Съсипана
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 749 пъти
Здравейте! Пише момиче на 18 години.
Преди няколко дни публикувах история, за това как срещнах един мъж на 25 от Австрия. Тази история пак е обвързана с него.
Много е мил с мен. Като ми каже колко съм сладка и умна се разтапям. Не съм се чувствала така с никого. Не съм изпитвала толкова силни чувства към никого. Ако му призная чувствата си не знам как ще реагира. Всъщност не мисля, че ще промени нещо. Най-много да ме сметне за луда.


Всичко беше наред докато не разбрах, че си има приятелка от 8 години, а на мен ми беше казал, че е бил необвързан от доста дълго време.
Писахме си постоянно. Постепенно разговорите ни започнаха да намляват. Имаше един случай, когато не си писахме цели 3 дни. Той, естествено, не знае, че аз разбрах за приятелката му и за това не видях причина да спре да ми пише.
Бях съсипана. Всеки ден плаках заради него. Споделих на приятелите си и те ми казаха да го оставя, но това ми е наистина трудно, въпреки че знам, че е най-доброто решение.
Пропуших- нещо, което ми беше изключително гадно и не разбирах защо другите го правят.
В деня, в който разбрах за приятелката му, целият ми свят рухна.
Излязох с най-добрия ми приятел, за да му разкажа и да потърся помощ от него. Разхождахме се и аз плаках през целия път докато му разказвах. Повдигаше ми се. Повърнах 3 пъти. Приятелят ми се притесни. Каза ми да го блокирам, но нямах силите да го направя. Не исках да прекъсвам връзка с него, защото тя беше една от малкото неща, които ме крепиха и ме правеха щастлива през тези два месеца.

Започнахме отново да си пишем, макар не чак толкова много. Няма ги вече тези дълги нощи, които прекарвахме заедно в разговори.
Няма как да му кажа, че знам за приятелката му, защото ме е страх, че ще спре контакт с мен.
Не искам да го загубя. Ще се чувствам празна ако го загубя.

Беше ми обещал, че ще се видим лятото, но сега не мисля, че приятелите ми ще се навият да ме придружат, след като знаят какво ми стори той.
Всяка вечер си представям как се срещаме. Мисълта, че това никога няма да стане ме съсипва.
Дните, в които не си пишем са най-ужасните за мен.
Вманиачих се. Всеки ден качва по няколко сторита в снапчат. Имаше ден, в който не беше качвал нищо и аз тотално изперках. Помислих, че му се е случило нещо и изпаднах в истерия.
В крайна сметка нямаше нищо такова и като разбрах, че всичко беше наред ми олекна.
Започвам да си мисля, че това е някакво болестно състояние и единствения изход е просто да прекъсна контакт с него. Мислила съм си го. Предствих си разговора ни. Как спокойно му обяснявам, че знам за приятелката му, как ме е наранило това, защото имам чувства и как всичко това ме натоварва и плача постоянно. Просто като си помисля, че след това повече няма да го чуя или видя се побърквам. Много съм емоционална и знам, че следващите 2-3 месеца ако го оставя, ще ми бъде изключително тежко и си мисля, че никога няма да намеря същото щастие.
Не бих могла да се разсейвам с други момчета, защото в моя град всички са ужасни и не ми обръщат внимание много.

Много съм объркана. Не желая той да напуска живота ми. Какво да правя?