Как постъпихте с онази голямата несподелена любов ? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (128145)
 Любов и изневяра (31501)
 Секс и интимност (14995)
 Тинейджърски (22213)
 Семейство (7029)
 Здраве (10033)
 Спорт и красота (4844)
 На работното място (3633)
 Образование (7626)
 В чужбина (1770)
 Наркотици и алкохол (1150)
 Измислени истории (811)
 Проза, литература (1867)
 Други (20515)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Как постъпихте с онази голямата несподелена любов ?
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 2492 пъти
Здравейте, пускам тази тема, защото много ще се радвам да чуя вашите истории и съвети относно ситуацията ми, в която съм сигурна че много жени са изпадали. Не искам да навлизам в подробности, момиче на 20 години съм и в този етап от живота си изживявам онази голяма, първа любов, но несподелена! Вече 7 месеца се въртя в кръг и не намирам сили нито да си тръгна, нито да остана, защото съм реалист и ми е пределно ясна цялата ситуация. Опитвам да не се залъгвам, но на моменти надеждата, че един ден ще настъпи промяна е по силна от здравия разум. С въпросния младеж е първата ми целувка, първия ми път и общо взето първия ми по сериозен контакт с момче в живота ми. Класика в жанра: Аз, хлътнала до уши, примиряваща се с всичко, оправдаваща всяко негови действия, тиха, спокойна и обичаща, а на него му е все тая. Не ме търси с дни, понякога месеци, излиза с други, след като си легнах с него мислех, че ще си станем поне секс приятели, но и секс правим на 2 месеца 1-2 пъти, през останалото време той си ходи по други жени, аз нищо не казвам, не го съдя, защото в край на сметка ние дори не сме в сериозна връзка. Когато съм опитвала са говоря с него за отношенията ни започва да се лигави, да отбягва въпроса, а когато в някакъв етап спрем взаимно да се търсим за някакъв период от време, винаги той е този който се връща към мен, защото вероятно съм му удобна и вижда, че аз винаги ще съм някъде там и ще го чакам. Пробвах да започна на чисто с друг в момент, в който въпросния хубостник зад гърба ми се хвана с друга без дори да ми каже “ Виж, не си ми интересна, дай да приключим “. Никога не скъсахме официално, но и никога не се събрахме официално. Когато ме видя с друг, отново се активира, започна да ме търси, да ми се обяснява и тем подобни работи. Този човек няма никакво уважение към мен, никакъв реален интерес към мен, постоянно лъже, маже и не ми дава абсолютно нищо. Ако ме питате защо допускам всичко това, какво съм харесала в него или защо не мога да си тръгна - не мога да Ви отговоря! Няма драма, просто ще ми е интересно да чуя вашите истории, как вие сте се справили с онази любов, която не спирате да чакате въпреки всичко и всички, въпреки очевидната и жестока истина? Как вие преодоляхте такъв тип взаимоотношения, за които давате душа и сърце, а отсреща нищо и въпреки че сте наясно със случващото се, някаква част от сърцето и мозъка просто не допускат вариянта “ Нищо няма да се промени, тръгни си “. Мен постоянно ме бута мисълта, че той все още е млад, като всеки човек страда от някакви комплекси и несигурности и ги избива чрез това непрестанно хойкане по жени, опитвайки се да докаже на себе си колко е добър и вървежен, което не е нищо ново или нечувано! Бута ме мисълта, че все пак, дори и след години този човек ще осъзнае, че аз съм била до него през цялото това време и съм го обичала истински и все пак един ден между нас ще се получи. Не искам съвети от типа “ Остави го/Ти си тъпа/ “ и подобни изказвания, искам да чуя вашите истории, чакали ли сте някого с месеци/години и останали ли сте удовлетворени от цялата тази инвестиция след време? Как се забравя несподелената любов и спомняте ли си за нея? Хората казват, че човек веднъж обича така безрасъдно, веднъж скача в такава любов и дава всичко от себе си без изобщо да му мисли. Доста истории съм чела и за жени, успешни, изградили семейства, които въпреки прекрасния си живот все още страдат по някоя стара, несподелена любов... Ще ми е интересно да поразсъждаваме на тази тема :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 7 месеца
hash: 6f468d4db6
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

1.   Аз съм мъж и веднага ти казвам - това с надеждата той някой ден да се "осъзнае" и да дойде да ти се обясни в любов го забрави.
Дори и някога да се влюби в някоя жена, това със сигурност няма да си ти. Мъжете не се влюбват в жени, които са им "под ръка", и с които могат да правят секс с тях с едно телефонно обаждане и малко "лигавене". За него ти си нещо като проститука, само че безплатна.
Знам, че е много сложно, защото си влюбена, но съветът ми е да прекратиш всякакви взаимотношение с него. Изтрий му номера, блокирай го в социалните мрежи и т.н. Вероятно ще започне да те търси и да иска да "имате нещо по сериозно", но просто го режи безмилостно. Премахни този човек от живота си, дори и с цената след години да си го спомняш с носталгия, като голямата си любов.
Е, разбира се, ако си по емоциите, вместо по разума има и друг вариант - продължавай с тези мъчителни отношения, търпи униженията, може даже някой ден да имате и нещо "по-сериозно", ако си достатъчно търпелива и дебелокожа.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 1563ded29d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   4 години бях в подобна ситуация... Толкова го обичах, че вярвах,че ще се промени, че този път ще бъде различно,че ще се стегна и ще си тръгна,ако не е пак като преди. Бях в официална връзка с въпросния младеж около година, но после той тотално се развали. И знаеш ли никой не беше до мен, за да ми каже начина да го преодолея,за товя аз ще бъда до теб сега. Може да ти прозвучи клиширано(и аз бях като теб,убедена съм,че действа),но ,,далеч от очите,далеч от сърцето” работи. Първоначално е малко кофти, но после започваш да се чудиш, как не си се сетила да живееш за себе си, а не за него до сега. Стегни се момиче изготви стратегия и го напусни. Такива хора никога не се променят и нали знаеш ,,осъзнаваш колко ценна е водата,тогава , когато кладенецът пресъхне” и са прави хората. Не се връщай, спри да го виждаш, както ти казваш спри да му доказваш,че си му в кърпа вързана!! Късмет мацка! С теб сме!

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: d5b0383706
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Аз имах абсолютно същата, как да го нарека, то и връзка не е и е връзка... Същата работа. По едно време обаче се увлякох по друг, имахме с другия страхотен секс, ходихме заедно на море, абе много готино, никакви проблеми. Докато аз не ги създадох. Защото, по схемата, онзи с неустановения статус, започна да ми хленчи как не може без мен. И аз се поотдръпнах от новата тръпка, след което новият пък каза: не мога така, или си с мен, или без мен. И аз докато се офлянквам, той го реши и скъса. И тогава разбрах, че този непостоянният само ме мотае, беше ми много болно, заради тази неопределеност загубих една хубава връзка. Останах от двата стола на земята. И разбрах, че не си струва да губя нищо повече заради някой, който ме има за удобна и да съм все на разположение. Естествено, не стана веднага. Още го търсех известно време, но и много ме болеше от загубата. Сложих си го като обица на ухото. Ако беше казал: "С теб съм", веднага щях да тръгна с него на края на света, но той просто един вид ме раздели с другия и пак ме остави на пътя. Ето така се случи с мен. Известно време още бях на разположение, но и много ми липсаше онази лекота и взаимност в другата ми връзка и някак прекалено трудно ми стана да го търся и намирам и да го губя... Човек се изморява. Минаха повече от 20 години оттогава. Много време не съм го виждала. Сега бих го ползвала аз за секс, но емоционално никога не бих се увлякла по него. Може би просто искам да му го върна, не знам. По някакъв начин тъгувам и по това, че не ми се е получило с него, има нещо недоизживяно. Но нека си остане такова, по-добре е.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: cae02b310c
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Сори, но това не е любов, а его. Просто не искаш да приемеш, че човекът не е за теб, че не само не те обича, но и не те уважава, просто се ласкае от мисълта, че си му в кърпа вързана и като свирне, ти си насреща като кученце. Той просто се води от удобството си да има нещо сигурно на резервната скамейка.
Ако мислиш, че някой ден ще се плесне по челото и ще каже: абе аз съм бил голям идиот, дай да станем гаджета с Х, доста се лъжеш. Защо му е да се обвързва, когато сега има всичко най-добро - теб на разположение и свободата да сваля други? Защо да се лишава от това?
А и дори да му щукне да се съберете, ти ще имаш ли доверие на такъв човек? Той не те обича, дори не те уважава, как си мислиш, че ще стане изведнъж?

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 3334ef5e9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   И моята голяма любов приключи трагично за мен - бях на твоите години, той на 28. Влюбих се като абсолютен идиот, оставих приятеля си, душата си давах, за да прекараме малко време заедно. Не се чувствах използвана, не ме е тормозил и винаги се е държал страшно добре с мен, въпреки че му бях просто любовница. Когато бяхме заедно, бяхме Заедно. Засипваше ме с внимание и добро отношение, но просто не можеше да ме вземе сериозно. Опитвах се, чаках, изплаках си очите... бяха 3 ужасни години, които се крепяха на нашите редки срещи. Всяко виждане ми даваше огромни надежди, че е намерил нещо повече в мен; че има чусвства. Един ден просто ми каза, че е срещнал момиче, в което се е влюбил до уши. Малко след това ги видях заедно - щастливи, неспиращи да се целуват. Наложи ми се да го преживея, макар че от доста време бях оставила всякакви надежди. Години по-късно още са заедно, имат и дете, но за мен той си остава най-специалният мъж в живота ми.

Аз също бях склонна да търся оправдания за това, че не е влюбен в мен... мислех си, че ще оцени вниманието, времето и всичко, което бях склонна да дам за него, но не можеш да насилиш един човек да те обича. Не е редно, не е и възможно. Това е само залъгване и фалшиви надежди. Да, сигурно има някакъв интерес към теб. Моят също леко се активира, когато започнах да излизам с други мъже, но това не е нищо повече от нараненото им его. Кой не обича, кой не се ласкае от това някой да тича след него като малко кученце и да му гали самочувствието с вниманието си?

Ще го преживееш до голяма степен, но независимо кого срещнеш по-нататък, този човек ще си е завинаги по-по-най. Остават едни чувства на умиление и лека носталгия.

 
  ...


...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: c6054604d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   До №8 !
Съдбата ти го е върнала на теб, защото след като си оставила приятеля си, защо не се замисли за него какво му е било, а пишеш само за твоята болка...? !
Живота връща всичко, а ти вече си го усетила !

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 04af11486e
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Аз съм мъж и ще гледам да ти обясня цялата история и грешката ти а и на повечето жени в тази ситуация. Гледаш на него и на неговите действия по-погрешен начин, ти го виждаш като някакъв зъл гений, който нарочно те манипулира и използва с пълното съзнание за злите си планове, манипулации и действия спрямо теб. Трябва да спреш с тази комиксова представа, защото не е вярна и се заблуждаваш. Човека вероятно е толкова объркан колкото си и ти и действа според както го чувства на момента. Приписвайки му някакви задкулисни планове ти се отдръпваш без да го разбираш, той също не разбира поведението ти и действа на момента и се наранявате и разделяте и после страдате.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 1773d87236
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Не съм в същата ситуация, но моята е подобна и знам как се чувстваш. Накратко - аз бях на 15, той беше на 24. Не ми беше първото гадже, но беше първата ми сериозна връзка. Ама стабилно сериозна за момиче на моите години - цели 5 години. Както във всяка връзка в началото единия показва, доказва и изразява чувствата си повече и с времето колелото се обръща. Бях малка и неосъзната и не приемах толкова насериозно нещата и със сигурност в началото той беше човека с по-силните чувства. Та пет години всичко беше цветя и рози, до ден днешен не мога да се сетя за нещо, което е било не както трябва, въпреки че тогава намирах за какво да мрънкам (а не е трябвало). Бях на 16 когато заживяхме заедно. Още по-хубаво стана, бяхме като семейство и много започваше да ми харесва и исках още и още. Е да ама минаха и 2 години на съвместен живот и естествено започнахме още повече да опознаваме другия и навиците му и някак си сивото ежедневие оказваше влияние. Та аз умницата на мама започнах да водя и друга връзка. Моя много ме обичаше, другия и той много ме обичаше и по-щастлива от мене нямаше. Е да ама ако някой ми беше казал какво ме чака сигурно щях да си седя мирна. И в продължение на една година имах две връзки и двете вървяха добре. В един момент осъзнах, че така не може вече. Моя стана на 28 семейство трябва да гради.. И си казах айде квото беше беше, стига с глупостите. Започнахме да говорим за семейство и деца и тогава осъзнах, че беше дошъл момента, в който моите чувства са по-силни от неговите. И лошото беше, че нещата тръгваха все по-надолу. До един момент (който траеше около 2 седмици), в който аз разбрах, че той си има друга и си имат връзка. Естествено стигна се до раздяла. Аз бях готова да простя предвид факта, че и аз не съм безгрешна, но той ме заряза и се хвана с мацката дето е 13 години по-малка от него. Изпаднах в бездънна яма. Нищо не ме интересуваше. В това време другия не се отказваше от мен. Ама аз нали голямата любов ме е зарязала друг не искам. Та се разделих и с него. Той пак не се отказа. В продължение на месеци не спираше да ме търси, аз тъпата пак си знам моето. И сега вече година по-късно още съм объркана и още всичко ми е хаос. Бившия си води връзка с новата, другия си живее живота, аз седя и страдам. И като ме питат за кой страдам и не мога само единия да избера. Аз и за двамата си страдам... И за голямата любов, че ме е зарязала ( и до ден днешен не мога да го проумея) и за другата любов, че аз сама я изгубих с умните ми постъпки. Ама аз сама съм си виновна, от двата стола паднах на земята и така хубаво се натъртих, че ще ми остане синина за цял живот. И така, аз си страдам за две, вече несподелени любови. И си мисля, че това едвали се преживява, просто си го търпиш, носиш си го в теб с времето го зараввш възможно най-надълбоко и се надяваш някой ден, нещо да се случи и да си я изживееш тая пуста любов.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: a7cdc0e67d
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Миличка, съветвам те да излезеш от този омагьосан кръг колкото се може по-бързо. Сега си млада, хубава и целият живот е пред теб. Недей да даваш безплатно най-хубавите си години на човек, на който не му пука за теб и не те заслужава. Помисли си колко свестни момчета отрязваш, защото си хлътнала по някакъв си женкар. Мухльовците не се променят! Много малка е вероятността той да се промени към добро. Докато се усетиш ще бъдеш на 27 и още ще ревеш за него, а годинките си минават неусетно. Никой няма да ти даде награда затуй че си го чакала и си му прощавала всичко. Само ще загубиш време, сили и красота. Този който обича повече винаги ГУБИ. Запомни го това.
Аз имам две такива истории. Две истории за нещастна и несподелена любов.
Първият е голямата ми любов. Ученическата ми любов. От 16 годишна ходих с него. 7 години връзка. Не е лош човек, но е пълен мухльо хванат за полите на майка си. Не се държеше като мъж, а като идиот. И аз, заслепена от любов по него. Дори не беше красив. Но го обожавах и все си мислех, че с любов ще спечеля сърцето му. Глупости. Толкова ревах за него, пропилях ценни години. А накрая какво? Едно голямо НИЩО. Всички сълзи и страдания се оказаха безсмислени. Никога не ме заобича така, както аз го обичах. Само ми причиняваше болка и сълзи, а аз живеех с надеждата, че щом ме обича мъничко, един ден ще ме заобича много. Нищо такова. Накрая се уморяваш и изтормозваш. Събрах сили и го зарязах. Беше едно от най-добрите и разумни решения в моя живот. Мислех, че никога повече няма да мога да заобичам. Грешах...
Втората ми голяма любов се оказа женкар. Пълна противоположност на първия. Лягаше си с мен и с още 5 най-малко. Знаех го. Отначало не ми пукаше, беше просто секс. После го заобичах. Имаше си хубави черти човека, както и първият, но недостатъците бяха прекалено сериозни. 2 години се виждахме, накрая тактично реших да се дистанцирам, без да се карам с него. Отврати ме с поведението си. Едно е да си ляга с момичета от дискотеки, друго е систематично да лъже една и съща, докато се чука с 20 и пише на още 20. Разбрах че се е запознал с едно момиче (хората в нета публикуват целия си живот). Хубавичка, миловодна и доста наивна, поне така изглежда. Знам, че я мотае и и говори лъжи, прави се на романтичен кавалер и т. н, ама след срещата с нея, тича да ми пише неприлични смс-и, настоява да се видим и се мотае в страницата за запознанства откъдето се и познаваме. Това не е мъж а нещастник. Едно е просто да се забавлява, защото е необвързан. Хареса си момиче в диското, чукат се и толкова. Не ми се струва нищо лошо. Гадното е да лъже момиче, което явно е по-срамежливо в леглото или направо е девственица (затова я иска за гадже), а зад гърба и да търси разкрепостени и жени за да се чука на воля. Е, това никога няма да го разбера. Имаш младо и красиво гадже, ама я лъжеш с други. Разбирам омъжен с две деца да изневерява, не ми се струва хубаво, ама все пак има някакво оправдание. Ама млад и необвързан да го прави... тъпо и нелепо. Като си извратен в секса, търси си някоя като теб. Като искаш да се чукаш с много, не се обвързвай. Ама туй да вземеш монахиня за жена, а в същото време ежеседмично да я лъжеш... Ненормално е. Такъв не ми е нужен. Обичах го. Научих полезни неща от него, за това съм му признателна. Но дотам. Идва момент в който даден човек вече е излишен в живота ти. Освен страхотен секс, друго няма да получа от него. Е, страхотния секс много ме кефи, ама все пак искам и като човек да е свестен. Патологичен лъжец, не е подходящ за никоя жена. Не бих искала да съм на мястото на другата, тя горката си умира за него. Не знае че всеки ден си чати с разни други в страници за запознанства и не знае какви снимки ми праща и какви неща иска да му правя, само половин час след като са си казали "довиждане". Мръсник, който иска жена му да е девственица. По-отвратително нещо няма.
Предпочитам да стоя без секс, отколкото да се занимавам с такъв.
Такива не се променят, болна им е психиката. Имат някакви травми от детските си години, ама човек няма защо да е психиатър и да търпи подобно поведение. Няма да го излекуваш с любов и разбиране. От личен опит ти говоря. Животът продължава със или без любов. Мъже много.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: d897c386bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Но.10, моля те доразвий си отговора от тази гледна точка, от която си почнал - какво мисли и чувства той. Че не е грандиозна любов, е ясно, но какво е?

 
  ...

...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 7a877a1f16
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Моята такава беше споделена, но видимо невъзможна. А после вече стана и несподелена. Какво направих? Ами, намерих сили да спра. Намерих друг, с когото да правя секс без чувства, надявам се да намеря и такъв, когото да обичам и с когото най-накрая да имам мечтаното семейство. Надявам се една нова любов да изтрие всичко, което имам все още към другия. А към него ми останаха много лоши чувства заради всичката болка, но знам, че и любовта все още е там. Защото има хора, с които просто си пасваш и това, което си харесал у тях, не изчезва заедно с тях. Даже и сега като го пиша това тръгват сълзите, а преди изобщо не бях от ревливите. Но няма смисъл да продължаваш да се бориш там, където не си желан.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 59cb7fae9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Моят несподелена 2 годишна трагедия беше 2 години , в които доста неща се случиха . Винаги ще помня болката , която изпитвах толкова време и което ме промени , защото преди него гледах това нещо любов с розови очилца и бях наивна . Не съм имала възможността даже да усетя какво е да го целуна , но вече нямам и желание . Отношенията ни просто приключиха , когато разбрах стоиността си и разбрах , че няма защо да значи нещо за мен човек , който не може да си спазва обещанията , който постоянно ме кара да се чувствам като товар и предимно негативни емоции . Гледам себе си и обичам себе си , защото няма кой друг да го направи , дори и да не ми липсва мъжко внимание . Ти в случая с него изобщо не се уважаващ и позволяваш на чувствата ти да те прявят на глупачка , защо ? Толкова лесно можеш да сложиш край на всичко , но тези чувства само те спират . Мисли за себе си , а не за него . Ти за какво мислиш , че си мисли той , а ? Имай достойнство !

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 9ccc5b6d37
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Не знам дали беше несподелена или по-скоро невъзможна. Така и не разбрах колко са силни чувствата й, и дали изобщо ги е имало или просто й е било приятно да си запълва времето с мен. Още тогава си знаех, че нямам шанс, защото бяхме от различни светове. Аз от бедно семейство и студент 3-ти курс, тя от доста заможно, с още по-заможен, сериозен приятел. Определено ми беше гадно, от самото начало си повтарях, че няма смисъл да мисля за нея, но чувствата бяха много силни. Изключително обаче съм благодарен на Господ, че ми даде сили да постъпя правилно и да не пропадна. Какво направих ли, ами мисля най-правилното нещо в случая. След няколко месеца терзания, реших че изходът е просто да спра да я виждам и да я чувам. Беше края на 2004 година и нямаше фейсбук, нито скайп. Бях започнал 4-ти курс в университета и ми предстоеше дипломиране, така че залегнах над учебниците и ограничих контактите си с нея до минимум. Видяхме се няколко пъти през това време, но винаги след това се чувствах много гадно. През лятото завърших и се прибрах в родния си град, а през есента тя се омъжи и беше вече бременна. От момента, в който я срещнах ми отне цели 3 години, а може би и малко повече, за да я забравя. Преди това не вярвах, че е възможно, но буквално всеки час през тези години мислех за нея, навсякъде виждах нея, представях си че съм с нея, че ме гледа отнякъде и т.н. Един ден просто се събудих и болката беше почти изчезнала. След това осъзнах, че когато се казва, че Господ си знае работата и винаги ни дава най-доброто, е точно така. Това момиче просто не беше за мен, нито аз бях за нея. Тотално различни хора сме и харесваме много различни неща. Дори да се бяхме събрали, нямаше да изкараме дълго и само щяхме да се разочароваме и нараним един друг. Господ ни запази и двамата от това и аз съм Му изключително благодарен.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net