Лъжата „Тиндър“
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 7949 пъти
Здравейте, драги ми споделящи! :)

Днес бих искала да напиша какво мисля за модерното приложение, наречено Тиндър, да опиша и опита си, свързан с него. Бих се радвала в коментарите да получа и вашите мнения, преживявания и каквото още друго се сетите, свързани с апликацията.

Жена на 20 години съм, обикновено в Тиндър настройката ми е да бъдат показвани мъже във възрастовата граница между 19 и 24 години. Не съм особено опитна във връзките и не го крия, колкото и да ме е срам понякога от това. Девствена съм (този факт естествено не го споменавам в никоя онлайн кореспонденция по ред причини — главната е, че в чата все още не сме се опознали, нужни са и срещи на живо, за да се разбере какво се случва, на кого какви са му намеренията и т.н.). Не търся неангажиращи забежки, а реална и сериозна връзка.

Опитвам се да открия бъдещия си приятел в Тиндър от 18-годишна (за първи път се регистрирах през май 2018г. там). Оттогава ту съм в пределите на приложението, ту се разочаровам и си изтривам профила. За тези близо 2 години съм излизала на среща с 8 момчета; с един от тях миналата година по това време бях започнала връзка, която доста бързо приключи; бих желала да разкажа за какво става дума, за да се пазите също, пък и да си сваля „товара“ от плещите.

Писала съм си с всякакви момчета в Тиндър, с малцина е могло да се води адекватен разговор, в който основните средства на комуникация да не са разните емотикони или така зашеметяващите разума: „Аха.“, „Мхм.“, „Кп?“ и прочее. Винаги съм се старала да задавам въпроси, да съм активна, но в едни 70-80% от случаите или получавам отговор с една дума, или ми се отговаря ден-два по-късно по съвсем идентичен начин. Друг процент са тези, които веднага си казват спокойно, че търсят единствено с*кс, при което биват премахнати от мен по основателни лични причини, които посочих по-рано. И... остават около 5% (образно казано), с които намираме обща приказка, притежават обща култура, грамотни са и впечатляват с ниво на общуване над средното. Какво обаче се оказва по-нататък според личния ми опит, ще разкажа в следващия абзац.

Срещите на живо изведнъж буквално изпращат в нокаут всякакви надежди, че човекът е културен, добронамерен и би могло да се развие някаква по-човешка и емоционална връзка с него, която да постави и началото на едни сериозни междуполови взаимоотношения. На живо се оказва според разговора, че едни 40-50% от написаните съобщения от даденото лице, не отговарят никак на истината — последният случай с един младеж ще го дам за пример понеже ми е близък споменът още. Съответният онлайн твърдеше, че е артистична натура, занимава се с актьорско майсторство и посещава частните уроци на сравнително известен български актьор. Беше описал съвсем подробно колко е добър в това, с което се занимава, как в НАТФИЗ не са го приели на косъм — уж бил скъсан в последния 3-ти кръг. Реално обаче какво се оказа — заложбите му са почти миниатюрни, на уроци ходи от дъжд на вятър покрай мързела си, артистично се „напива на кирка“ по домашни купони, лъха на безотговорност и очевидно или е с изкривена представа за себе си, или е патологичен лъжец, а може би и двете. Бил е скъсан още в първия кръг, но вероятно желаеше да се изяви пред мен по някакъв начин, но не успя, защото добре помня какво ми е било предварително разказано. Имаше и още други малки и дребни лъжи, които ще спестя. Идеята ми е, че в Тиндър всеки е това, което по-скоро желае да бъде. Малко са хората наясно със себе си и с онова, което представляват.

Тъй като по-рано обещах, ще разкажа за връзката си, която се зароди покрай Тиндър. Естествено първоначално момчето изглеждаше много добро и адекватно — начетено, умно, отговорно. Пълен отличник в университета; уж със сериозни намерения спрямо мен. Излизахме на няколко срещи, харесахме се и решихме да опитаме заедно. Първоначално всичко вървеше нормално (първите 2 седмици), но след това настъпи коренна промяна — изведнъж той започна да изразява недоволство към моя професионален ориентир и избор на висше учебно заведение; понесох много присмех и подигравки, че съм избрала частен университет. После по думите му станах „официално провалена“ (заради решението си), както и „на ниско интелектуално ниво“. Игнорирах всичко това, смятайки, че се случва в отношенията между хората понякога, но по-добре не се развиха нещата, а по-скоро се влошиха още повече. Неоснователно ме наричаше дебил, бавноразвиваща се, накрая точно преди да се разделим изръси, че съм поредната к*рва, която единствено се преструва. Превърнах се в ходещ банкомат за него, често се е случвало да му заплащам дюнери, шоколади, кафета, книги и т.н. Принуждаваше ме да му нося чантите, раниците, торбите с покупки. Злепоставяше ме пред неговите приятели и имаше склонността да се подиграва на всеки, независимо познат или непознат, а после се оплакваше пред мен, че няма приятели и се чувства самотен, без обаче да осъзнава, че реално сам отблъсква всички. С няколко думи — оказа се доста комплексиран, жесток. Единственото положително у него беше, че е упорит и много ученолюбив, но използваше дори това, за да наглее и нахалства. След около месец и половина, в който аз се бях сринала емоционално заради неговите коментари и поведение, приключих връзката. Лошото е, че даже много изтърпях, тъй като смятах, че е уж „нормално“; радвам се, че бяха приятелите и родителите ми (накрая), които да говорят с мен, за да ми положат основите на осъзнаването, че това не е никак в нормите. Докато моите близки приятелки получаваха мъжко и адекватно поведение, рози, изненади, благи думи и комплименти, аз получавах единствено обиди и тормоз.

Написах всичко това и с друга цел... да предупредя всички, че в Интернет лъжите са големи, свалянето на звезди също е заучена стратегия. Пазете се и не приемайте манипулативния подход на някого, както и нечии комплекси. Лесно е да се подхлъзнеш в наивността си, но последиците понякога могат да бъдат изключително неприятни!