Споделена история от Любов и изневяра |
Нещо ,което не мога да споделя с никой....
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1357 пъти
Имам си приятел, който обичам много. Той е мил, грижовен, свестен, спокоен, добра душа. Точно обратното на бившия ми - арогантен, студен, агресивен, потаен и груб. Сега ще ме попитате какво тогава съм харесала в него. Ами аз бях единственият човек пред когото се е откривал изцяло, дори съм го виждала да плаче. Знам, че е нормално и че всяко едно човешко същество плаче, но нали знаете онези студените хора, които не излъчват нищо освен една хладнина и не можете да си ги представите да изразяват каквито и да е чувства, е той беше такъв и да го видя как изцяло показва слабостите си точно пред мен беше... ами, не знам как да го опиша, но се чувствах специална. Освен това винаги беше до мен. Години наред бяхме приятели (преди да се съберем) и винаги е заставал до мен и ми помагаше ако имам проблем. Познаваме се от 14 годишни, а сега сме на 23. Събрахме се, когато бяхме на 17 и бяхме заедно 4 години, колкото и невъзможно да звучи тийнейджъри да се задържат толкова време. Факт.
Преминахме през наистина много неща, МНОГО, това беше една страстна връзка. Беше много вълнуващо и интересно с този човек. Караше ме да се чувствам жива, колкото и сълзи да съм проливала аз живеех. Разделихме се, защото ми изневери. Не му простих и той не успя да ме превъзмогне и накрая се пропи, започна да приема наркотици, спря да излиза от тях и пропадна. 1 година не спираше да ме търси аз не бях спирала да го обичам и имаше моменти в които бях готова да му се оттдам изцяло и да се върна при него, но някак си се въздържах, а повярвайте ми костваше ми много усилия.
След това срещнах и сегашния си приятел, влюбихме се, забравих бившият и сега ме правятщастлива. В началото на връзката ни, когато онзи разбра, че вече съм с новото момче и сме щастливи правеше проблеми, дори се сбиха.
Но няколко месеца по - късно всичко утихна. Всичко е толкова спокойно. Когато него го няма и ураган да мине през къщата ми пак ще е по - спокойно от колкото ако той е до мен. Не го обичам, но защо си мисля за него. Не ме разбирайте грешно, той много ме нарани, а и обичам сегашния човек до себе си, но... не мисля, че е нормално да го мисля толкова. Сещам се за спомените ни и се усмихвам, мисля си колко голяма тръпка беше. Доста често го сънувам. Не знам как е и какво се случва с него, но се надявам да е добре и всичко да е наред. Бяха ми казали, че е заминал за чужбина. Възможно е, защото не съм му виждала колата от около месец и ми стана едно такова странно. Хем ми олекна, хем се и натъжих. Не за друго, но освен бивш ми беше и приятел от детството. Моля се някой ден да се засечем, да сме забравили за всичко лошо и поне “здравей” да си кажем.
Исках да споделя всичко това тук, защото ако го споделя на някой приятел ще си помисли, че имам нещо останало към него и най - много да ми забърше 2 шамара. :D
Благодаря ви, че прочетохте. Моля историята да бъде публикувана
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 78fc74863a |
|
1. Математиката е просто нещо. 4 години заедно като гадже - кириз още не знам си колко като приятели. Това е връзка. Нещо, което се е градило и остава в теб. Никой никога не "забравя" хората, просто времето отмива усещанията за чувства. Бъди с тоя приятел или с друг повече време от колкото си била с предния и ще видиш, че няма да се сещаш толкова.
Братан.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: e401cc88c6 |
|
2. Ти си за шамари. Казват че мъжете мислят с оная си работа, но жените сте същите. С тая разлика че претендирате да е "любов". Това което искате е чисто и просто някаква "тръпка", затова го мислиш толкова бившия. Искаш да ти е интересно и тем подобни алибали. Покрай всичките приказки как жените обичат сигурност, обич, спокойствие и отдаденост, простата истина е че искат някой да им поддържа драмата в живота, иначе не се чувстват достатъчно ангажирани.
|
|
