Споделена история от Любов и изневяра |
История за "До края на времето"
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 619 пъти
Здравей мили читателю, аз няма да искам твоят съвет, а просто ще ти споделя една поучаваща история. История за една любов, същата като тази по филмите. История, разказваща как човек може да има всичко и накрая да се събуди без нищо.
Преди 7 години срещнах моята такава любов. Господи, беше точно като по филмите. На 3тия ден разбрахме, че искахме да сме заедно и положихме началото на нещо, което чак сега осъзнавам какво е било. Шансът да имаш нещо такова е точно 1%, защото и тя и аз се оказахме силни представители на нашите зодии. Тя обичаше книгите, а аз музиката. 3 години по-късно аз провалих всичко. Тя си има друг и вече е омъжена за него. Не е щастлива, това е ясно и всичките ни общи приятели ми го казват. Проблема мили читателю е, че тя беше права за всичко, което ми казваше когато бях с нея, но аз така и не успях да го проумея докато един ден не легнах с опасност за живота си в болницата и нямаше кой да ми даде кръв за да живея. И тогава мислех само за нея, как беше права и как аз се бях отнесъл с лека ръка над всичко, което някога ми беше казвала. С нея имах всичко, бях на върха на силите си и щастието си. Но както всеки един незрял мъж трябваше да изгубя, за да се замисля над това, което някога съм имал.
Е, читателю, тя днес не иска да ме вижда, обаче по някаква случайност сме съседи от вече 2 години и ме боли. Много ме боли, когато я гледам вече различна от това, което помня някога. Вече не е усмихната, не е щастлива. Гледа лошо и не и пука за нищо. Опропастих не само своя живот, а и нейния. И да, ако някой я попита тя никога няма да признае, защото както започнах нашият шанс беше 1% от цели 100. И двамата сме силни в своите зодиакални знаци и точно това беше ключът към това, което имахме и което имаме сега всеки по отделно ни-нищо. Само тя вярваше в моята страст - музиката. И да, в момента се занимавам точно с нея и изкарвам прехраната си от нея. Само тя знаеше, че приятелите ми не струват и когато нямаше кой да ми даде кръв за да продължа живота си го разбрах и аз. Е, нея вече я няма и аз не търся приятели. Не, нямам нужда от такива. Имам нужда от нея, но както и ти знаеш жена тръгне ли си това е завинаги.
Някога пишех, много пишех. След раздялата ни замених всичко с пиене докато не влязох в болница и не знаех дали ще се събудя. Оказа се, че въпросното колело, което се върти е факт. И от върха, живота ме завъртя до дъното. Е, читателю- онзи отгоре съществува, дори и да не вярваш в него ти обещавам, че ще дойдат времена в които ще повярваш. Аз съм на 26, имащ всичко за което някога съм мечтаел, престижна работа - създавам най-любовните приказки на Вас - влюбените, моментите, които ще помните до края на дните си. Но нямам нея. Моята любов, моето всичко. И знаеш ли читателю, бях и обещал, че ще я обичам " До края на времето " и е така. Господи, така е! Бих заменил всичко, което имам сега, бих сключил сделка с дявола дори, само за да мога да и кажа, че беше права и, че наистина съжелявам. Но никога няма да я получа, защото аз я прогоних сам и сега трябва да живея с тази мисъл. Е, ти който четеш това, не прави моята грешка. Цени хората до себе си, обичай ги с цялото си сърце и ги поставяй винаги на първо място. Никога няма да си простя какво направих с нас. Четвърта година не мога да спя, мисля за нея всеки божи ден. Ходих при какви ли не хора, търсейки спасение, но няма такова. Осъзнал какво съм имал, гледайки я всеки път кървя и умирам. Нямам желание да се лекувам и приемам, че скоро ще си отида, борейки се за нищо, изгубил всичко.
Та читателю, споделям ти изводът от моят успех или по-скоро провал. Намериш ли някой да те обича и да не те оставя без значение какъв си, никога не го пускай да си отиде. Защото след време ще го търсиш, обещавам ти. Не вярвах, но е факт, че оня отгоре си знае работата. Ценете това, което имате, защото след това ще е късно. След четири години просто приех, че това е моето проклятие, за това което направих. Вече не търся щастие читателю, то си отиде. Но ти си помисли добре какво имаш и готов ли си да го жертваш за нищо, защото света навън е толкова фалшив, колкото и хората. Но това, което имаш. Пази го, бори се за него, защото може да пишеш същата история като моята някой ден.
|
