Споделена история от Любов и изневяра |
Не знам къде да отида и какво да правя с живота си
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 940 пъти
Дете на разведени родители съм, преди да се разведът детсвото ми мина в побоища-между майка ми и баща ми и от майка ми върху мен. Беше истински кошмар, слд като се скараха баща ми отиваше при поредната си любовница, или не се връщаше със седмица у нас или пребиваше майка ми и отиваше пак при любовниците си, а след като това станеше майка ми идваше и ме пребиваше мен. Не си мислете за два безобидни шамара, биеше ме докато не ми разкървави носа и устата, душеше ме, гонила ме е дори с ютията и едновременно с това ме обиждаше, че съм курва и гадно, некадърно дете(бях в детската градина).
След това се разведоха. Аз естествено избрах да остана при истеричната си майка, понеже тогава въпреки всичко я обичах безрезервно и не си помислях живота без нея. Нанесохме се в апартамента на майка й-човекът, който никога не ме е приема; тъй като според нея съм лош човек, защото съм дете на баща ми, който тормози майка ми... Продължи се с физическия и психически тормоз от страна на майка ми върху мен, но този път беше двоен, защото майка й я подкрепяше, защото съм била от семейството на баща ми. През всичките тези години аз си ходех понякога на селото на баща ми, при неговите родители. Те се държат по-добре с мен но разберът ли че съм контактувала с майка ми стават свирепи с мен, започват да ме обиждат и да ме тормозят и те. Баща ми никога не ме е биел, но никога не се е интересувал от мен. В последвтие той замина за чужбина, смени 10 жени. Последно знам, че се грижи за 2 деца на новата си жена. Не ме е потърсил дали съм жива, не ми честити дори рождените дни, не знае дали имам какво да ям. Продължавам да идвам често на селото на баба ми и дядо ми, радвам се когато се държат добре с мен но не винаги се получава. Те имат и дъщеря(леля ми), която се наложи да я изпратят в чужбина, защото беше обиколола всички мъже на града и никой не я искаше. Образование тя няма, казвам го защотоуспях да завърша стоматология през целия този тормоз и тя ми се дразни и пстоянно ме обижда да не се взимам за лекар а за зъбарка, постоянно ми се подиграва и ме мачка и когато се прибира в България се изнасям за да не ме тормози. Единствения човек който безусловно ме е обичал е моята прабаба която почина преди 10 години, тя се грижеше за мен, след това живота ми стана ад. Казваше ми да завърша хубава професия и да си намеря добро момче, защото не мога да разчитам нито на майка си нито на баща си.
Завърших но единсвено мога да си намеря работа като санитарка в някоя клиника понеже за стоматолози назначават само такива с връзки и техни си хора, започнах работа в едно село и съм благодарна, нищо че едвам свързвам двата края понеже хората са 400 човека и няма много работа. Майка ми категорично отказва да ми помогне за каквото и да е- тя си събира пари с които сама щяла да си се гледа понеже съм била от другото семейство, баща ми не го интересува дали съществувам. Баба ми и дядо ми са заможни но нарочно не ми помагат с кабинет в града защото искат да съм постоянно в селото до тях и да ги гледам, не искат дори да си хвана приятел за да не си отвличам вниманието от тях...
На 27 съм.... всичките ми връзки са неуспешни, винаги съм се впускала в отношения без добре да преценям човека, за да мога с надеждата че ще се измъкна от целия този тормоз от всичките ми роднини и ще живея с новата си половинка на ново далечно от тях място но уви....
Търся си но не мога да си намеря приятел, не съм грозна, но може би псхиката ми вече е изкривена и изтощена...
Единственото хубаво нещо е че моята любима прабаба преди да почине ми остави спестени пари с които да карам ако остана на улицата но те не стигат нито за помещение за кабинет нито за едностаен апартамент. Стигат за малко по малко от половината. Моля ви дайте ми съвет какво да правя защото не мога повече да издържам.
Може би ще кажете че не е нормално всички да ме тормозят, и аз се чудя как се случва и защо на мен и защо нямам подкрепа от никой
|
