 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Разделихме се заради КОРОНАВИРУС
преди: 5 години, 27 дни, прочетена 2489 пъти
Здравейте, искам да разкажа нашата история и се надявам всеки да сподели мнението си, за да си направя изводи или да си вдъхва надежда.
Всичко започна юни 2019,когато започнах работа като дентален асистент в една клиника. Първия ден когато се запознах с него разбрах, че е турчин, но по-красив от всеки турски актьор, поне в моите очи. Беше нов, сменил градът, нова работа. Семейството му е от Кърджали, но живеят в Турция от 30години.Той е на 28 и от 10години е в България. Тук е учил стоматология. В началото бяхме колеги, те бяха три нови момчета, наскоро завършили. Един грък, турчин и украинец, започнали ново начало в София. С най-добрата ми приятелка започнахме работа там и станахме с времето много добри приятели петимата. Започнахме да прекарваме заедно и времето си след работа. Имах приятел тогава, който не се държеше добре с мен. Докато той се държеше зле с мен, аз постепенно се влюбвах в момче, което ми беше колега и много добър приятел, който направи много услуги за мен. Октомври 2019реших да се разделя с него, след многото компромиси, които бях направила. Ходех на работа, отделно на преддипломен стаж, защото тази година завършвам за медицинска сестра. Бях заета от понеделник до неделя. На 1ви ноември 2019 в една обикновена вечер се бяхме събрали при момчето от Украйна, той се влюби в най-добрата ми приятелка и се очакваше вече развитие и при нас, защото се забелязваше, че има искра. В тази вечер бяхме пийнали и той си призна, че от първия ден ме е харесал, че за него съм много красива и заспах ме седнали на дивана, докато приятелката ми си говореха с украинеца в другата стая. Не споменавам имена, защото са излишни. Не ни събудиха нарочно и сутринта се заварихме разпльоснати на дивана. От този ден започна всичко много бавно. Излизахме и сами, покани ме у тях. За първи път някой ми беше направил вечеря. Започнахме да прекарваме заедно много време. Аз живея в Дружба, а той в студентски. Но постоянно бяхме заедно, докато почти не си заживяхме заедно. Още първата нощ заедно ми каза, че не иска да ме нарани. Разбрах го с времето, защото той е бил много нараняван.Не си казахме, че се обичаме нито веднъж, но тази грижа, която получавах от него беше за първи път. Просто го усещах. Не бяха нужни думи. Мисля, че успях да закрепя нараненото му сърце. По Нова Година се прибра за 10дни.Още на 4тия ден говореше, че иска да се връща, защото не е свикнал там, а в България. Имаше си работа и всичко. След известно време, аз реших, че не мога да работя вече като дентален асистент и започнах в болница, за да се обучавам като операционна сестра, както винаги исках. Отношенията ни станаха още по-хубави, защото от предната ми работа натрупвахме и малко напрежение. Той е много принципен и беше учуден в началото когато разбра, че не мога да готвя. Мислеше, че това е голям недостатък, но с времето се научих да готвя, а в повечето случаи правех ме нещата заедно. Бях толкова щастлива. Тъкмо мислеше да си купи кола и уикендите да пътуваме без посока, каза, че трябва да науча турски, за да се зарадват техните, че го умея, въпреки, че те говорят перфектен български. Давах му пълна свобода, защото още в началото ме беше страх да не изпусна този човек. Защото беше страшно добър човек. Истински. Влюбих се в доброто му сърце, направи и мен по-добра. Учеше много, за да си признае все пак дипломата и в Турция, защото нищо не се знае. Но все пак нямаше намерение да тръгва, никога не беше казвал. Коронавирусът пристигна и в България. Обявиха извънредно положение, клиниката затвори, остана без пари. Техните са възрастни и също го притиснаха да се прибере. Не усещах, че го иска особено, но започна да си прави планове за връщане, защото ситуацията е такава. Мисли си, че нещата там ще са по-добре. В началото на април миналия месец ми каза че ще се върне у дома, че ще учи, че ще пробва там да се развие. Пък знае ли се какво може да се случи, можело и да се върне Този един месец бях като болна, чаках да си тръгне, защото го знаех, а исках да го задържа. Отложи си веднъж пътуването, защото в средата на април имаше автобус, в момента са по-рядко. Докато на 6ти май вечерта, преди два дни брат му му звънна, че са пуснали автобус за следващия ден. Нещата станаха толкова бързо. Тръгна вчера в 1на обяд, трябваше в късно вечерта да е вкъщи. Когато му звъннах късно бяха още на границата. Каза, че нямат разрешение да влязат в Турция, че се чуди автобуса дали да не се върне. Веднага беше измислил план, защото му предложиха с турски език да работи в една фирма. Каза, че може да направи така временно, докат си започне работа като зъболекар. Веднага беше измислил нещо и това ме накара да си мисля, че всъщност мисли опции и варианти. Не спах цяла нощ и не съм яла от онзи ден. Молех се наистина да се върне автобуса. Като преди това по път за автогарата беше заседнал в асансьора за кратко и когато се изпращахме и прегръщахме след това на автогарата, шофьорът на автобуса не го забеляза и затвори вратите. Не тръгна без него разбира се, видя го. Но както плаках, накрая го изпратих със смях. Въпреки че сега не съм спряла да плача. Когато се събудих тази сутрин му звъннах, осъзнавайки идеята, че колкото и да съм се надявала си знам късмета, че просто това хубаво нещо да се върне автобуса, няма да се случи. В 8часът тази сутрин те още бяха на границата. Помислих си, че има надежда и че Господ ме обича. В 12 още бяха там. Каза, че ще чакат още малко и ще се върнат. В 2 ми звънна и каза, че са минали. Сега е в Одрин и ще бъде затворен сам 14дни под карантина в някакви общежития. Сърцето ми се къса, че ще е самотен, че ще му е скучно. Но повече от всичко се надявам да има времето да помисли и да оцени моите чувства. Да му до липсвам. Да се замисли малко, не толкова импулсивно да се ядосва на България, че е останал без работа, все едно не е така навсякъде по света. Остави си всички неща при мен, кухненските уреди, дрехи, за които нямаше място. Освободи си квартирата и живя при мен един месец до преди да тръгне. Аз направих всичко каквото можах да него през цялото време, в което бяхме заедно. Всякакви услуги, бях до него, а той беше сам в София и единствените му приятели бяхме ние четиримата. Каза, че не се знае нищо в живота, че може там да започне работа нелегално и да се забравим, каза, че може да се върне. И без това каза, че иска да дойде следващия месец за нещата, като ще остане да прекара време с мен. Но просто се надявам и ще се моля не да се върне за нещата, а за мен. Ние искахме като завърша след два месеца да отидем заедно в чужбина, говорехме неща, които не бяха на шега. Не мислехме да сериозни стъпки във връзката, защото беше рано, но искахме да направим много неща заедно. Аз съм българка и съответно християнка, много се притеснявах дали това няма да бъде проблем. Мислех си какво ли ще кажат нашите в началото, но те разбраха, че тези чувства този път, които имам да различни. Винаги са ме подкрепяли и въобще не делят хората. Много искам този човек и не знам на какво да се надявам. Аз ще чакам, ще вярвам и ако живота наистина не е толкова жесток, може да ми върне единствената любов, която искам, въпреки тези различия. Не мисля, че скоро ще мога да се влюбя пак така. Имах връзка три години и от моята страна въобще не беше истинско, както сега. Влюбих се за първи път. Вярвам, че щом зимата каза, че е свикнал тук и иска да се върне, да бъде така и сега, а не на инат да иска да свикне. Но от тази история ще разбера две неща. Или ще ме оцени и ще му липсвам и няма да позволи да ме загуби или аз ще осъзная, че всъщност е било истинско, но само от моята гледна точка. Просто искам да чуя мнението ви. Благодаря.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 26 дни hash: 572ced08ca |
|
1. За съжаление не можеш да направиш друго, освен да чакаш. Постъпил е така сякаш между вас няма нищо в неговите очи. Дано всичко се оправи, но дори и да не се върне просто знай, че не си изгубила ти, а той.
|
| преди: 5 години, 26 дни hash: 60d008ec0d |
|
2. Здравей, няма да е все така. Живота дава своите шансове, ще се намерите отново,малко преоткриване и трезва мисъл. Влюбена си бори се за него от разстояние.
Обаждай му се, запознай се с родителите му през видео чат.
Успех, влюбено момиче.
|
| преди: 5 години, 26 дни hash: 0a533f0874 |
|
5. Аз пък мисля, че коронавирусът ти е дал шанс. Първо, не си сигурна, че родителите не са му намерили там момиче. После, от опит знам, че брак от хора с различни култури, особено, когато е намесена мюсюлманската религия, не са успешни. Меко казано. Познавам българки, женени за турци, които като отидоха там, бяха подложени на неприятни за тях изисквания и когато се разведоха, им взеха децата. Имат право българкигте да си виждат децата един месец в годината и обикновено им пречат да го виждат и толкова. Изобщо спри с турските сериали и не се лъжи.
|
| преди: 5 години, 26 дни hash: 5dfed3fb5b |
|
6. Бори се да любовта си. Заминавайте накъде, където ще имате щастие и сигурност.
|
| преди: 5 години, 25 дни hash: 1cadd57c33 |
|
8. Ох направо ме разпалка. Наистина...
Знам какво ти е и колко изоставена се чувстваш, как се надяваш на нещо, как искаш да чуеш план за действие, за това какво следва, а вместо това получаваш "не знам, ще видим". Знам!
Лошото е, че наистина няма какво да направиш освен да чакаш той да направи крачка към теб. Може би е вариант да започнеш наистина да учиш турски и да отидеш при него, но точно в Турция... аз лично не бих отишла, не и за постоянно. Буди силна, учи, занимавай се с различни дейности, излизай с приятели, запълвай ежедневието си, защото това е единственият начин да се върнеш към себе си и да спреш да мислиш постоянно за него. Но няма да е лесно.... успех!
|
...
| преди: 5 години, 24 дни hash: ab58e645c3 |
|
10. Прочетох историята и честно казано ме хвана страшно яд за теб и как може мъжете да са такива. Явно си им е генетично независимо от расата. Според мен той ако държи на теб трябва да те включи по някакъв начин в плановете си. Дори и те да са да се устрои там, може да говори с теб дали искаш ти да отидеш един ден. Да, сега е трудно, но най- лесно е да си хванеш пътя. Безотговорно е спрямо връзката ви. Хич не го жали, че ще му е скучно и че ще е сам. Сама си ти. Подържай си връзка все пак с него, нищо не се знае, то и там няма да му е лесно и ще му липсва начина на живот в Бг, според мен ще се върне, когато се успокоят нещата, но не одобрявам това да си хванеш дърмите и да оставиш човека до себе си.
|
| преди: 5 години, 24 дни hash: 3e64819894 |
|
11. Ами изчакай още малко, виж накъде вървят нещата и тогава го питай какво правите. Има ли ние или сте аз и ти. Кажи, че не искаш връзка от разстояние. Според мен той няма да се върне. Ще му намерят някоя туркиня, той вече е мъж за женене и ти ще останеш само една бг авантюра. У дома и стените помагат.
|
| преди: 5 години, 24 дни hash: 82eb36b4a4 |
|
12. Добре коронавируса ви е раздел, но се замисли. Така като те слушам, колко си омагьосана по този човек, а и като каза турчин. Ми стана ясно. Тези араби и турци все омагьосват. Пък и това, че иска да те учи на турски никак не ми звучи приятно, да зарадваш техните. Ако се върне в България добре, но не отивай в Турция при семейството му айде моля ти се. Да ти сложат фереджето ли искаш. Това е друга култура, друга нация и дали нещата няма да се променят след като се омъжиш за него. А като сте с различни вярванията, не дай боже да е религиозен. Да приемеш религията му ще иска и да ти сложи една бурка или да е супер ревнив и постоянно да те прави на нищо. Не го гледай че е станал бял човек, само защото от 10 години е в България и учил стоматология. Представям си какви роднини ще имаш от към негова страна и как могат да му влиаят. Чакай го тука да се върне , ако е влюбен, ще се върне, ако не не е. И не си помисляй да ходиш в Турция някой ден като се разкара тоя коронавирус. Но пък и се замисли искаш ли свекърва туркиня, дето кой знае какви разбирания за нещата има и под хомота на мъжа си. Имат друг светоглед и виждания тези хора, на светлинни години са от нас, нищо че Ататюрк ги е цивилизовал, още имат какво да се желае. Според мен, сега като е останал без работа си е дигнал чукалата и повече няма да се върне. А ти си реви тука за него и не яж няколко дена. Имам собствен опит, който беше малък и продължи за кратко с момче, което е пулоарабин и си е с българско гражданство. За това ти ги казвам тези неща, щото съм се опарила. Те омагьосват тези мъже, ама после си показват истинската същност. Не казвам, че няма успешни бракове между българки и такива мъже, но са рядкост. За това си толкова влюбена и мислиш, че ти е първата любов истинска и предните не са били истински. Аз не се поддадох на това момче, хем е българин, хем си имаше нещо в кръвта му което го правеше женкар и просто един мазен поглед имаше, ориенталска работа. Нещата приключиха още когато разбрах, че той може би не си е показал истинската същност. Най-малко беше това, че ми каза че е преспал с момиче, без никакви чувства, което според морал и виждания е е отвратително. И за едно неопитно момиче като мене освен да бягаш друго нямаш какво да правиш.
Ж 24
|
| преди: 5 години, 23 дни hash: 0c23a6ea49 |
|
13. Много ми се иска да си пишем на чат. Не тук. Имам разни питанки, но на първо време... Седни си. Вземи си лист хартия, химикал, напиши си какво искаш. Измислѝ план. Аз пак мога да ти покажа нещо, което ще ти е от полза, но ти нямам нито фейсбук, нито нещо друго, тук не знам какво може да се пусне... Дали електронна поща. Друго... Забравих обаче кои бяха 3-те фрази, които провокираха мъжете да се борят за жените, мисля, че едната беше: "Ще трябва да ме спечелиш отново!", но е желателно да се внимава. Можете да се съберете, просто не е ясен пътя. Винаги търсѝ яснота. Това с работата е много сериозно нещо, трябва да има препитание. Не мога да помогна много оттук, но мислѝ за РЕШЕНИЯ, а не в проблеми. По принцип се занимавам с един проект, в който сформираме общество с експерти в различни области за взаимопомощ. Постоянно си говорим с хората и техните истории. Може би ще намериш полза там. Искам да ти кажа повече, но не съм наясно дали ще е професионално така.
|
| преди: 5 години, 23 дни hash: 3d1169587c |
|
14. Остави нещата в неговите ръце. За мен той постъпва като човек, който няма чувства. Пиши какво е станало.
|
...
| преди: 5 години, 23 дни hash: 35c7322f9d |
|
15. Здравейте аз съм момичето, което написа историята си. Номер 13,много искам да чуя какво ще ми кажете. Но наистина съм много отчаяна. Караме се и от разстояние си плачем. До онзи ден повтаряше, че преди Нова Година не може да се върне, днес ми говори за след месец и какво да правим лятото. Жалко, че е на близо 30.Наистина не знае какво иска. През повечето време плача, но на моменти наистина ми става смешно. Но този смях е от вълнение, че или се заблуждавам сама, че има надежда или наистина и той не се чувства особено добре. Ще видим.
|
| преди: 5 години, 22 дни hash: 54abc5204e |
|
16. Едни си загубиха работата, други се разделиха... Не знам после от кого ще се търси сметка за създалата се ситуация! Защото не коронавируса ти е виновен, ами едни други хора с власт, дето решиха да съсипят психиката на хората!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
