Споделена история от Любов и изневяра |
Първа Любов, как се преживява?
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 864 пъти
Здравейте. С моята кратка история бих искала, не само да потърся съвет, ами да разбера дали това се случва на много дами и колко време продължава.
Накратко, преди почти 4 години се разделих с първата си любов. Бяхме заедно три години, но все още бяхме тинейджъри, не знаехме в какво се състои една пълноценна и сериозна връзка и затова реших, че ще бъде най добре да приключим връзката си. Беше любов от пръв поглед. Буквално. 3 дена след като се запознахме решихме че искаме да бъдем заедно. Както в повечето тинейджърски "любови", естествено, сме за разделяли не малко пъти, но след най много седмица се събирахме пак. Няма да изпадам в детайли, защо се разделих с него, главната причина беше, защото той искаше да изпита нови неща, да се среща с други хора и да бъде независим и не ограничаван във всяко отношение, което няма лошо, стига да не се превръща в лъжи и изневери спрямо човека до теб.
Месец след като се разделихме се запознах с друг. В началото не беше нищо сериозно, но в последствие в него намерих всичко това което някога съм искала като отношение, любов, грижа и внимание от мъж. С този човек съм вече 4 години. Дори живеем заедно. Обичам го. Но това което ме притеснява е факта че не мога да забравя първата си любов. Нямам предвид, че отново искам да бъда с него или ми липсва по някакъв романтичен начин, ами просто този човек е постоянно в съзнанието ми. Когато се събудя сутрин се питам дали ще го видя днес. През деня постоянно се оглеждам за него когато съм на публично място. Вечер ако не съм го видяла през деня, заспивам с мисли за него. Това продължава вече 4 години. Всеки ден. По цял ден. Знам, че първата любов в някои случаи се преживява тежко, но след толкова много време аз да не мога да се оттърся от него ми идва в повече. Не мисля че е нормално. Чувствам се зле, сякаш емоционално изневерявам на човека с когото съм сега. Мислех си да потърся помощ от психотерапевт, но не знам как да го направя без да трябва да обесня на приятеля ми, защо искам помощ от него. Та, въпроса ми е към всички дами, които са преживели нещо подобно, бихте ли ми дали съвет как да постъпя, защото аз се изчерпах от идеи.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: f10991a800 |
|
1. Загубих приятелката си от невежеството и егоизма си и вече 4 години заспивам и се събуждам с мисълта за нея. Виждам я почти всеки ден. Тя вече е омъжена, но не е щастлива. Както и аз разбира се. Утеха намерих само в работата. Постигнах неизмерими успехи, но щастието ме напусна.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 926aa86d60 |
|
2. Да, тежко е. Много е хубаво, че имаш тази съвест или по-точно, че не бягаш от нея. Ако разберем, че любовта наистина е като цвете и се стараем да живеем по този принцип, много е възможно скоро да успеем да подредим мислите си и да не тревожим съвесста си(Божия глас).
|
|
