Ами, ако всъщност не заслужавам по-добър човек до себе си?
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1655 пъти
Някога стигали ли сте до този извод? Гледате половинката, дразните се на това и онова, оплаквате се на приятели, искате съвети и т. н., но в един момент се замисляте дали изобщо сте достойни за нещо по-читаво? За по-романтичен съпруг, за по-разбираща приятелка, каквото искате. Навсякъде ти се обяснява, че непременно заслужаваш нещо по-така. А защо? Особено често е при жените - колко сме печени и свестни, затова на мига трябва да се хванем с по-готин от сегашния, защото как иначе? За мъжете няма такава солидарност сякаш.

Сама за себе си стигнах до този извод преди 7-8 месеца. Не бих казала, че се разбирам с приятеля си, не сме един за друг, но все още има някаква искрица, която ни крепи заедно. И на двамата ни е ясно, че рано или късно ще се разделим, имаме фундаментални различия в характерите си. Дълго време се оплаквах от него за това и онова. Да, доста неща ме дразнят в него, обиждат ме и не ми се виждат съвсем нормални, но какво чак толкова мога да предложа аз в крайна сметка? Не съм особено хубава, интелектът ми е на средно ниво, не изпъквам с нищо особено, че да се целя по-високо. На всичкото отгоре той е единственият мъж, който е прояви интерес към мен в последните 6 години. Разбира се, че не ходя с него заради това, само отбелязвам факти. Ако не ни беше срещнала случайността, щях да си стоя сама толкова време. Повечето около мен смениха по 2-3 гаджета за този период, други срещнаха своя човек и създадоха семейство, трети имаха сериозни връзки, приключиха ги и са в нови. Никой не идва да се запознае с мен навън, никой не ме е свалял, нулев интерес от противоположния пол, въпреки че съм много активен и деен човек, не се крия вкъщи.
Та човек колкото и да се самонавива и да има самочувствие, става трудно да си вярваш след толкова години игнор. Не ме разбирайте погрешно, не ламтя за мъжко внимание и не държа орда самци да тичат след мен, а само споделям впечатленията си. За мен не е нормално жена или мъж с активен социален живот и адекватно поведение да не са били обект на интерес в период от 6 години. Всичките ми приятелки ги свалят, а за моя мъж имаше интерес от 3 или 4 жени само тази година, като всички са наясно, че си има приятелка, едната дори ме познава. Може би има известна завист от моя страна, но преобладаващото чувство е примирение и поглед към мен самата какво не ми е наред.
И се чудя дали, ако имах някакъв избор, щях още да съм с него, не защото не го обичам, а защото просто от нас двойка не става и най-здравословно би било да се разделим, както той е предлагал не един път всъщност. Реално аз съм тази, която всеки път драпа да пробваме отново.

Та затова си мисля "всяка жаба да си знае гьола" и да има реална преценка за себе си и възможностите си. Някой друг стигал ли е до подобно откровение? Трудно е да приемеш идеята, че не си кой знае какво и да оценяваш това, което имаш, защото по-добро няма да получиш, а, доста вероятно, няма и причина за това.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 7 месеца hash: 2f84eb8628

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Основният проблем е, че стоиш в безперспективна връзка заради ниско самочувствие. За някои мъже може да не си нищо особено, а за други - жената мечта. Няма как да знаеш, ако не си активна в търсенето. Може за тези 6 години да е имало мъже, които проявяват интерес към теб, но да са поразпитали и да са разбрали, че си обвързана. Дори да не е имало, ти не трябва просто да си седиш и да чакаш някой да падне от небето. Ако си търсиш нов мъж, трябва да го правиш активно по всякакви възможни начини, дори и сайтове за запознанства. Въпреки откачалките, има и много нормални хора. Аз срещнах моя мъж в такъв сайт. И аз не съм нещо особено, но не съм търпяла идиоти от страх, че ще остана сама. Винаги има някой, който ще те оцени и хареса - външно и вътрешно. Няма нужда да си с най-готиния на планетата, за да си щастлива. Дай шанс на някой, който не блести с външен вид, но компенсира с други качества.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: f5c0c48b0c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз не се заяждам, разбирам какво имаш в предвид, но ти задавала ли си си въпроса, как става тази работа- хем да си с толкова ниско самочувствие, хем да си социално адекватна? Не знам... Най вероятно има нещо в поведението ти, мен лично много ме напрягат неуверени хора. Да им теглиш думите с ченгел и да им се правиш постоянно на мажоретка и да им стъпваш по терлички, че всичко ги обижда... защо трябва да си давам толкова зор? Или другата крайност на неувереността- дървен философ, с който никакъв диалог не се получава, щото изначално си е втълпил, че е "той срещу целия свят". И този тип хора все си мислят, че са много айляк за комуникация, защото са спокойни, нямат особени претенции и изисквания, по-често не се отстояват, а си замълчават и всичко прощават. А то е точно обратното супер тегаво е.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: ceea774e51

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Н. 1 стига глупости с тия сайтове. Ти си намерила игла в купа сено, но не всички имат нерви да го правят. Даже ще стане обратния ефект - ще се отврати от мъжете по принцип, на базата на откачалките в сайтовете. Аз смятам, че авторката е права. Всяка жаба да си знае гьола, защото като паднеш от високо, най боли. Като чакаш принца на бял кон, накрая и коня не идва...И никой не ти уточнява, чи принцовете са за принцесите!

 

...

горе^

преди: 5 години, 7 месеца hash: 71666c4da6

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Да, аз съм се замисляла. Като тръгнах да се женя не бях 100% сигурна и точно това си казах, че не съм срещнала по-добър и не ми се чака дали изобщо го има. Всеки е кой знае какво в някакъв аспект, но никой не е супер изцяло. Освен това все ни тегли към митичен партньор, хем силен, хем емоционален, хем гушлив, хем издържлив, някакъв сбор от невъзможни противоречия. А човекът отсреща е само един-единствен човек.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 75cf8985cf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Пишеш изключително грамотно, гледаш на живота много неегоистично и зряло, звучиш като свестен човек. Да, ти определено заслужаваш да си щастлива! Изобщо не си толкова "среден" човек, колкото се описваш. Поне по акъл и характер. Относно външия вид - няма как да знаем как изглеждаш реално, но смятам, че в тези отношения той не е чак толкова важен, колкото смятат всички. Не знам на колко години си, но след 26. 7 мъжете почват да търсят по-смислени контакти и вече не се лепят като мухи на плакатни момичета - отличнички във всички дисциплини, а на истински хора, с които им е приятно да си прекарват времето. Да, по заведения и събития на първо четене те преценяват по обвивката, но колко грозновати или напълно обикновени хора ни се струват адски чаровни, след като ги поопознаем. Ето ти пример: Имам една приятелка - пълничка, с леко мъжки черти. На пръв поглед грубовата. Супер директна. Малко мъже й обръщат внимание при запознанство и по-скоро бихте я определили като "пич". Да, обаче тя е страхотен слушател, интересува се искрено от хората, сладка и готина е по характер, весела е и напук на външния си вид има и някакви много женствени маниери. И познай - след месец-два новите мъже, които попадат в компанията ни, забравят останалите, които са хубавици, изпозавършили сложни магистратури и докторантури... и се влюбват в нея. Нея, която са смятали за "просто приятелка". Аз, която също минавам за хубавица и съм свикнала да ме свалят средно често, в началото се учудвах как някой от моите ухажори изведнъж ме забравя и се лепва за нея след известно време. И да ти кажа - хич не й се сърдя... Тя го заслужава, няма как да не й го призная. Ако бях мъж, точно такава жена щях да си взема - сговорчива, весела, земна. Да ме оценява, а не само да изисква още и още като принцеса... И ти ми звучиш много приятна, така че не се филмирай. Дори да не стане с този ти приятел, ще намериш друг. Повярвай, на мъжете също им писва от перфектност в един момент.

 

...