След детето се променихме
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1256 пъти
Не зная откъде да започна. Знам, че много хора ще ме осъдят, но знам и че много хора са в същото положение. Със съпруга ми сме заедно от много години. Винаги сме се разбирали и сме имали чудесна връзка. В един момент след сватбата, няколко години съвместно съжителство и стабилна работа, ние решихме да имаме дете. Откакто имаме дете ни е толкова трудно. Интересувахме се, но никога не получихме достатъчно информация и бяхме силно заблудени за това какво е да си родител. Но живота ни стана кошмар. Детето ми взе здравето първите две години, а после като проговори не спря да реве, да се тръшка, да ревнува дори когато с баща му се прегърнем. Нямаме време за нищо, постоянно сме потни, изморени, аз не съм си правила прическа откакто се роди детето.
За лак за нокти и дума да не става. Не са най-важните неща, но преди ми доставяха радост и самоувереност. Повечето майки имат тези неща и се чудя кога успяват. Дори и да се лакирам, като измия два пъти чиниите и лака пада.
После, на нашата годишнина, докато бях на работа, съпруга ми с някаква програма възстановявал файлове от стар фотоапарат от преди няколко години. По този начин върнал изтрити файлове от преди 6, 7 и дори 9 години. Наши лични клипчета, а най - вече мое лично клипче на което танцувам. Докато го гледал се възбудил, защото никога не танцувам пред него, каза ми че съм перфектна, че имам тяло за модел, че имам въздействие над мъжете, че иска да ме вижда по-често в такава светлина. А не да вижда изморена и сериозна майка, която се е свила и няма самочувствие. Доплакало му се, защото съм се променила.
Плакало му се, защото това били най-щастливите му години, а сега имаме дете...
Той вярва, че човек трябва да има дете, но че е ужасно и е трудно.
Но ни е толкова трудно. Липсва ни лекия живот без дете. Обичаме детето, но то толкова ни смаза и промени. А детето ни е от кротките...
Боли ме и душата като чета тук коментари на хора, които не искат деца и обиждат хората, които имат. Чувствам се глупачка. Всяко мнение е от полза... напоследък доста се караме, трудно ни е, но се обичаме. Объркана съм. А преди да имаме дете плачех като видя майка с бебе, толкова исках да съм майка. Но като ми се случи, толкова е трудно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 11 месеца hash: 2622b3bf02

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Детето не ви е виновно, вие имате проблем с възпитанието и разпределянето на грижите за него. Да, не отричам, че в трудно, но някои хора се справят добре и с 3-4 деца. За всичко си има решение - направи си маникюр и мий чиниите с гумени ръкавици. Кажи на мъжа си да го гледа, докато си направиш прическа. Използвай и времето, докато спи за такива задачи. Бъди добра майка, но не се превръщай в робиня на детето. Бъди твърда и последователна във възпитанието. Научи го от малко да ти помага. Казваш, че то се тръшка, но в случая това го правиш ти с постоянното оплакване колко е трудно с дете. Направете си още едно и ще си има компания. Две деца се гледат по-лесно от едно.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: ae7fe40729

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз писах подобна история преди около 2 месеца. С разликата че нашия е бебе и не искаше да си ляга навреме. За щастие вече си ляга в 9 поне. Тук няма да получиш подкрепа. Мен ме направиха на нищо. Че съм егоистка, че не си обичам детето- ужас Просто стискай зъби да мине момента. Тази година заминаваме на море и го оставяме при свекърва ми. Ако имате въЗможност до дайте на накой и идете някъде.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: 74093e7a76

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Хората мислят, че да имаш дете е песен... Приемете реалността, преди ви е било безгрижно, това ви липсва, на мен също понякога, но имам две страхотни деца, бих родила и още ако можех да си ги позволя. С детето живота се променя, така е... Приемете нещата и не мислете какво е било... Оставяйте го само да се занимава, на детски център, на някоя баба, трябва също да останете малко насаме, дори понякога да останеш сама, защото детето по цял ден с теб седи.. Като тръгне на градина ще е по-добре.. Аз пък се чудя на хората без деца, какво правят по цял ден...

 

...

горе^

преди: 4 години, 11 месеца hash: 06a6715e16

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Ами оставете го в дом, бе, щом толкова ви пречи! Трудно им било с едно с едно дете? Егоисти. Вземете бавачка почасово, съседка, братовчедка, отидете на ресторант или там където искате, не е невъзможно. Не сте сами във вселената, егати.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: 6d331128ec

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Е няма как да имаш дете и да си живееш както преди, освен ако не го захвърлиш на някоя баба. Къде сте търсили инфото какво е да си родител не знам, но явно не е на правилното място, щом не сте разбрали, че е трудност и отговорност нон стоп -24/7. Но е и уникално и несравнимо емоционално преживяване. Не пишеш на колко е детето ти, но щом е минало 2 години може да се даде на ясли или градина. Там ще се социализира и дисциплинира, нещо, което явно не се постига у вас. Допуснали сте да ви се качи на главата, както се казва и да не ви признава за авторитет. Просто сте го разглезили. То трябва да може и да се забавлява само с играчки, рисуване, лего, лесни пъзели, картинки и пр. Не разбрах - веднъж пишеш, че се тръшка и реве, че сте изморени от него, после пък, че било кротко? Кое е всъщност истината? Ние с мъжа ми имаме две деца с разлика от година и нещо и никога не сме се жалвали, че сме смазани, утрепани и пр. Имали сме и тежки моменти- болести, операция на едното дете, преживели сме целия труд по детето, умножен по две. Научихме ги да си прибират нещата, да не искат всичко, което видят и да изпадат в истерия, когато не им се купи, да говорим с тях като с възрастни, винаги сме ги водили с нас, на 3-4 години сме били на симфонични концерти с тях, на изложби, планетариум, музеи, заведения, планини и къде ли не- слушаха и се държаха като възрастни. И не сме никакви изключителни педагози, нито те са вундеркинди, просто сме се стремили да им обясняваме по достъпен за тях начин нещата и колко е важно да сме семейство, заедно и да ни помагат. На фризьор можеш да отидеш, докато детето и баща му са на люлките в парка, например, маникюрът няма да се бели, ако е направен професионално с гел лак в салон, докато те са в сладкарница или детски център. Освен това не е необходимо да миеш, след като може да се купи миялна. Всичко е въпрос на организация и дисциплина. Можеш да си осигуриш поне час време за масаж, спа, докато бащата го заведе на кино, а ти съответно да го "освободиш" да се срещне с приятели, фитнес и т. н. Елементарни неща и не особено трудни, но ще ти върнат самочувствието. Децата също скучаят и се изнервят като са само в къщи, времето е хубаво, излизайте, макар и за малко и то ще се поизмори и ще спи по-добре. Ако имате възможност вземете някакво животно и го приучете да се грижи за него. Ние, например, винаги сме имали животни- от папагали и хамстер до таралеж. Излизайте през уикенда- на планина, река, язовир, море- каквото ви е близо, разтоварване е и за вас и за детето. Четете му, научете го да обича книгите, дайте му материали да рисува. Можете да го научите да снима, купете му по-евтин фотоапарат, ако е по-голямо. Вие до толкова сте се фокусирали върху трудностите, че пропускате хубавите и радостните моменти от общуването с детето си, които ще отминат бързо и безвъзвратно. Колкото и да е банално, никой не се е родил родител, учим се непрекъснато да сме родители и като всяко нещо има трудности. Детето нито ви е смазало, нито ви е отнело нещо от живота, напротив- направило го е по-смислен и богат. Ако подхождате само с нагласата, колко ви е било хубаво преди и колко зле ви е сега, винаги ще бъдете нещастни. Миналото, колкото и да е хубаво е минало, постарайте се да направите хубаво настоящето, вашето и на детето ви.

 

...