Какво означава "Любовта е до време"
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1880 пъти
Здравейте, на 23г съм и се сгодих преди месец. Обичам годеника си, не е перфектен, както и аз, но заедно смятаме, че можем да постигнем много в живота, ако гледаме смело напред и се трудим. Заедно сме от година и половина. Много често чувам фразата, че "любовта е до време", което ме демотивира да създам семейство. Наистина ли любовта си отива и оставало само уважението? Как си отива? Какво се променя с времето толкова? Притеснява ме това, искам деца и любящ мъж, както и аз да съм такава. Има ли семейства, които са от много години заедно и не си омръзват, обичат се и копнеят един за друг?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: fa24ee21ca

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

1.   С тази фраза се има предвид, че пеперудките в стомаха притихват с времето, тя любовта си остава, но с времето започваш все по често да не се подмокряш от мисълта, че ще се видите. Животът става монотонен и единственото, което го разнообразява са проблемите, които обикновенно са породени от недостатъците на партньора, затова и започва да им се обръща по голямо внимание от там започват кавгите. А когато ти кажат че оставало само уважението, това се случва след 30-40 години брак, когато станете на по 53-63г вече нама да има толкова често "вопъл на потентността" ли как да го нарека, на 23 човек много по често мисли за секс, след 55 това се случва все по рядко и пеперудките в стомаха отдавна са се превърнали в какавиди. Разбира се съпрузите с 40 и нагоре годишен брак са любящи, но по друг наичн, желанието за грижа за партньора си остава, пак ти се иска да му сготвиш за да не е гладен и да му е вкусно, ще се грижиш да е облечен да не му е студено, да си е пил лекарствата за кръвно за да не го боли глава, но нито ти ще го галиш нагоре по бедрото за да му щтръква, нито той ще надниква да види голото твое бедро.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: aa24f256df

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз се омъжих на 24г. Сгодих се на 21, заедно сме вече от 12г., имаме брак от 8 години и имаме детенце на 3 години. Не мисля, че тази фраза е истинска. Действително първоначалната тръпка я няма, но винаги се търсим и страдаме ако не сме заедно, с нетърпение чакаме да се видим след работа и да прекарваме време заедно. Всичко си е както преди. Според мен човека до теб трябва да ти е повече от сексуален партньор - трябва да ти е и приятел, да можеш да говориш с него. Тогава стават още по-трайни отношенията. Връзката като се развие да се появи дете и ставате още по-близки. Но ако не сте един за друг пък, детето ще ви раздели и тогава лошо. Затова хубаво се мисли.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: e34048b0c4

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   По скоро умира страстта, а не любовта. След време ще се наситите на страстно любене и ще започнете по бавно и по спокойно, но по сладко такова. Децата натоварват, но и спояват връзката, отнемат времето на родителите и времето за любов намалява. Както всяко нещо, и секса започва да омръзва и се замества повече с гушкане и галене и накрая по бърз и спокоен секс. При мен така стана, при другите не знам.

 

...

горе^

преди: 5 години, 6 месеца hash: 623700c4c8

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   означава, че няма как да ти пърхат пеперуди в стомаха цял живот и няма как да се вълнуваш всеки път когато видиш мъжа си да излиза от банята :-) Това не означава, че не може да премине на по-висок етап с дълбоки чувства, които също са любов, но в по-спокойна и улегнала фаза.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 11ca9ebc01

гласове: 1 2 3 4 5   (13 гласа)

5.   Отговорът на този въпрос е лесен, но за да го разбереш, първо трябва да ти разкажа за етапите на любовта и как повечето хора ги разбират грешно. Как чувстваш любовта зависи в много голяма степен от възрастта и от продължителността на връзката. Няма как да усещаш по еднакъв начин любовта, когато си на 15 и когато си на 75. Няма как да усещаш връзката по еднакъв начин, когато сте заедно от 1 г. и когато сте заедно от 20 г. Причината е много проста, а именно че връзката, а и самия човек минава през определени етапи, които се различават значително помежду си. Когато хората са заедно от скоро и особено когато са млади, любовта е предимно страст. Страстта е много бурна и впечатляваща. Много хора обаче остават с впечатлението, че това едва ли не трябва да продължи вечно и имат нужда от нея, защото тя е толкова разтърсваща, че веднъж, когато си я преживял, се пристрастяваш към нея и не искаш да приемеш, че си заминава. Но минават няколко месеца/години и тя си заминава или поне намалява. И хората се чувстват излъгани, тъжни, че си е отишла. Те си мислят, че лбовта е само страст и съответно като си отиде страстта, вече няма и любов. Те отказват да разберат, че просто връзката е преминала в друг етап, който на всичкото отгоре е по-скучен, но пък по-ценен с друго. Решават, че няма любов вече, че ще бъдат по-щастливи с други и постепенно връзката се разпада, защото нямат и желание да я градят. Когато сте гаджето отскоро, всичко е лесно, не е необходимо да полагате грижи за връзката. Искате се, търсите се, всичко е цветя и рози. Когато обаче връзката напредне, се иска малко усилие, малко грижа, малко разбиране. Няма ги вече безкрайните срещи и натискания, има деца, има грижи за дома и семейството, има проблеми на работа и не винаги ти е до човека, мжое дори да му се сопнеш в притеснението си, има безпаричие понякога, започваш да виждаш нещата, които те дразнят в него. До сега си бил заслепен от страстта и не си забелязвал недостатъците му или ти са се стрували сладки, но когато не си спал от 3 дни, защото бебето денонощно реве, започва да те дразни (примерно). Или ако няма конкретни проблеми, просто страстта е изчезнала и започват да си стават скучни. И тук вече идва тънкия решителен момент, който или ви разделя, или ви сплотява. Ако нямате разбиране за нещата като повечето хора, ще си кажеш "тоя вече не ме прави щастлива, всичко е толкова монотонно и предсказуемо с него" и това е началото на края. Ще се хванеш с втори, трети, четвърти и всеки път ще се случва същото и накрая ще заключиш, че няма вечна любов и или ще се задържиш с някого, само за да не си сама, но ще си нещастна, или ще си кукуваш цял живот сама. Ако обаче имате разбиране и разбира се, е правилния човек и имате желание да сте заедно, ще си кажеш "ОК, връзката е преминала в друг етап. Ще трябва да полагаме грижи за връзката си. Ще му правя изненади, ше говорим повече, вместо всеки да забива поглед в телефона си. Ще си намерим общи занимания. Ще го подкепям. Ако има някакъв проблем между нас, няма да го крия, а ще говорим открито, без да го критикувам." И т.н. и т.н. Ако има взаимност, това разбиране ще заздрави връзката. Да, страстта пак няма да е както когато сте били на 20, но пак ще я има и ще има и много други неща, които ги е нямало тогава. Повечето хора не обичат да полагат усилия, те обичат просто да заменят партьора и всичко да се порави на момента. Но това е временно решение и ако има деца, брак и т.н., цената е висока и в крайна сметка след няколко години стигаш пак до същото положение. Това не означава да търпиш прекалено много. Ако виждаш, че не става, не става. Но пък ако става, си струва да положиш усилия сега, защото те ще ти се отплатят многократно в бъдеще. Но не си мисли, че като преодолеете етап с изгубването на страстта, ще сте си свършили работата. Защото на всеки няколко години се минава в нов и нов етап и периодично си има такива кризи, но само от вас зависи дали ще ги решите. Всъщност когато има взаимно желание и доверие между вас, всичко се решава, не се шашкай. Обаче ако единия няма желанието да го прави или е изгубил доверие, ей тогава вече няма как да стане.

 

...