Споделена история от Любов и изневяра |
Нямам желание за секс.
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 823 пъти
Не знам дали е за този раздел темата, съжалявам ако не е.
Та, на 21 г съм. Нямам желание за секс. Не изобщо, но някак си се разминаваме с моя приятел. От 2 г сме заедно. Сексът е хубав, нямам оплаквания. Даже като правим не винаги ми се свършва (аз мога само клиторно). Да ме накара да правим секс става по много труден начин, много намеци, опипвания и тн и накрая ми става гадно, правя го не по мое желание. Понякога ми става хубаво, но понякога направо нямам търпение да свърши.
Уча, 3ти курс съм, от 1 месец и работя почасово. Нямам никакво време за себе си, единствено събота и неделя преди работа. Прибирам се от университета скапана, дрема ако мога за 1ч и нещо и отивам на работа. Прибирам се в 9 и нещо вечерта, ако има нещо гладя, пускам пералня, хапваме, къпя се и уча за другия ден ако имам нещо. И това се случва за 2-3 часа. После умирам за сън и той иска секс. Да ама аз съм пред припадане от умора. Дори си правех планове като живеем заедно да му правя закуска (това знапи да стана в 5 и после да ходя на лекции, упражнения и директно на работа и да заспивам в 12-1)
И тъпото е, че сега той не е при мен и ми се прави секс. Като си дойде ще ми мине желанието.
Вече дори не мастурбирам, от 2 месеца не съм гледала порно.
Притеснявам се да не ме остави, но и не искам да правя насила и после да каже, че стоя като дърво и да се чувства всеедно не ме възбужда. А това не е така, като ми се прави секс ставам адски мокра и секса е невероятен. Да ама това желание може да дойде веднъж на 2 седмици и повече. В другото време го правя ей така, за да не го оставям на сухо.
Впрочем пия и противозачатъчни заради хормоните (не по мое желание, даже в месецът почивка мисля, че се засилва желанието). Дори да е от противозачатъчните, аз не мога да ги спра на своя глава след като са ми нужни.
Много обичам приятеля си, даже съм му се извинявала за това, което се случва, но не мога да се накарам насила. Само дето не се подмокрям, боли ме, дори лубрикант да сложим не ми е хубаво и само чакам края.
Не мога да напусна работа, защото парите ни трябват. Не мога да напусна университета, защото съм предпоследна година. Не мога да спра противозачатъчните, защото имам поликистоза. Не мога да се насиля да правя секс повече от веднъж седмично. А като се скараме или просто имам някакъв проблем емоционален, изобщо няма как да стане даже се изнерям като започне настоятелно да иска.
Какво да правя? Не искам след време да сме типичното семейство, незадоволен и с любовница. Да не говорим, че бившата му е била доста искаща секс и готова ои всяко време, дори без да я докосвал. Ама аз не съм така, в повечето случаи пък ми трябва доста "работене" по мен, за да се отпусна.
А ние сега правим секс като 50 годишни, даже сигурно те са по-активни от нас. И то е по моя вина, осъзнавам го.
Покрай университета и работата (лятото също работих) даже се отпуснах, пак съм слаба, но имам леко коремче (за телосложението ми не е нещо фрапиращо, но не съм както в началото на връзката) и като се кача отгоре по време на секс и направо се садвам като се погледна. А в началото на връзката той супер много ми помогна със самочувствието, но и аз си бях още по-стройна, оформена и имах желание доста. Все още ми прави комплименти и ми казва, че ме харесва, обаче аз се поглеждам и самочувствието изчезва.
|
