали до нея човек, който я цени и за него е единствена... Понякога искам да я прегърна, да погаля тази мека коса и да и кажа нещо мило
Исках просто да споделя това невероянто чувство (било то дори и под влияние на хормоните). Не знам дали ще се престраша да пиша пак, но ще се радвам да прочета вашите комантари.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 8 месеца hash: 7258dc51fa

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Историята ти е много хубава и рядко срещана. Моето мнение е, че трябва да действаш, пък каквото сабя покаже. Ти си на възраст, на която не би трябвало да имаш проблеми с общуването с жените. Заговори я някой път покрай проверката на билетите. Пусни някоя шега, измисли някой лек и забавен комплимент, който не е за външния и вид.... например, че днес е с много интересна чанта. По принцип жените са резервирани към комплименти от напълно непознати, но според мен зависи как го изиграеш. Важното е да си ненатрапчив, забавен и закачлив. Създай някъв вид общуване с нея. След това преценяваш момента и я каниш да пиете по боза. Пожелавам ти щастие и успех!

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: 7ad6e9eb58

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Да, и аз те съветвам да направиш нещо, да опиташ-жената би могла и да е свободна. Описваш я простичко, но толкова.... не знам, търся точната дума и не мога да я намеря-може би затрогващо. И на мен твоята история ми хареса и ти желая успех с прекрасната непозната.

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: 9abff3396c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Поздравявам те за смелостта, авторе. Пожелавам ти от сърце да намериш щастието, да се чувстваш удовлетворен от живота си. Говори с жената и я покани на кафе. После напиши пак история за връзката ви! Благодаря ти, че сподели

 

...

горе^

преди: 5 години, 8 месеца hash: 4e3d93afd4

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравейте мили хора и ви благодаря за подкрепата! Не беше както си го представях, но не беше и пълен провал. Аз окачвах категоричен отказа. Но не беше толкова катетегоричен. По-скоро някакво недоверие. Не се почуствах комфортно да прекрача една невидима граница и да настоя. Но и не искам, тя не изглежда жена, която бърза за някаъде, напротив. Смятам да и дам цялото време! Сега, си говорим с очи, сутрините са рачлични, страхотно е!

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 82cad045be

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторе, имаш талант - продължавай да пишеш, за 52 години на тази земя би трябвало да имаш много неща за казване! Имам само една забележка, не го приемай като упрек - бил си самотен, въпреки че не си бил сам и със сигурност си имаш своята причина, ще ми е интересно да я споделиш, но не се чувствай длъжен. Интересно би ми било да разбера и как си представяш нещата от тук нататък, дали с тази жена, дали с някоя друга, какво очакваш да се случи, чувстваш се узрял за семейство, искаш да имаш деца? Ясно е, че хормоните са се разбушували в теб, но дали това не е в следствие на критическата, която не подминава и мъжете? Нахвърлям въпроси, на които сам трябва да си отговориш, а дали ще споделиш отговорите си тук е друга бира. Познавайки себе си, готов ли си да приемеш, че тази жена или някоя друга е с твоя опит, притеснява ли те факта, че тя също може да не е била сама, но да е била самотна? Съвсем хипотетично, ако се окаже, че единственото красиво в тази жена са уморените и очи, какво би направил, би ли продължил? Не на последно място, ако се окаже, че жената е семейна, ще продължиш ли да настояваш или тактично ще се оттеглиш за да не я нараняваш?

 

...