Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Разбира се, че има хора като теб, дори никак не са малко. Живеем във века на развитите комуникации и самотата едновременно. Чалгата не ти е проблем, има достатъчно много места, в които не се слуша чалга, тя дори не е на мода вече. Проблем ти е, обаче, че те интересува толкова много какво щели да си помислят хората за теб. Разбери, че на хората не им пука за теб. Хората са доволни и щастливи, когато те са интересни и забавни, а не когато ти си такъв.

Другият ти проблем, е че имаш твърде много свободно време. Работа защо не си потърсиш? Ако нямаш нужда от пари, защо тогава не заминеш на пътешествие? На мен тези две неща в комбинация много ми помогнаха, когато се чувствах като теб. Първо поработих малко в центъра на голям град, където минаваха много хора на ден и ща не ща се налагаше да комуникирам с тях. Накрая чак не ми се искаше да свършва лятото. После с паричките заминах на кратко пътешествие, съвсем сама и се оправих чудесно, което пък много ми повдигна самочувствието. Отделно при едно пътуване срещаш нови хора, чужденци, които са много по-широкоскроени от нас и отворени към хората, и комуникацията съответно е много по-лесна.

7.   До човека с 4-я коментар то на чалгата може да и няма нищо ама не на всеки човек му харесва този стил музика включително и на мене

8.   Споко, същия съм като теб!

Коментар номер 6 много ми хареса! и смятам да поработя над това!

Мерси и от мен

9.   Здравейте и аз съм вече на 22 години и мога да кажа, че нямам никакви приятели, цяло лято години наред седя в къщи, защото няма къде да отида. Студент съм, но не се чувствам толкова щастлив, когато гледам, че моите връстници има къде да отидат, а аз не. А тази самота, която ми се насъбра в повече последните 3-4 години ме докара до там, че чувствам да губя чувството да си сред хора, не съм имал и компания. До тук се стигна от това, че хората ме отблъснаха с тяхното си държание. Държат се някък си с пренебрежение към мен, изолират ме и не ме взимат на сериозно. Не знам, но е ясно, че такова дърание ще ме отблъсне от тях. Нямам никакво желание да излизам. От малък град съм, хората се по знават, а аз съм някак си чужд в собствения си град. От училище нямам абсолютно ниаккви приятели, през цялото време се чувствах аутсайдер. А през студенството се чувствам още по кофти, защото всеки си има приятели от училище, а аз не. Всеки си има собствен живот и собствена компания, където аз съм излишният. Знам, че такъв живот не е хубав, пагубен е, умирам всеки миг, когато се сетя, че след две години ще завърша и ще съм напълно сам дори вече и без мечти за нещо по различно. Но не виждам к'во мога да направя. Моменти да съм бил с някой липсват. Много ми е кофти на празници, направо ги мразя, защото няма кого да поканя. Но въпреки всичко мисля тези дни да се разведря и да отида по родното ни черноморие и да отпусна малко не знам дали ще успея, но като няма с кого ще трябва сам, което е по добре от колкото да киснеш сам в къщи. Към историята ми има и други неща, но немога да си подредя сега мислите си, за да изложа всичко.

10.   Здравейте. По коментар 9 - да ти кажа малко ме натъжи тази сутрин. Знам как е - много е неприятно така. Аз да ти кажа вече до такава степен ми е било тъпо и гадно, че вече съм свикнал с това и не ми прави впечатление. Наистина се убеждавам, че израза "Времето лекува" си е точно така. Като писах темета в началото се чувствах много зле. Явно и това, че съм го споделил това нещо също е помогнало. Сега вече съм по-добре. Благодаря също и на хората, които писаха. Няма какво да го мислиш сега, явно така трябва да е за момента и явно е за добро. Затова, каквото и да правиш по въпроса - нищо нестава. Аз единственото което искам вече е да завърша и да почвам работа. Ще изтрая още 2 години така както съм в момента. После следва хубавото. Имаш си работа, изкарваш пари - другото само ще се оправи. Нещата просто се случват - и в това вече съм убеден. Просто се оставих и каквото такова. Гледай ти да си си добре, пък другите да се оправят.

11.   Аз съм на 13 и съм почти същата сега почвам 7клас, а в 6ти всички ме намразиха, почнаха да ме игнорват, (а уж страхотни приятели бфф) нали сега е ваканция незнам с кой да ходя и само за това мисля Аз съм на 13 и съм почти същата сега почвам 7клас, а в 6ти всички ме намразиха, почнаха да ме игнорват, (а уж страхотни приятели бфф) нали сега е ваканция незнам с кой да ходя и само за това мисля

12.   Авторът-много интелигентно момче си, прекалено зрял за възрастта си и поради тази причина си самичък. Не си намерил средата си и факта, че си с различни интереси от тези на колегите ти те подтиска още повече. Аз съм на 26 и нали гледам кво е момчетата са някви безхарактерни лигльовци, къде гледат само да "апнат и пийнат", момичетата пък някви надути кифли, къде ги интересува на кой да играят кючек на масата и колко мъже ще ги свалят. но има хора като теб-Порастнали, само трябва да попаднеш на тях. За да не ти е толкова скучно и кофти мислите да се разсеят, докато си вкъщи драскай в сайтовете за запознанства, ти драснеш, те ти отговорят и времето лети и не се усеща. Няма нищо лошо

13.   Към последният коментар - благодаря за хубавите думи. Да прав си относно момчетата и момичетата - кофти гледка. Това със сайтовете за запознанства го пробвам и върши работа. Не, че много пишат, но поне се губи време, а и е много забавно като видиш какви снимки има само и какви писаници има. Умирам си да се смея. То са едни муцинки, прически. Мъжете едни голи - показват мускули, други пък каква кола имат. Пак кофти гледка. Но поне е забавно.

14.   Номер 12 съм. Да така е и аз си убивам времето така-със смях на простотиите на хората по тия сайтове:D.но все пак драскам и с приятни хора чат-пат.Все ще намериш с някой/някоя общи теми на разговор.лека вечер

15.   Студент на 24, a правиш елементарни грешки като не знам не искам, потресена съм

16.   Студент на 24, a прави елементарни грешки като това да изписва отрицание на действие слято - не знам, не искам, не мога, потресена съм.

17.   От автора към 15 и 16 - намерете си по-интересно занимание.

18.   Авторе, гледам че следиш темата и затова искам да ти кажа да не се отчайваш. Аз бях почти, като теб. В смисъл такъв, докато бях студент не разполагах със средства и общо взето никой не ме взимаше насериозно. Че съм бил много затворен не мога да кажа, но и не бях от най-контактните. Общо взето имах няколко приятеля в квартала и това беше. Първата ми приятелка се появи, когато бях почти на 26. Тук обаче трябва да призная, че относно жените съм малко капризен и може би това също е допринесло. В момента съм на 31 и да ти кажа от предишната ми срамежливост не остана и капка. Ако питаш как го направих, нямам точен отговор. Все пак мисля, че при мен проблемът си беше липсата на пари. Когато започнах да работя и се издигнах в професията си, нещата просто се наредиха. Предполагам вече си завършил и работиш. Съветвам те да се развиваш професионално, но заедно стова да излизаш и с приятели. Не чакай те да те търсят, ти също им звъни. Нищо, че са интересчии. Истински приятели се намират много трудно. Към момента смело мога да твърдя, че аз такива нямам и като се замисля май никога не съм имал. Двама от най-добрите ми приятели през годините, ме зачеркнаха в мига, в който спряха да имат полза от мен. Така, че горе глават и смело напред. Животът е хубав, няма да се отчайваш.

19.   От автора, до последния коментар - да следя я, защото получавам поща. Общо взето всичко си е ок. Аз даже бях и забравил за темата. Да завърших и работя. Желая приятни моменти на всички.

20.   Аз съм момиче и съм на 21 и имам почти като твоя проблем. Като малка до 7 клас с никой не говорех в училище си седях само на чина, след 8 клас се преместих в друго училище там положението беше почти същото, но поне там имах 2-3 приятелки. Откакто станах студентка ми писна все да си седя самичка и да не общувам с хората. Там някакси ми се видигна самочувствието, знаех че идвам от добро училище и т. н.... Та искам да ти кажа, че ако ти не се промениш няма как и нещата около теб да се променят. Не може да нямаш никакви приятели, все няколко трябва да имаш, излизай с тях, запознавай се с нови хора. Искам да ти дам няколко ценни съвета от мен.
1. Не мисли, че някой трябва само теб да те търси. Търси и ти, кани ги да излезете някъде, няма да сгрешиш. В най-лошия случай да ти откажат.
2. Гледай да не ти пука много много какво говориш. Не мисли, че си излишен, а се включвай в разговорите така ще се чувстваш много по-добре и аз бях така от опит го казвам. Не се притеснявай отпусни се.
3. Ако средата, в която си обкръжен не ти харесва, промени я.
4. С колкото повече хора общуваш толкова повече ще се отпуснеш и ще може да говориш по-свободно.
5. Запиши се лятото на някакви курсове или стаж или някаква работа. Така ще срещнеш нови хора и ще направиш и нещо полезно за себе си.
6. Гледай да общуваш с хора като теб.

21.   Не може да не си забавен и интересен. Всеки човек е интересен, защото всички сме уникални. Просто си много срамежлив и идеята, че си около много хора те плаши. Познах ли? ! Отпусни се бе човек, един живот живеем. Не се притеснявай от това, че ще кажеш нещо, което звучи тъпо. Знаеш ли в нашия поток има една колежка, която е супер странна и смешна. Всички й се смеят, защото гледа прекалено много да се изтъква, но на нея не й пука и общува с всички. Всеки си има своите издънки, няма как да си перфектен. А ако искаш да си намериш гадже искам да ти кажа, че ти си този който трябва да направи нещо по въпроса

22.   Аз мога да кажа, че и аз горе долу съм такъв. Също съм студент, също така ме мислят някои от университета, НО аз съм такъв пред такива които са ми безинтересни, които се правят на голямата работа, които си мислят че са нещо повече от теб, и просто не им обръщам внимание, защото са ми безинтересни, и не ми и пука какво си мислят.
Но не ги и оставям да ми се качват на главата, особено да се правят на мъже или биячи, защото не ме е страх от такива смешници, и още повече че не им мълча.

Приятелка си имам, приятели също(и то доста... ), познати също.

Даже от време на време тези които ме мислят за такъв, се опитват да правят някакъв контакт, да разговарят, да се опитват да започнат някой разговор.


Според мен ти си от провинцията, и всичките ти приятели са от там от където идваш, но не става да имаш приятели/познати само от едно място. (Аз лично имам от много градове приятели и познати).
Пробвай се да създаваш контакти с такива хора, за които смяташ че са свестни, не само от университета, а от всякъде.
Като ходиш по улицата бъди по свеж, усмихнат, а не натъжен или нацупен.

И те така...
Друго не се сещам какво да напиша.

24.   На всеки някак си му провървява, само на мен - не! Почти на 34 съм, живота минава покрай мен, случват се разни интересни ситуации с мои познати и "приятели", но аз участвам само като не пряк наблюдател - общо взето някой да разкаже за интересния си ден вчера, докато сме на кафе за час-два, 1-2 пъти през седмицата (понякога и по-рядко). Не помня откога не съм "ходил на китайско", пицария, кино или на гости, но знам кой кога е ходил и как се е забавлявал.
Миналата година имах нещо като "приятелка" за около 1-2 месеца с която си допаднахме много като характери. Това ми даде огромно желание за живот и забравих всичките си самотни години преди това, но ме заряза, заради половата си немощ (не ми пука, че го казвам - никой не ме познава) която не успях да преодолея. Днес е празник, но на имен ден няма да отида, въпреки че "най-добрия" ми приятел празнува, и това е сигурно защото Тя ще е там с новият й "той" - не се и опитах да разбера след като бях поканен с половин уста - мазохистично е.
Правя много за "приятелите си", но резултата след това не е този, който би се очаквало... вече и не очаквам... и не чакам. Ходя на работа, която ми изпива цялата физическа и психическа енергия, прибирам се като труп, нямам сили и да потърся нова, а и не смея - всяка следваща е по-лоша, отговорна и натоварваща...
Съдбата си играе с мен, малкото истински приятели които съм имал заминават нанякъде, търсейки по-добър живот, съответно всеки вече си има нови приятели и компании, а в моя град останаха само интересчиите и тези, които се мислят за различни, но са си баш като масата.
Колкото и да се опитвам да го прикривам, вече почна да се забелязва отчаянието в лицето ми - изморих се да го крия. Това е още по-голям враг на самия себе си. Измислям си оправдание пред хората: "Уморен съм от работа", но да излизаш с този номер повече от 2-3 пъти не става. Истината е, че съм уморен от напразни надежди, разочарования... Спрях да се надявам за каквото и да е, да очаквам, че нещо ново и интересно ще се случи и то наистина не се случва - както и преди.
Та иска ли някой да сме приятели? Естествено, че не.
Враг съм на самия себе си, но не знам какво да направя, а и да ми кажете - не знам как да го направя.
Само едно ще ви кажа: Направете всичко възможно да не се докарате до това положение! Аз не се справям - просто не знам как.

25.   До пост 24: Брат от това което виждам ти нямаш какво да губиш, затова започни всичко наново, като за начало научи език и се махни от страната ни. Тук няма бъдеще. Ще видиш че хората на запад са много по-положително настроени към живота, защото наистина живеят по-добре от нас. Някак си неусетно и ти ще се промениш и ще започнеш да живееш като тях. Няма как това да не се случи тъй като ти ще си в нова, тотално различна към по-хубаво среда. Няма да си млад още много време, затова колкото по-скоро, толкова по-добре. Направи промяната! Колко по-лошо може да стане?

26.   Авторе, ако следиш все още темата, би ли споделил как си, как е животът ти?

27.   Да следя я. Добре съм. Сега карам курсовете за шофьор. В събота взех вътрешния изпит на листовки. Изкарах курс по компютърни мрежи ( Cisco ). Насочвам се към по-добра работа и развитие. Купих си Playstaion 4 и си играя, играя супер много игри, супер много ме влече. Общо взето това е.
Поздрави от автора.