13. Моите наблюдения върху мъж скорпион, при това повече от типичен скорпион, мега скорпион. Моят носи предимно черно, има татуиран скорпион на рамото и за нищо на света няма да покаже емоция на лицето си. Цяла година работихме заедно и три месеца излизахме, не съм спала с него.
Има огромна разлика между скорпион, който е чист бял лист, не е нараняван много, какъвто е случаят с номер две, предполагам и мъж скорпион, който няма късмет в любовта и често е оставян от жените в живота си, заради характера си. Моят е от вторите, там е доста трудно, не и невъзможно.
Но и номер едно има право, ако наистина те иска и харесва, нищо не би го спряло. Моят ми беше казвал, че след толкова много разочарования се отказва от връзките, но съм се появила аз и съм му дала надежда.
Много ще те наблюдава преди да се убеди, че ти си тази, която търси - отношението ти към другите, амбициите ти, държанието ти, хобитата ти, интересите ти. Трябва да си различна, трябва да си жена, която той не е срещал до момента, да има неща в теб, които го шокират и изумяват.
При нас от първия момент, в който се видяхме нещо стана, не любов от пръв поглед, ами нещо много по-силно. Няма да задълбочавам тук. Не съм му го споделяла, но той от своя страна ми е казвал, това помежду ни го имаме от първия миг, в който се срещнахме. Оттук нататък последва едно тестване, как ще реагирам, как ще се държа, какво ще кажа. Работя главно с мъже, и той имаше много материал да изследва. В смисъл, аз съм от тоя тип жени, които ще се усмихнат, но няма да флиртуват и вниманието на много мъже не ми е нужно. Доста от мъжете там ме харесваха, говореха с мен. Случвало се е да говоря с няколко колеги и той да смачка лист на топка, да ни метне с него, в йерархията беше над нас. Или си говоря с колега и той веднага идва, искал да ни се включи в разговора. Когато наистина са влюбени могат да те направят единствена. Говореше само за мен, дори и пред колегите. Много от колегите, все пак са мъже, ми споделяха, той е луд по теб. Моят е 5 години по-малък. Имаше една мацка, по-млада, хубава, хубаво тяло, която си личеше, че има интерес към него. Той не й обръщаше никакво внимание. Е, не са липсвали реплики - отивам на почивка да погледам малко жените навън.
В самото начало беше настроен много сексуално. Аз не обръщах никакво внимание, не отговарях на глупостите му. Както си стоях един ден, погледна ме и ми каза - ще те изнасиля, без никаква мимика на лицето, без смях, дори не се направи, че е бъзик. Или друг път, обличаше си якето, тръгваше, отдалечаваше се от мен и в един момент се обръща и казваше - заради теб ще вляза в затвора, което за мен беше продължение на първата случка. С времето спря с тези намеци, и започна да казва как ме уважавал, даваше ми съвети без да му ги искам, търсеше моето внимание, не оставяше никой друг да ме докосне - примерно влезнало ми нещо в окото, то червено, колега ми предлага с препарат да го промие, аз отказвам, така три пъти, накрая колегата без да пита взима препарата и ме заставя да ми го сложи, онзи незнайно откъде изскочи, блъсна колегата, взе му препарата от ръцете и ми го сложи той.
Имах една колежка испанка, а техните езици са сходни и си говореха често на испански. Тя му казваше красавец и нямаше проблем, до един момент, в който му го каза и аз се изсмях. Като бясно пръхтящо животно, крещейки й каза, че той не й е красавец и ако още един път го нарече така да внимава.
Или намирам си тетрадката отворена, нарисуван миниатюрен мъжки полов орган, явно не огромен, за да не бие на очи, да не се вижда много и да не бъда злепоставена. По това време пряко работех с колега, веднага помислих, че е той. И избеснях, как може някой да направи такава простотия, при положение, че се държа на ниво и никой не смее да се бъзика така с мен. Попитах виждали ли са колегата да се мотае там, отговориха положително. Аз бясна, то си ми личи, пита ме скорпионът какво има, аз казвам нищо сама ще се оправя, пита втори път, накрая ме хвана за ръката и не ме пусна докато не му кажа. Казах мисля, че колегата е нарисувал нещо в тетрадката ми, което не одобрявам, хубаво ще види. В тоя момент той ме поглежда и почва да се смее на глас, веднага осъзнах, че не е бил колегата, а той, и започна да ме преграща. Как да му се сърдиш. И всичко е, за да види как ще реагираш.
Моят в работата бръщолевеше пълни лъжи за личния си живот - имал жена, дете, лъжеше за годините си. Като станахме по-близки аз го попитах, той каза - аз дори не помня какво съм говорил, но това е работа и не е нужно на хората, с които работя да разкривам кой съм, камо ли личният си живот.
Много трудно стигнахме до среща. Казват, че скорпионите обичат жените да ги гонят, а и жените си ги гонят и те са свикнали с това. Аз не съм от тях. Стигна се дотам, че започна да казва, ако съм го поканила на среща, нямал да ми откаже. Казваше го често. Не забравяй, че всичко е тестване и реакции с тях. След петия път му обясних, че аз съм жена и ако някой иска да ме кани на среща, да ме кани. Продължи с тирада, че живеем в модерни времена, жените били активни и настоятелни. Викам - не и аз. Мина се малко време, явно набра смелост - канел ме на среща. И тъй като с него аз никога не знаех кога се шегува и кога е сериозен, погледанах го и отговорих, че се шегува. Просто си се представих в ситуация, в която се съгласявам и той отговаря смеейки се - шегувам се. Същият ден отиваше на почивка, аз си седях спокойно, застана пред мен, сериозен и явно леко обиден каза - не се шегувам и си тръгна. Мина малко време и ме попита след работа дали искам да пием някъде по нещо, съгласих се. Съответно как се развиват нещата - той се мотае в работата, изведнъж изчезва, без да каже чао, оставаме аз и един колега, има още неща да довършваме. Аз се ядосвам, явно срещата ни се е провалила. Звъни ми, вече съм радостна, не е забравил, вдигам, ми аз да питам там бях оставил нещо (нарочно оставено), вие дали сте го прибрали. Ентусиазмът пак ми изчезва, казвам, да, всичко точно и готова да затворя (не споменавам нищо за уговорката), той с груб тон, айде много се бавиш, аз изпих една бира вече, колко още да чакам. Срещата ни беше в пъб, аз живея близо. Той седнал и ме чака. Пъбът е до тротоара, от тротоара го разделят колчета с вериги. Аз не отидох при него, застанах до веригата и му казах имам малко работа и тръгнах. Просто исках да отида до банкомата да изтегля пари и да му предложа като ми поръча. Беше ми неудобно да кажа, ми нямам книжни, трябва да тегля. По-късно ми е споделял, че това го е изумило. До ден днешен не знае, че аз просто отидох да тегля пари. Започна един разговор-разпит, а аз като непорочна ученичка, седя и не мърдам. Той сериозен. Звънна телефонът му и се отдалечи да говори. Минаха 15-20 минути (пак тестване и пози, може би). Аз реших, че не мога да чакам повече, извадих си тетрадката, откъснах един лист и написах - извинявай, но ми е студено и трябва да тръгвам, благодаря за сока. Точно преди да откъсна листа и да тръгна, той дойде. Дай да видя, не, не може да видиш, изнуди ме да му покажа, предложи ми да влезем вътре. На другия ден като дойде на работа не ме погледна, не ми каза нищо, беше студен. Казах си хубаво. Минаха 6-7 часа, разминаваме се, без мимика, без жест и в един момент аз усещам нещо силно ме пари по бузата. Не знам какво става, обръщам се, той ме гледа и се смее. С нещо ме опари тогава и изведнъж започна пак да ми говори.
Трябва да очакваш всичко с тях, на всичко са способни. Владеят се.
Преди тази първа среща, прибирахме се след работа и каза, че искал да ме опознае, ей така, не мен ми беше странно. Всичко, което казваш минава през скенер в мозъка му, трябва да си искрена, по-точно чистосърдечно искрена. Ако ти е казвал нещо да си остане между вас и да не го разнасяш, никога не го споделяй с друг. Основно правило, дори да е нещо минимално.
С всички приятни неща и пеперуди пърхащи в корема, черната тежка страна се проявява често. Имаше период, в който усещах напрежение, породено от неговата персона. Реших да го игнорирам, дойде след няколко дни, попита ме игнорирам ли го, казах не. Нямаше как да му кажа, ми да игнорирам те, усещам напрежение, лудо влюбена съм в теб. На следващия ден той спря да ми говори и започна да ме игнорира. На третия на висок глас обясняваше, че с мен бил на здрасти и чао. Нещата се оправиха, когато аз се оплаках, а той там слуша, разбира се, шефът ми ме попита официално или неофициално, смеейки се, та неофициално беше отговорът ми, обяснявам, че се оплаквам от него, че ме игнорира и не ми говори, със забавен фасон, разбира се, и завършвам с как да му разстопя каменното сърце. При което той слуша зад мен някъде и се провиква това искам да чуя. И пак нещата нормални. Това е и мъжът, който ме накара да мисля ирационално и напълно да изляза от своя образ.
Вбесявал се е в работата и ме е замерял с предмет. Въпросът не беше в това, че съм направила нещо кой знае какво в работата, а че чувстваше, че не може да ме има и цялата черна енергия я събра и ме замери. Доста се поколеба преди да го направи, личеше по действията му. Искаше да ме уцели в лицето и можеше, но реши да се прицели във врата ми и ме уцели.
Всичко може да го вбеси, твоя дума, жест, повишаване на тон, това че си говорила с някого, нещата варират и ти най-вероятно няма и да се усетиш кое е.
Разплака ме на рождения ми ден. Реших да отида на работа, макар да имах правото да почивам. Говоря с един колега, той до колегата, казва нещо, аз казвам нещо съвсем нормално, той не ме чува добре, колегата се намесва с неговите глупости, отговаряйки, ми тя се опитва да се закача с теб, което не беше вярно. Той не ми даде време да кажа каквото и да било, приближи се, погледна ме със студения поглед и започна - закачаш се с мен, я си гледай работата, тук сме дошли да работим, а не да се закачаме един с друг. При което на мен ми заседна буца в гърлото, замълчах си. Прати ме да правя нещо сама, съответно аз се разстроих, нали си бях сама, идва ми веднага той, застана до мен и ме пита на мен ли се сърдиш. Като това, което ми каза не е ясно дали беше шега или не. Понякога шегите му са такива. Казах не се сърдя. Мина някой друг час, отивам аз да взема нещо случайно и го гледам сам, неочаквах да е там. Развика ми се, да съм се махала, какво съм правила там изобщо. Аз просто си развалих изненадата за рождения ден. Той се беше погрижил да организира нещата с торта, свещи. Донесе ми я, всички ми пяха честит рожден ден, той ми подаде тортата.
Ако силно те харесва, той вече те е проучил. В социалните мрежи не бяхме приятели, а в един момент ми обяснява как постоянно ми разглеждал снимките.
Това са случки от работата ми, нагледно да ти покажат с какво си имаш работа. Шефът ми напусна, след близо месец напусна и той. Помоли ме за услуга, видяхме се, и като се разделихме, занейки, че може би е последният път, в който се виждаме, се прегърнахме силно насред кафето и сме седяли 5 минути така. Най-силната прегръдка в живота ми, и физически и емоционално. Като трябва да уточня, че никога не сме преминавали границата в работата, просто бяхме като непорочни деца, които силно се привличат, изучават, приемат си положителните и отрицателните страни, като два магнита. Никога не сме говорили за чувства помежду ни, сякаш вичко беше на някакво друго ниво. Често ми се обаждаше след това, казваше, че е зает с работа. Работохолици са също. Спря да се обажда. Аз също напуснах работа и шефът, с когото работих ми писа, че има място за мен, ако искам. Един колега, без аз да съм наясно ми спомена, че двамата работят пак заедно. Изумих се, пак пеперуди в корема, че ще се видим. И да, отидох и той беше там, през цялото време настроението му беше приповдигнато, пееше си, усмихваше се, не се бяхме виждали няколко месеца. Тръгнахме си след работа, аз се прибрах, не сме говорили за нас, и след 5 минути получих смс искам ли да пием кафе. Видяхме се, говорихме с часове, и в един момент той каза, искам да ти кажа нещо и да сложа картите на масата. Каза колко ме харесвал и че животът пак ни срещнал и трябвало да рискува. Сподели ми и за предишния опит с връзките, как не се получавало и винаги го оставяли, защото бил егоист и т. н. И си мислил, че е приключил с тези взаимоотношения, но съм се появила аз.
Започнахме да се виждаме почти всеки ден, споделяше ми неща от живота си, провокираше ме, разбира се. Станахме още по-близки. Той изживя труден момент, аз бях там с цялата си топлина и чисто сърце. Говорехме за какво ли не, чувахме се, давахме си кураж, аз го подкрепях, вярвах в него, той ми помагаше, аз на него. Казвал ми е, че каквото и да стане между нас (може би във връзка с предишния му опит) аз винаги ще остана в сърцето му. Казвал ми е, че има силни чувства към мен, каза че и мисли, че започва да ме обича. И най-интересното, грабнала съм го the way I am, грабнала съм го с държанието си и това което съм, грабнала съм го и сексуално и всичките чувства които имал към мен и отношението му към мен се изразявало сексуално. Никога не се бил чувствал така преди.
Крахът на нашите отношения настъпи, в момент в който аз се нуждаех от повече време, а той започна да мисли, че си играя с него. Пак казвам, тази му несигурност до голяма степен ми се струва породена от предишните му връзки. Дори ме заплаши, че ако си играя с него и чувствата му, ще съм видела какво ще се случи. Ситуацията между нас беше сложна и трудна, той се нуждаеше от време да си стъпи на краката, аз също по други причини, поисках малко време. Той не каза нищо. И изведнъж изчезна. Аз му писах, всевъзможни опити да се свържа с него - никакъв ефект. Ако на скорпион му е нужно време, дай му го без да го притесняваш. Появи се след три месеца, обяснявайки как искал да е с мен, как ме искал, имало ли шанс за нас. Пак станаха някои работи.
Пак му писах няколко пъти, без резултат и спрях. Оттогава минаха три години. Пише ми един-два пъти в годината, всяка до днес, аз първа вече не му пиша. Казват, че скорпионите не забравят жените към които са имали чувства, не знам дали е вярно. През тия три години не сме се виждали, като ми пише, пише нормално, как си, какво става с теб. Последният път когато ми писа, започна така, но премина към по-серизната част - искал да върне времето назад, да промени нещата. След мен нямал друга, може би имаше предвид емоционално. Как двамата сме били наранени и как всичко между нас било истинско. Не могъл да ме забрави. Всичко това ми се казва след като съм написала, че това между нас е било отдавна. Иска ми се да е искрен, но той също се осра доста, знае къде е сбъркал.
С една дума, сложни са, и не всеки е готов на такова изпитание. В двете крайности са както си открила, топъл и студен. Нужни са много търпение и разбиране с тях, но не и да ги оставяш да ти се качат на главата.
Аз все още искам нещата с него да проработят, но след всичко което вложих, цялата си искреност, чувства и неговата обремененост от преди, нещата са сложни.
Казват, че с тях има два варианта или ти да ги оставиш или те да те оставят. Казват, че ако ти ги оставиш повече няма да се върнат назад, ако го направят ще бъде, за да ти стъжнят живота. Ако пък те те оставят, защото са изгубили баланса или поради някаква друга причина и наистина са имали чувства към теб може и цял живот да го носят този товар. Изневярата е най-голямото предаелство за тях.
До ден днешен мисля за него, той също казва, че не може да ме забрави. Понякога са алогични. Приемат животът такъв какъвто е. Има много неща, които могат да се кажат за тях.
Аз съм жена лъв, ако е от значение.
|
