Отношения между баща и син
преди: 5 години, 19 дни, прочетена 936 пъти
Здравейте на всички. Много съм объркана от начина по който мъжът ми третира нашия син. Ние годим 50-те и двамата, а синът ни е на 21 г., студент. Имаме и дъщеря на 16. От момента в който синът ни влезе в университет не му потръгна. Подчертавам, че и преди това мъжа ми, като, че ли си имаше любимец в лицето на дъщеря ни. Тя е отличничка, много бърз ум, съчетан и с красота, мъжа ми просто се разтапя с нея. Но не така прави със сина ни, който изпусна 1 година, после презаписа друга. За мъжа ми виновен е нашия син. Не му спестява никакви думи - че ще го прати кондуктор, обущар, мързелив бил и т. н. Когато опитам да се намеся започва да се кара с мен (никога пред децата, винаги насаме) и ме обвинява мен за всичко - ти си виновна, донуркаш го като бебе, а имаш син на 21 г., виж го, нищо не става от него, не учи, не работи и т. н., да си затваряш устата и още още. Сега си е наумил ако не завърши годината да го изгони от нас, без нищо. Нито издръжка, нито покрив, да ходи къде то иска вика. Според вас това нормално ли е? Признавам, че съм му обръщала повече внимание, защото ни е първо дете, аз много исках деца, а появата на дъщеря ни беше вече отигран епизод. Тя никога не е била проблемна, върви си по отъпкания от брат й път и както казах баща й бди над нея като куче-пазач от ден 1ви.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 16 дни hash: 48128d4aa4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Не е без основание отношението му. Ти явно не го осъзнаваш, но бащите трябва да са твърди със синовете си и същевременно да са приятели с тях. Проблемът е, че това трябвало да бъде преди десетина години, а не сега.

 

...

преди: 5 години, 6 дни hash: b07de2cac7

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Казвам го от гледната точка на син, който има сдърпвания с баща си, най-меко казано. Представи си всеки ден от живота си ти да опитваш и опитваш, и опитваш, но в очите на баща си да не си нищо друго освен едно жалко разочарование. Френският не ми се отдаваше в училище, колкото и да си съдирах задника от учене, но за баща ми това беше мързел и “не съм се опитвал достатъчно.” Нека ви кажа нещо. Понякога някои неща наистина просто не ти се отдават. Може да изпълниш всички стъпки перфектно, но пак да не се получи. Но това е живот. И на всичкото отгоре, момчето няма мъжка фигура, с която да сподели, че има нужда от подкрепа. Същата тази фигура поставя двойни стандарти на собствените си деца. Един ден на това момче ще му писне и цялото това напрежение, което се получава от баща му ще изригне. Аз, например, писах гневни имейли. Не се почувствах по-добре. Ще стане (и ще продължава да бъде) несигурен в много от нещата, които прави. Изобщо не е нормално дори да го помисля, като опция “да го гони” от дома. Единственото място, където децата се чувстват най-сигурни и защитени. Съпругът ти има нужда от помощ. Бъди до него. Той ще има нужда от теб. Не го оставяй да се чувства, като ненужно и безполезно лайно, каквото в никакъв случай не е. Има огромна разлика между това да си строг родител и груб задник. Не съм баща, но когато стана, никога няма да пренебрегвам децата си по никакъв начин.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: a9fb8a0a25

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Вие сте класически случай на Електрин и Едипов комплекс. Майката обожава сина, а бащата-дъщерята. Само че това не бива да стига дотам, че бащата да тормози момчето, а майката-момичето. Търпение със сина, всеки си има сложни моменти в живота. Кажи на мъжа ти, че ако изгони сина, ти ще изгониш дъщерята. Подкрепете сина ви, може да е в труден момент.

 

...

горе^