Отчаяност и не какво още
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1024 пъти
Привет на всички стигнах и до това да пиша тук.. Имах дълга връзка с момиче 8 години. Тя беше на 16 години а аз на 20 когато се срещнахме. Аз и съм първия мъж в живота реално тя отрастна в ръцете ми. Всичко вървеше през годините що годе добре, не сме живели заедно защото тя запопна да учи в друг град и се прибираше често. Винаги сме се подкрепяли и обичали и сме били за пример в очите на другите. Преди 2 години тя загуби многп близък човек и през цялото време аз бях до нея и я подкрепях. След това и помогнах да си стъпи на крака като и дадох рамо да започне нова работа реално първата такава. Почна да се променя малко в някой отношения логично е вижда нови хора и техните животи как живеят с половинките си или как ходят по мъже наляво надясно но тя никогане се е интересувала от подобни неща. Преди 1 година ми каза че иска да се разделим и че не може повече така и си дспдйме почивка в която аз нищо не направих и само гледах отстрани не ми пукаше все едно толкова. два месеца след това се събрахме отново но за кратко 10 дена и след това си казахме край. Малко след това аз започнах да я мисля денонощно и започнах да е търся и пресирам. После е оставих за малко и отново започнахме да водим комуникация излизаме правихме секс но тя винаги ми казваше че ме обича но чувствата и вече не са същите аз бях съгласен с това и реших да се боря. Виждахме се ама като ученици от време до скоро когато тя вече реши окончателно че няма да как се случат нещата между нас... През цялото ми време на борба и тя се бори и със себе си и е много гадно да не знае какво и се случва и да е раздвоена... Много я обичам не знам дали това че е била само с мен в сексуален аспект не е от водещите неща но не знма как ще го понеса при положение че искам да си избивея живота с нея. Наскоро даже се е запознала с едно момче и не ми каза ама той я е намерил и са започнали някаква комуникация и на мен ми е супер гадно... До скоро беше раздвоена а вече знае че няма как да се оправят нещата между нас и сега вече е сигурна че няма как и аз го знам донякъде но не искам да го разбирам и ми е постоянно в главата все пак не са малко 8 години.. Някой ми казват че толкова години особено съзнателни и ти е отраснала в ръцете мног трудно ще се вчусне в нова връзка или да допусне някой до себе си за секс например.. Или пък ще бъде с някой и всичко ще и напомня за мен и един ден ще види със що за хора се сблъсква и ще ме потърсла... Аз с коя мисъл да живея не знам.
Много ми е гадно не знам как да постъпя

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: c5245eb8fb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Раздвоен е човек, не заради любов, която изпитва, а заради чувството на познатост. Направи на себе си услуга и я пусни. От съзнанието си. Братан.

 

...