Споделена история от Любов и изневяра |
Кога ще се жениш? Деца кога ще раждаш?
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 4004 пъти
Здравейте, добри хора!
С приятеля ми сме заедно от осем години и си живеем двамата пак почти от толкова. Обичаме се, хубаво ни е да се развиваме рамо до рамо, и двамата сме хора с много сериозни професии и изобщо ако трябваше да правя избор отново, пак щях да избера него.
Въпросът е там, че в последните две-три години хората около нас изпитват особена възбуда и нездрав интерес по отношение на нашия личен и сексуален живот. Позволяват си да питат кога ще се женим и дали ще имаме деца така, сякаш питат колко е часът или откъде съм си купила новата рокля.
Да, в нашето общество вероятно едно такова поведение би могло да мине за нормално, тъй като сме заедно от почти десетилетие, народа очаква едно естествено развитие на нещата, и въпреки това, извинявам се за отвратителния език, но на кого, защо и как точно му влиза в работата какво възнамерявам да правя с живота си? Ами ако имам тежък репродуктивен пробем? Ако имам автоимунно заболяване, за което не желая да говоря, и което знам, че ще предам на детето си? Ами ако, представете си, не искам да сключвам граждански брак, на този етап не желая да бъда родител, и се чувствам изключително обичана и успешна по начина, по който съм обичана и успешна като партньор сега?
Никога и по никакъв повод не съм си позволявала да си тикам носа в интимния свят на околните, и на обвързани, и на необвързани хора. Никога. Защото личният живот е такъв с причина и защото е невъзпитано да навлизаме грубо в него без покана.
Кога ще обещаеш вярност завинаги на човека до теб и кога ще хванеш за първи път в ръцете си продължението на твоя живот с малкото му сърчице, ръчички и пръстчета, това е толкова интимно решение. Толкова е съкровено в моите очи. Ако някога това ми се случи, вероятно ще запазя повечето снимки в началото за себе си, за да ги взиждаме само аз и близките ни хора. Интимният живот не е нещо, което желая да афиширам, нито е начин да търся внимание от околните. Професията ми предоставя повече от необходимото такова.
Ето защо наистина много ме безпокои и тормози нездравият в моите очи интерес от страна на околните към мен и партньора ми. Всеки път, когато ми зададат въпрос от типа: "Айде, кога ще играем на сватба? " и "Детенце? Кога? ", се изчервявам хиляди пъти наум и започвам да се чудя какъв смислен отговор да дам, който хем да не засегне отсрещната страна, хем да ми позволи да имам своето лично пространство.
Усещам, че някой ден просто ще избухна и ще изсъскам нещо, което няма да е съвсем учтиво, защото ми писна да щадя хората с техните проблеми и трудности, да ги изслушвам, да им бъда опора, а под път и над път някои от тях да бъркат с мръсни пръсти там, където имам право да докосвам само аз.
Кажете ми, как се справяте с подобни въпроси? Какво отговаряте? Отговаряте ли изобщо или сменяте темата? На всеки от вас ще бъда благодарна, защото наистина ми втръсна от всичко това.
|
