"Има неща, които трябва да се премълчават"
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 2998 пъти
Уморявам се! Как да го накарам да говори, да споделя? Защо си мисли, че с един отговор "нищо" ще промени нещата или ще ме предпази от нещо...
Когато виждам, че нещо не му харесва, притеснява го или се нацупи го питам "какво има". Отговорът винаги е "нищо ми няма".

Е не съм толкова заблудена... Казвала съм му, че искам да ми казва, а според него имало неща, които по-добре да се премълчават. "Ако ти кажа ще се нацупиш", ми казва той. Опитвала съм се да му обясня много пъти, че за мен е важна откровеността, че предпочитам истината и няма да се нацупя, вместо да търпя това и да не зная какво става. Снощи пак говорихме за това. Каза, че вече ще правим така-той ще ми казва, когато го питам и според него аз ще се цупя.

Да ама не. Днес пак се намуси за нещо, а когато го попитах, отново получих същия отговор. Не че не се досещах за какво е, но ми е писнало да гадая, толкова ли е трудно просто да ми каже какво не му е харесало? Аз замълчах, нямах желание да му говоря. Скарахме се той се разбесня и излезе. Не исках да му говоря. Малко по малко нещата се отпуснаха и както винаги той започна да се държи все едно нищо не се е случило.

Защо по дяволите пази всичко за себе си? Толкова ли е трудно да сподели? Уморила съм се да гадая, разбирате ли... искам просто да чуя едно обяснение от него.. а не се получава..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 6 месеца hash: cc28eb39d2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И аз съм същия. Трябваше и на моята приятелка 5-6 месеца за да ме накара да говоря за това което ме дразни понякога. Когато и кажа мислите си започва да плаче. Така, че явно за това не иска да ти казва някой неща. Ако наистина си готова да чуеш кво си мисли един мъж... питай, ако не си по-добре недей. Аз мога да не споделям проблема много време, но накрая като се скараме сичко си излиза наяве :)

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: 560b9692fb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Жена съм и приятелят ти е много прав. Наистина някой неща трябва да се премълчават. А колкото до теб не бъди толкова любопитна за всичко, гледай себе си ти да си добре и не нацупена, подминавай ги малко нещата не може на човек винаги всичко да му е наред.

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: 82575976d5

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Май сте отскоро заедно, ще свикнеш. От 20 години на всеки мой въпрос отговора в 98% от случаите е "не знам". В началото бях упорита, не спирах да питам докато не получа ако не конкретен, поне уклончив отговор. Първоначално питах с добро, после беснеех, ама моят се оказа издръжлив и на скандали. Аз си беснея, той си слуша кротко и тихо и никакъв отговор или намеса, а после си прави каквото си е наумил и така. С времето ми писна и се промених. Като му е криво да си го изправи, не съм господ да му решавам всеки проблем. Не задълбавай толкова, че така от мухата става слон. Мъжете не обичат много да споделят и не си падат по дълги обяснения.

 

...

горе^

преди: 13 години, 6 месеца hash: 16a8e2297d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Трудно е, мъжът ми беше така в началото, точно както описваш, и ми бяха нужни 3-4г непрекъснато говорене за да свикне да казва всичко. Най-важното е да разбере, че дори и да се нацупиш и да се скарате, ще сте наясно на кой какво не му е наред и после и двамата ще си вземете поука от това. Сега свикна и си казва всичко, което го дразни и.. повярвай ми има глупави неща от които наистина се цупя и ми иде и да го убия понякога, но е много по добре отколкото да гадаеш. Трябва постоянство, не се отказвай, успех!

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: 5982f6dfcf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей, на мен ми се е случвало същото, в началото беше добре така за мен, той се съгласяваше с всичко, все правехме каквото аз кажех, все се съгласяваше с мен, но явно тази роля на безгласна буква го е дразнела, но нищо не казваше, но накрая май се оказа, че е имало неща (да не кажа всичко) което не му е било приятно, но си е мълчал по - същата причина (да не се цупя и мрънкам). Явно не осъзнаваше, че каквато и лигла да съм според него, все пак съм човек и се интересувах повече от неговите отколкото за моите чувства. Колкото и да се опитвах да променя нещо не ставаше, никога нищо не ми казваше, започнах да се изнервям, полагах усилия, докато в един прекрасен момент, той ми каза, "че нямало да се получи и скъса с мен", ами как да се получи като нямаше комуникация. Незнам буквално как стоят нещата при теб, може да си е просто такъв човек със сложен характер, но се опитай да му обясниш, че ти пука какво мисли и чувства, че се интересуваш от неговото мнение, и че без комуникация и общуване в една връзка наистина няма да се получат нещата. :) Успех

 

...