Споделена история от Любов и изневяра |
Започнах да се карам с него дори и на сън...
преди: 5 години, 14 дни, прочетена 1182 пъти
Не знам какви са такива днешните мъже, но не познавам един, който да знае какво иска от живота или ако знае - да работи по въпроса. Всеки живее ден за ден, накъдето ги отвее вятъра, за каквото стигнат парите, приоритетите им са нагоре с краката... Не знам, аз ли си ги намирам такива, масово ли са си такива, но започва да ми писва и накрая ще си взема куче и ще си живея сама :)
Имам приятел от две години вече, сериозна връзка уж. Студенти сме още, живеем на общежитие в София. От различни градове сме в различни точки от страната и от както обявиха извънредно положение, вече два месеца, не сме се виждали, тъй като всеки си е при родителите. Когато го питам кога ще се видим, скоро ли ще е, чак септември ли ще чака, ще ми дойде ли на гости, аз ли да отида, в София ли ще отидем и двамата просто за да се видим, отговорът винаги е "не знам, ще видим". И това супер много ми тежи щом дори почнах да сънувам как и двамата сме в София, но не се срещаме, защото съм последната дупка на кавала и има други неща да свърши, или че аз съм отишла, а той ми се обажда в последния момент и ми съобщава, че няма да дойде. Тези сънища ме преследват постоянно и дори не мога да се наспивам. Като някаква отрова са...
Почвам да се дразня на себе си, че изобщо ми пука. Почвам да се дразня на себе си, че той е на първо място в моите приоритети, докато аз съм на последно в неговите. Постоянно ми повтаря, че ме обича повече от всичко, но вече започвам да не му вярвам, тъй като действията му през последните два месеца не го доказват. Докато бяхме в София всичко беше наред, дори не сме се карали. Имахме хармонична и здрава връзка, говорехме си по много, споделяхме си по много, забавлявахме се много. Сега дори не намираме за какво да си говорим извън онлайн обучението и това "какво прави днес"...
И това "не знам" което ми повтаря постоянно... нямам никаква сигурност в този човек вече! През първият месец не съм повдигала темата, все пак бяха строги мерките, аз самата не исках да пътуваме, щяхме да имаме проблеми и с КПП-тата. Но вече мерките се отпуснаха, заведенията започнаха да отварят, живота се връща към нормалното до колкото е възможно, а той ми заявява, че няма план за нас и сме щели "да видим". Какво ще гледаме, колко време ще го гледаме, колко време няма да знае? Попитах го какво знае, има ли нещо, което да знае и отговора пак беше "не знам". Що за мъжка постъпка е това? ! Ми че ако и през септември обявят, че няма да учим присъствено, чак догодина ли ще се видим? Няма да издържа до тогава колкото и да го обичам. Не защото нямам живот без него, не защото връзките от разстояние са обречени, а защото той не ми казва краен срок и защото няма план! И защото наистина се чувствам като последната дупка на кавала по важност в неговия живот...
Никога не съм искала скъпи подаръци, коли, лукс. Искам просто да се чувствам обичана!
|
