Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Със сигурност има хора като теб. Пишеш, че харесваш сериозните връзки, но не виждам как ще стане. Щом ти е ок сама, стой сама.
Питам се какви са причините човек да живее по този начин. Този свръхконтрол мисля, че е психично разстройство, без да съм специалист. Разкажи ни за твоите родители, в какво семейство израсна? Мисля, че там се крие обяснението.
Ако искаш промяна, трябва да започнеш от себе си. Ако ти е непосилно- оставаш с кучетата.

7.   Ти си пролетно жълто цвете, наречено нарцис. Не е лошо да си егоист - въпрос на избор е. Гледай си животинките и бъди щастлива. Аз предпочитам да имам семейство и да ми 'пречат'. М36

8.   Въобще не стоятхнещога така. Хиляди мъже живеят в жилището на жената. Това не означава автоматично, че ще е разхвърлян. Стегни се и не слагай каруцата пред коня. Щом искаш да си сама, бъди, но това, което пишещ не е точно така.

9.   Tи пък питаш дали има друг. Аз съм мъж на 26. И аз като теб грам не искам да се занимавам с връзки, камо ли да живея с жена. Не че не си падам по жените. Падам си и то много, даже и те си падат по мен доста, но съм сигурен, че ще се избием, ако заживеем заедно. Такъв съм, че не мога и не искам да правя 1500 компромиса само и само да поддържаме някакви отношения, защото така трябва, така общството го налага и се очаква да живеем с някой. Грам не ми пречи, че съм сам, ако ще да ме мислят за луд. Така че не си единствената.
И аз не търпя никакви авторитети по никакъв начин, а това не виждам как може да стане, ако заживея с жена. Имам неща, които искам да правя сам и обичам да ги правя сам. Обичам вечер да си запаля една пура, да си сипя ром и да слушам готина музика или да си цъкам докато пуша. Обичам да се изключвам за 2-3 часа с музика, но това няма как да изтърпи някой, който живее с мен. И още куп други неща.
И любимито ми. Всяка жена ме пита- Добре защо си сам. Толкова ми е задавн тоя въпрос, че като го чуя и ми идва да се застрелям.
Сам съм, защото съм си самодостатъчен, но не съм самотен. Но явно е изключително трудно да се възприеме от някои хора.

10.   Просто си по-свободолюбива, което не е чак толкова лошо. И аз не обичам да ме контролират и да очакват да се съобразявам за всичко. Просто поговори с другия човек и намери компромис.

11.   Авторке, звучиш като голяма егоистка и вече си придобила манталитета на самодостатъчност, защото всяко чуждо присъствие в дома и живота ти те дразни. Обикновено хората го придобиват след доста повече години живеене сами, та си си само на 26.
Ако ти е ок това, няма лошо, но в бъдеща връзка трябва да си много честна с мъжа до теб - че не искаш сериозна връзка, живот заедно, дом и деца. Така може да отрежеш доста читави кандидати и да ти останат само тези, търсещи секс и мимолетни забавления.

12.   Аз те разбирам напълно, но това с кучетата не го разбирам.
Значи обичаш реда и честота а държиш в жилището си някви помяри дето сноват насякъде и ти влизат вътре с мръсни лапи и си ближат задниците. Това не е чистота и ред. Гнусно е!!!
Всъщност ти се заблуждаваш, че можеш да живееш сама като подгъзуваш на 2 кирливи кучета. Ето това не е нормално.
Даже не бих ти останал на гости за една нощ заради кучетата.
В голяма заблуда си ако си мислиш че си със силна психика.
Разкарай помярите и тогава пак ще си говорим.

13.   Да, има хора като теб. Аз съм мъж на 43, щастливо женен от 20 години с 1 дете. У дома е весело и щастливо, всичко ни е наред. Много добре сме финансово, абсолютно нищо не ни липсва.
Но... има едно но. Аз съм силно изразен интроверт. Контактът с хора ме натовава и винаги трябва да полагам усилия, за да не изглеждам отегчен и изнервен, особено в компанията на непознати. Общувам с удоволствие и се чувствам приятно в компанията на много ограничен кръг от хора. Много трудно допускам нови хора в живота си, нямам никаква нужда да се сприятелявам, запознавам и да общувам с нови хора. Това по-скоро ме изтощава, отколкото да ми носи позитиви.
Винаги съм си бил такъв, още от малък. Положението се задълбочи от факта, че съм дете на разведени родители и израстнах в много голяма бедност с майка ми през 90-те. Тя полагаше усилия, но наистина ни беше много трудно и аз много се срамувах от бедноста си. Освен това постоянно се местехме по разни квартири и никъде не можех да завържа стабилни приятелства през тинейджърските си години. Интересното е, че това никога не ми е било особен проблем. Никога не съм се чувствал самотен през живота си. Аз всъщност се наслаждавам на самотата.
Полагам неимоверни усилия да се променя, защото съпругата ми е моя противоположност и моята "темерутщина" и тежи. Постигнал съм много успехи в коригиране на поведението си и към днешния момент човек не би преположил, че съм чак такъв интроверт. Живеем много успешно заедно от 18 години. Но на мен това ми коства усилия, правя го заради хората, които обичам.
Ако го нямаше моето семейство, създадено преди толкова години, щях да съм точно като теб. Бих си живял прекрасно сам, със спорта, с навиците си, със свободата да си правя каквото поискам и да се съобразявам единствено със себе си. Намирането на приятелка не ми е проблем, но нямаше да искам да живея с никоя по ред причини.
Така че, да, не си сама. Има много хора като теб. Това, че мнозинството хора са социални животни и обичат да общуват с другите, не означава, че няма и такива като нас.
Пожелавам ти да намериш своето щастие. Животът е твърде кратък, за да живееш според изискванията на другите хора. Живей по начин, който те прави щастлива. Ако някой ден, нещо в теб се промени и решиш, че е време да се обвържеш сериозно с някой, веротно ще се намери и подходящия човек за това... а може и именно намирането на този чоек да те накара да поискаш да се промениш. Успех!

15.   Не знам поради каква причина се изсипва толкова омраза върху момичето? ! Охлюв била, не била чувствена, нахалница, егоистка и какво ли не. Някаква пасивно-агресивна словесна диария с неясна цел - "ми да, добре е да си такава, ама си гадна и ще умреш в мъки за разлика от нас, които всичко знаем... хихи".

С тая настървеност, дето лъха от коментарите, не иде реч за градивна критика или изказване на мнение, а за много зле прикрита завист, че има хора, които не разчитат на друг да им осмисли живота. Излъчвате шубе, несигурност и непоносимост към собствените си личности, особено № 5, който звучи като бесен инсел с (не)осъзнат страх от всякакъв вид независими индивиди. Такива особи обичат да се разпореждат и да ги слушат. Мисълта, че някой няма да им върви по свирката и няма нужда от тях, им докарва пристъпи на бяс и тежки газове. Започват да ръсят жалки обиди, за да успокоят собственото си наранено его, че тая, в случая авторката, е зле така или иначе. Никой не я иска, стотици други прекрасни и емоционални мадами чакат за него и бля-бля измислици. Същите прикрити завист и страх, които много омъжени жени, изпитват към свободните ергени. Излагате се просто.

Както авторката може на 50 да се окаже самотна и нещастна, така и "тежките критици" могат да бъдат безпардонно зарязани от половинките си, въпреки че са топли и раздаващи се личности. Гаранция няма за нищо, милички. Кактo днес си гукате двамца, утре единият може да е излишен. Тия заплахи и опити да я "страхувате" как ще умре мизерна и сама са характерни за кисели стрини с инфантилни представи за живота, който няма да се съобразява ни с мен, ни с авторката, ни с вас. Ние може да си мислим, че това или онова е правилно, че нещата ще бъдат така и така, ама друг път. Престанете да заплашвате по тоя глупав начин всеки с нековенционално мнение, не сте въздесъщи и всезнаещи, а просто криви и наивни. Вижданията ви са толкова правилни, колкото и нейните. Изказът ви обаче е нелеп, смешен, говори за доста личностни проблеми и сякаш ви е страшно яд. Не можете да я попилеете интелигентно, затова залагате на обиди и киселото грозде. Тъжна история.

16.   Аз пък не мога да си представя цял живот да съм с един мъж. Искам да си имам поне трима едновременно, аз да ги издържам, те да са по-млади от мен и да си живеем в хармония (да знаят за останалите и да не ме ревнуват). Обаче всяка ситуация си има плюсовете и минусите. В момента ходя с двама - единият има фетиш да му изневерявам, а на другият не му пука много много за връзката ни. И на двамата им помагам финансово (независима жена съм, работя от 15-годишна и добре печеля). По този начин си осъществявам мечтата.

Е да, но пък знам, че някой ден ще стана на 35-40, ще искам семейство, но вече няма да мога да се пренастроя. Ще искам опора, ама няма да я имам. Така ще е и с теб, ако затънеш в зоната на комфорта - ще си осъществиш мечтата, но с осъществени мечти не се живее цял живот. Ще искаш после друго, но вече ще е късно.

17.   И аз съм като теб. Момиче на 28. Имам определени изисквания към мъжа с който ще съм. Също тска не съм имала връзка скоро и това да живея с някого не ми е ок. Обичам тишинста, спокойствието и съм си самодостатъчна. Не бързам за деца. Ако имам имам ако не няма да ми е най-голямата мъка. Искам някой мъж който няма да иска да живеем заедно. Просто да сме моногамни в сериозна връзка но без да живеем заедно. А и не виждам защо ако нямаме деца трябва да живеем заедно. Винаги може да си показваме обичта си един на друг. Разбирам те напълно. Живей така както го усещаш. Не мисли какво ще кажат хората. Имай самочувствие и сила да не си зависима от мнението на някакви хора които дори не са ти фактор. Аз лично по-добре да съм сама отколкото да се задоволявам с някого който не покрива очакванията ми. И аз си живея в моя апартамент и се стремя да си го обзаведа и тнт. Също така не желая брак. Което си е мое е мое което е негово е негово. Всеки да си знае с какво си разполага. Не искам никакви материални отношения дори да имам дете от някого. Единствено да си гледа детето и да го обича.

18.   Номер 15 най-истински ме разбра! Да, егоистка съм, ако мога да съм щастлива сама ли? Защо щастието ми да зависи от друг човек? Ще споменете как съм живяла с родители и брат в моя случай по-малък, ами трудно, непоносимо. Може да имам ОКР, но това си е моят живот. Аз пък да ви кажа деца не се правят, защото така е редно и да ви гледат, те не са длъжни, правят се ако искаш и си готов да отгледаш човек, не просто същество. Защо трябва да имам партньор, за да съм щастлива? Компромиси трябвало. Защо като съм доволна да го правя? И не я публикувах нечии носове на натривам, а да срещна хора като мен, подчертах! Да видя има ли такива!

Авторката

19.   За интровертите ще кажа че и аз съм такъв, но нямам проблем да живея с други хора, като колко се спогождаме зависи от човека. Така че интровертността сама по себе си не е причина за пълна изолация, и който го дава като такава, най-вреоятно има друг проблем.

Иначе авторке при теб работата не е в това че можеш да си щастлива сама - това дори е важно условие за трайна връзка. Проблема е че робуваш на закостенели навици и се противиш на всяка промяна. А човешкия живот е динамичен и адаптивността е много важно качество.
Разбира се че не е задължително да имаш партньор, но ако в някакъв момент ти се прииска, тогава ще е наложително да промениш навиците си. И в този случай това не е 'компромис', а част от всяка романтична връзка.
Обмисли дали желанието ти за запазване на определено статукво не е породено от някаква психологична нагласа вследствие на нещо в миналото ти. ОКР също по принцип се води разстройство, точно защото влияе негативно на ежедневието.
Ако наистина същността ти е такава и си окей да живееш напълно сама, значи нямаш проблем. За всеки влак си има пътници и никой няма право да ти налага да се жениш или да раждаш деца.
В заключение мога да кажа че няма да получаваш много разбиране от околните, защото голяма част от тях просто не могат да вникнат в твоя свят. Но щом си избрала този начин на живот, то е редно да приемеш и особеностите които вървят с него, не мислиш ли ? В противен случай просто излиза че не знаеш какво точно искаш.

20.   Момиче на 28, в другата тема- момче на 30. Скоро очаквам да прочета за юноши и девойки на по 50-60 години.

21.   Хаха, 16 е мъж. Един от онези, които са си въобразили, че са много силни в словото и имат фантастични писателски умения :) :)

Значи всички знаем и виждаме, че има всякакви майки - и работливи, и мързеливи, и командващи, и депресарки, и истерички, разбира се и съвсем стабилни и уравновесени - всякакви, абсолютно всякакви!
Хора, просто приемете, че не всички жени желаят да бъдат семейни, майки и домакини. И това няма общо нито с доходите им, нито с психическото им състояние, нито с това дали им харесва или не да бъдат командвани и.т.н. А САМО И ЕДИНСТВЕНО ПОРАДИ НЕЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ИМАТ ДЕТЕ. Приемете го това нещо най-после и стига сте спамили тези евтини опити за психоатаки, чертали бъдещи житейски обрати, заплахи и.т.н.

Де да бяхте загрижени така за децата, които вече са родени... за това как се отглеждат - дали ги хранят правилно, дали ги възпитават подходящо и.т.н. още куп други неща. Ама няма да го направите и не бихте го правили, нали така:)
Пука ви, че ви дреме, 'щото нали вече са родени.
Дааа.. 'щото не е ваша работа.. нали...
Ама коя не иска деца/семеен живот е винаги ваша работа :) :) :)
Все повече се убеждавам, че разни такива дуднещи/мрънкащи/поучаващи, изобщо вкарващи под каква да е била форма някакви психоатаки са все хора, които просто искат да се раждат деца на килограм, щото да има население за икономиката. На никой от тези хора не му пука и грам кой ще е щастлив и кой няма да е щастлив напред във времето. Те просто искат да се поддържа бройката на стадото и толкоз. Икономиката, икономиката, икономиката... ;)

22.   Е, авторке сега си все още млада, но след 10 години друга песен ще запееш. И аз бях такава като тебе, но се случиха ред неща..и ето на 38 родих първото си дете, а на 40 второто и то от прекрасен човек. Безкрайно съм щастлива.
Мисълта ми е - не се заричай!