 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Искам да спре... боли
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1940 пъти
Здравейте,
историята няма да я разказвам, защото знам, че всички ще ме съдите. Просто искам да споделя, не че ще ми олекне, но не мисля, че някой може да реши вместо мен какво да правя, а дори и да получа най-добрите съвети, едва ли ще ги послушам.
Та.. имам едногодишна връзка с човек, с който не можем да сме заедно като нормалните хора, поради ред причини. Примирила съм се с факта. На 24 години съм, това ми е първата сериозна връзка и следователно първия човек, който съм обичала и в който съм се влюбвала през живота ми. Знам, че най-вероятно някога ще спра да го обичам, но времето минава, а чувствата стават все по-силни. Има ли изобщо начин да спреш да обичаш някого? Искам да спре да ме боли.. Не искам просто да се разделим и да продължи да ме боли. Всеки ден плача и се съсипвам.. искам просто да спра да изпитвам каквото и да е към него, но не се получава. Не мога да се насилвам да харесвам други мъже, всички са ми безразлични. Не мога дори да се загледам по някого.. затворила съм се в себе си, никъде не излизам, нито с приятели нито нищо. Не изпитвам и нужда, не ме разсейва. Където и да съм и с когото и да съм си мисля само за него. Толкова дълго време бях сама и исках да имам човек до себе си, който истински да обичам и сега цената, която плащам за това желание е прекалено висока. Знам, че не съм единствена, просто исках да споделя. Не мога да се понасям, едва живея в кожата си...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: b4d6051785 |
|
1. Явно е женен мъж, вероятно и с деца. Позната история. Щом нямате бъдеще заедно, просто трябва да изтърпиш, докато раната зарасне, защото плач и стонове няма да помогнат, само ще досаждаш на околните, и те ще те избягват. А така още повече ще влошиш положението.
Рецептата е ясна, само трябва да я приложиш: намерѝ си занимания, които да те отвлекат от мислите за личния ти живот. То ест, недей да мислиш само за себе си. Постарай се да влезеш в положението на някои други, близки или по-далечни хора, така ще намериш примирение със съдбата си. Другото, което можеш да направиш, е да се постараеш да намериш недостатъците у Онзи човек, защото той без всякакво съмнение ги има, съвършени хора няма, любовта е една илюзия, при която виждаш обекта на чувствата си не такъв, какъвто е, а му приписваш всякакви въображаеми качества. Ако си свалиш пелената от очите и го видиш в реална светлина, лесно ще се разочароваш и ще разбереш, че гроздето е кисело ...
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: b4d6051785 |
|
2. Ти сега приличаш на едно дете, на което са отнели любимата играчка, защото не е негова, само са му я били оставили да си играе с нея за известно време. И то сега реве, та се къса, защото е разбрало най после, че е чужда... Та, тези трагедии са детинщини - след време ще видиш, че животът не опира до една играчка, ще си намериш друга играчка и напълно ще забравиш за предишната. Опитай се да пораснеш малко. И не е нужно да се изолираш от хората - напротив, в тях ти е спасението.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 906eb95652 |
|
3. Или е прекалено голям, или женен. Защо си в отношения с човек, който не ти носи нищо хубаво? Просто си свикнала с него. Първата любов за това е първа, но има втора, трета, и така докато срещнеш човека за теб. Опитай с други хора, опознай други характери.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 5c796f3963 |
|
4. Скъпо момиче, на 18 години съм и макар и малкия ми опит съм се влюбвала в какви ли не типове. Момичета като нас гледат душата, а не това с какъв по външност човек излизаме и обичаме. Моят съвет е живота е за да се живее. Бъди с него щом го обичаш за любовта граници няма. Ако го смяташ за твоя човек, то няма да го намериш другаде. Бъди с него, а когато дойде лошият ден в който ще се разделите може да откриеш, че не е бил твоят човек по други причини. Харесвала съм си мъж с 11 години по-голямо от мен. Била съм с дебело момче, въпреки че съм стройна и слаба. Дори и с по-ниски хора. Не знам каква е историята ти, но в живота сме събрани хора с кожа - не избираме как да изглеждаме. Гледаме хората, по действията им.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3fcd020902 |
|
5. Проблем номер едно - много време си била сама и си идеализирала визията си за "връзка".
Първите отношения които наподобяват такива отношения съответно издигаш на пиадестал, а реално щом не може да сте заедно - изобщо не е толкова идеално.
Проблем номер две - набиваш си го на акъла. Което е нормално в началото... с времето става по-добре.
Сега.. зависи от кой тип хора си. Може и никога да не спреш да го обичаш по някакъв начин, но след някоя и друга година всичко избледнява.
Братан.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 860b6b4bbd |
|
6. Преди всичко останало искам да вметна, че понякога е по-добре да разкажеш историята си с всяка мръсна "тайна", отколкото да загатнеш и да оставиш останалото на въображението на хората. Не ми се мисли кой какво си е представил, по подозирам, че са по-страшни събития от реалните.
Иначе... е, всички си мислим, че никога повече няма да се влюбим и да обичаме, но това в крайна сметка се случва. Понякога отнема месеци, а друг път години. Разбирам те, сериозно. И моето сърце е било под такъв вид напрежение. Дълго време бях с един човек, защото той беше всичко, което исках. Търпях лошо отношение година и половина, защото преди това година и половина нещата между нас бяха прекрасни. Оставих го да ме убеди, че всички проблеми, които виждам са само в главата ми. Обвинявах се за безброи много неща. Той просто не беше отдаден на връзката ни. Не ми е изневерявал и не ми е посягал, но общото му държание беше студено. Всяка вечер стоях сама с часове, защото той играе или говори с приятели. Гледахме това, което той иска. Правихме секс, когато той е в настроение. Обстоятелствата ми бяха криви, не той, защото някак си бях влюбена и сляпа с години. Бум... Помня, че плаках, виках, карах се, молих се. Потъпках си цялото его, заради неговото. Защото някога беше различно и някога той се държеше страхотно с мен.
Най-много се гордея, че за някакви минути успях да изляза от собственото си тяло (метафорично) и погледнах нещата отстрани. Поисках нещо по-добро за себе си. Исках човек, с когото ще се чувствам добре и с когото ще говорим за важните неща откровено. Поисках вечер да лягам с някого, да излизам със същия следобедите и да се смеем, а не да крещим. Можех да плача и сама, защо трябваше да го правя, когато съм с него? Защо човекът, който се предполага, че ми е упора, трябваше да бъде болка? Съжалявам, сигурно ще прозвучи страшно надуто, но наистина вярвам, че заслужавам споделени чувства и топлина. Мисля, че всеки има нужда от спокойствие и обич.
Авторке, стягай се. Любовта не боли, но отношението на хората е болезнено понякога. Ако той си струваше, ти нямаше все да страдаш и в момента нямаше да си изпаднала в такава яма.
И така, аз продължих напред. Не исках да съм с никого и доста време не можех дори да си представя да съм с друг човек. Не се насилвах, просто си живях. Някои дни не излизах, а други почти не се прибирах. Отделих време на приятелите си и на всички останали връзки в живота ми, които не са романтични и интимни. Понякога ходих на разни места, като кафенета и екскурзии, без никакво желание, но знаех, че ще ми стане забавно. Просто си позволих да живея без всичко да се върти около един господин, дето е свикнал да е център на собствената си вселена. Аз имах нужда да си обърна внимание, ти имаш нужда да си обърнеш внимание. Имаш нужда от себе си много повече, отколкото той има нужда от теб. Спри да наливаш от пусто в празно и да страдаш.
Иначе още го обичам по някакъв извратен начин. Искам да е добре, от време на време се притеснявам за него. Случвало се е да не мисля за него със седмици, а после да се сетя заради някоя дреболия и да отделя час за спомени и размисли. Просто ме е страх да му се доверя отново, не искам да съм с него, защото не искам втори път да преминавам през целия този ад и да се чувствам отново неуверена, смачкана, незначителна. Май отношението ми към мен самата надмина любовта ми към него. Не звучи добре, звучи отвратително даже, но наистина не мога да си причиня всичко това отново и не искам да съм с него. Вярвам, че един ден ще ме разбереш. Надявам се да не ти се наложи да преминеш през всичко лошо, за да се случи. В крайна сметка зависи от теб. Аз и като се разделихме плаках и ме болеше, но тогава поне започна да ми минава... ако бях останала с него, щях така да си рева без да има подобрения, можеше цял живот да си плача самичка и да се чувствам като нищожество.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3bc8d36349 |
|
9. Когато обичаш истински някого, не минава, не преболява. И аз съм в подобна ситуация ( макар че с моя сме разделени по причини създадени от неговите родители /не удобряваха факта, че сме от различни религии и това че аз съм сираче и нямам родители/) вече 2 години нито го забравям, нито спира да боли, както и при теб, всички други са ми безразлични, не излизам, не се забавлявам, само от работа - вкъщи и от вкъщи на работа, превърнала съм се в сянка на себе си, не мога да ти давам съвети при положение че и аз не съм се измъкнала от този капан. Единствено се надявам, че някой ден ще мине.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
