В какво се състои щастието?
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1056 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 18 години и напоследък се чувствам много объркана относно почти всичко.
Сякаш съм се затворила в себе си и съм изпаднала в емоционално вцепенение. Не се чувствам доволна от това, което съм постигнала със себе си дотук. Като че ли съм проспала последните 3 години от живота си и сега се събуждам в пълен хаос с мисълта, че трябва да настигна всички във всичко.
Доскоро се критикувах безсмислено за всяка дреболия, изхарчих си целия емоционален запас с това и в момента сякаш просто седя и съществувам.
Примирих се с някои неща, срещу които се бунтувах и които ми тежаха, но усещам, че това не е достатъчно, за да си щастлив и свободен.
Също така, изпитвах някакъв безпочвен страх на всяка крачка, която правя, за каквото и да било, но го осъзнах и започнах да работя върху преодоляването му. Оттогава нещата са малко по-добре, определено, но периодично всичко се връща и ме обърква наново.
Не мога да кажа, че съм уморена или отчаяна, имам добро семейство, близки, дом, имам и свободата да правя каквото си преценя за добре, на практика всичко си имам. Просто не мога да разбера защо се чувствам толкова безполезно объркана!

Като цяло съм много непоследователен човек. Лесно си внушавам неща и трудно се показвам пред хората. Завися страшно много от обстоятелствата, заради което социално съм доста слаба. Преди не бях така... Илии поне така си внушавам.

Имам комплекса, че всеки, който говори с мен, винаги вижда най-лошите ми качества и, ако се държи добре, то или е от любезност, или е до време, докато не го разочаровам и не се отдръпне окончателно. С тези мисли сама се затварям за хората, с което ги отблъсквам, за да "предотвратя" това някой да ме нарани впоследствие. Разбирам го, но някак си нищо не успявам да променя.

Преди време имах очакванията и вярвах, че на тези години ще съм далеч по-различна - много по-свободна и много по-щастлива. Сега сякаш съм предала себе си. А мисълта, че нямам реални проблеми, ме кара да се чувствам страшно засрамена.

Сигурно не съм единствената, която си разсъждава за такива неща. Какво трябва да направя, за да се почувствам по-добре според вас?
Благодаря предварително! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: 3fa12e51e4

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Пълно щастие няма - и така трябва да бъде, защото животът е процес на постоянно самоусъвършенстване, една стълбица която води нагоре и е безкрайна. Ако имаше край, нямаше да имаш какво друго да правиш на върха, освен да чакаш смъртта. Щастие се намира в това просто да приемеш нещата които не можеш да промениш за себе си, като например външен вид и някои аспекти на личността. Аз например съм голям забраванко. Бил съм такъв открай време, не мисля че мога да направя нещо кой знае какво по въпроса. Щастие се намира в дълбока интроспекция. Нищо не можеш да направиш за нещата които не зависят от теб, но това не означава бездействие. Само като опознаеш себе си, ще разбереш по какъв път да поемеш. Също така щастие се намира да приемеш, че безгрешни хора няма. Не съществуват значими постижения, които да са направени без грешки. В училище може да си учила като назубряш написаното в учебниците, ама след училище вече няма учебници. Единствения начин да се самоподобряваш тогава е като се учиш от грешките си. Приеми, че ВИНАГИ, независимо каква си, ще има хора които няма да те харесват. Не можеш да угодиш на всички. Някои харесват големи гърди, други малки, трети се кефят на по-отракани, четвърти пък милеят за свенливи. И тн.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 44ab9898a2

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Колкото и тривиално да звучи, щастието се състои в това, сутрин да се събудиш и да можеш да станеш, да не те боли нищо и да си в добро здраве, както и да има какво да сложиш на масата и да имаш подслон. Ако мжое и да имаш качествени хора около себе си, това вече е върховно щастие и абсолютно нищо друго не ти трябва. Ако имаш и друго е добре дошло, но и да го нямаш, не е проблем, просто не е толквоа необходимо. Знам, че всичко това звучи банално. Е, иаз така си мислех. Исках още и още и все не бях доволен, дори и да постигна нещо, защото веднага насочвах вниманието си към следващото нещо, което още нямам. Това е като наркотик. Обаче една сутрин се събудих и не можех да помръдна. Дойде ми като гръм от ясно небе. Бях скован и изпитвах силни болки по цялото тяло без причина. Болеше ме дори при леко докосване с пръст. Бях толкова зле, че си мислех, че умирам. В този момент абсолютно всичко освен здравето ми и семейството ми изгуби смисъл за мен. Исках просто да мога да стана и да не ме боли. Казах си, че искам просто да оздравея. Слава Богу болестта се оказа лечима и скоро бях на крака и без болки. Не мога да ти опиша какво щастие изпитах. От тогава насам всеки Божи ден като стана сутрин, благодаря на съдбата, само че сме се събудили живи и здрави и нямаме болки. Това ми е абсолютно достатъчно да съм щастлив. Слава Богу сме щастливи заедно и имаме какво да сложим на масата. Колкото и "дребни" да са тези неща, те са абсолютно достатъчно, всичко друго е бонус. Точно толкова малко му трябва на човек. Но ако това не си го губил никога, няма и да го оцениш вероятно. Това за мен беше повратната точка, в която веднъж завинаги станах щастлив и доволен от живота. Човек, който винаги е бил здрав, трудно ще го оцени и разбере, но повярвайте ми повече от това не ви трябва. Останалите желания повече ви натоварват и ви правят нещастни, отколкото да помагат. Жалко, че толкова малко хора го осъзнават.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 3f9bfcfcb7

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ще се почувстваш по-добре и по-свободна единствено, когато спре да ти пука за (да се влияеш от) мненията на хората. Казано е: мнението е като задника - има го всеки. Много хора ще се опитват да те мачкат психически, да те сломяват за определни неща, да потискат определни черти в характера ти, които иначе са ти най-голямата лична сила. Ще го правят къде чрез директни обиди, ако са по-простовати, къде чрез интелигентна критика, деликатно вмъкната измежду напътствия там някакви.. Също се съсредоточи върху това от какво и как ще вадиш пари, освен ако не си с богати родители, защото без финансова самостоятелност няма да видиш щастие в дългосрочен план. Звучи малко гадно, но действителността е такава. И по-спокойно, не се шашкай така. Просто разкарай от живота си всички хора, които ти действат токсично. После ще се чудиш защо не си го направила по-рано. Трябва да си пазиш психиката като очите.

 

...

горе^