 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Една любов, към която съм безсилен
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1618 пъти
Здравейте!
Мъката ме е превзела от почти година, не знам какво да правя, говорил съм с хора, дори не знам и защо пиша тук, явно е някакъв вид облекчение. Най-добрата ми приятелка от дете, както в повечето случаи на зряла възраст се превърна в голямата ми любов. Бяхме едни и същи характери, не ми липсваше нищо, дори си казах, че се спирам на нея, все пак я познавах от много години. Отначало се чувствах глупаво като й казах, но понеже аз я усетих за мой късмет всичко беше взаимно. Бях невероятно щастлив с нея, както и тя, имахме супер много планове с нея, все пак не сме тинейджъри вече. Всичко беше прекрасно, докато тя най-добричката и невинна душа не попадна в катастрофа, която беше фатална за нея. Месеци наред всеки ден се чувствам супер тъпо, живея някак си на автопилот през мрачно време. Не обръщам внимание на други момичета, камоли да съм докоснал през това време, някак се чувствам , че това нещо е ненужно вече. Никоя не ме грабва с нищо, защото не са като нея и най вече , че не е тя защото съм влюбен в този човек и мисля че ще отиде чак до края на дните ми. Чувствам се някак си увреден, жив съм и млад, живота е пред мен, но в същото време се чувствам стар, изморен и приключил. Облят съм в скръб, всеки ден се боря с мислите си и не намирам начина...осъзнах, че любовта е по-силна от смъртта, дано някой ден я видя отново, защото имам много планове за нея.Трудно пиша вече...
Карайте внимателно, просто не си заслужава целия този ужас...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 77cb5e3a1d |
|
1. Съчувствам ти, знам какво е да обичаш истински. Аз се поболях от една любов, момичето е живо и здраво, но за съжаление вече не е мое. Бях готов да умра за нея... и сега съм готов на всичко, само за да мога да я прегърна и целуна пак... но всичко свърши. Не знам какво да ти кажа, трябва да намериш сили и начин да се съхраниш...
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 812eb4c541 |
|
2. Уау, човече, много съжалявам! Сигурно си го чувал хиляди пъти вече, но колкото и банално да е - бъди силен! Заради нея, защото съм убеден, че някъде горе, тя иска точно това от теб...
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 4339952428 |
|
3. Приятел знаеш, че няма нищо случайно. Може нещо да е нелогично, но не и случайно. Приеми случилото се, като Божия воля. тя му е била нужна на него там горе. Тя ще те чака там, но ти ще трябва да извървиш земния си път по друг маршрут и с други хора. Утрешния ден никому не е обещан. Всичко е тук и сега. Душата и мечтае ти да си щастлив, затова прости на всички, прости на себе си. Пусни душата и на свобода, чрез приемането и даването на прошка.
Памет за мъртвите, милост за живите!
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 0f26efac4a |
|
4. Съжалявам за загубата ти, но разбери, че нещата не зависят от теб. И трябва, да се научиш да приемаш нещата такива каквито са. Това е живота и реалността. С кого говориш, с хора, които те натикват още повече в проблема и всъщност не ти помагат. Поговори с психолог. Смъртта е част от нас и от живота, но за съжаление в много култури, включително и в България този момент е съпътстващ с още повече негативизъм и абсурдни традиции.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 3ff57ecf13 |
|
5. Много съжалявам за теб! За това,което се е случило,наистина! Но и аз,като другите коментари смятам,че трябва да продължиш да живееш. Сигурна съм,че и тя го иска. Трудно,боли,знам! Преживявала съм подобно нещо,всъщност направо- баща ми загина по този начин. Най-добрия ми приятел получи сърдечен удар и се спомина,дядо ми получи кръвоизлив. Всеки ден ме е страх,че мога да изгубя още някой,който обичам с цялото си сърце. Мъжки,не се предавай! И мен ме боли за нея! Наистина! И макар и да не я познавам и макар че не е моя работа, искрено ми е мъчно и тъжно. Моите съболезнования и уважения към нея! ЖИВЕЙ И ДИШАЙ! ЗА СЕБЕ СИ,ЗА НЕЯ,ЗА НИКОЙ ДРУГ ОСВЕН ТЕБ И НЕЯ! Остави я да си отиде спокойно,там където Бог е казал-в безкрайните житни поля,изпълнени само с благата песен на мира и спокойствието,добрината и невиността. БЪДИ СИЛЕН! ЗАПАЗИ Я ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО СИ И НЕ ГО КАРАЙ ДА СПИРА ДА ТУПТИ,ЗАЩОТО СПИРА ЛИ ТО ДА ТУПТИ,СПОМЕНЪТ ЗА НЕЯ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ. ЗАПАЗИ Я В МИСЛИТЕ СИ,В СЪРЦЕТО СИ. И... живей. Не знам какво повече да кажа... искрено съжалявам! Желая ти всичко най-добро и дано някой ден всичките ти рани и този спомен от рана,спрат да кървят. БЪДИ СИЛЕН,МОМЧЕ!
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 16ee9faa58 |
|
6. Авторе... Авторе, да знаеш... От няколко дни си мисля за написаното от теб. От няколко дни нещо се прокрадва в съня ми и обезпокоява нощта ми.
Ето ме... 3 дни по-късно събрах кураж да ти пиша.
Преди година и половина загубих моя любим по същия начин като теб... Имахме необикновена история и връзката ни беше точно в онзи момент, когато вече сме преминали през трудностите и сме разбрали, че сме единствени един за друг.
Деляхме един общ свят. Той е единственият човек, с когото аз мога да мечтая свободно, на когото мога да споделя истинската аз...
Какво се случи? Нещастие... трагедията на живота ми. Нещо, за което се обвинявам и мразя. Бях на 19... малка и глупава. След като той изгуби баща си се отдаде на екстремните спортове. Обичаше моторите и си правеше рекорди един и същ завой с колко по-висока скорост би го минал... Обвинявам се, че не го спрях да кара в онзи ден, че не му забраних въобще да се занимава, но знаех, че това е единственото нещо, което го прави щастлив...
Авторе... всяка дума от теб носи толкова много яснота за мен. Толкова добре те разбирам... и така ме е яд... И аз съм като теб... същата. На 20 години - старица. Все повече бели коси си намирам, може би от мъка. Чувствам се оставена сам сама в този побъркан свят и вървя с пълна сила към края си. Просто от тогава се усещам по-близо до смъртта, до фините материи, защото нещо мое много обичано е там, а връзката не е прекъснала. Странно е... и много лично.
Учудващо, но той не взе със себе си мечтите ни, а ги остави да блуждаят в ума ми. Затова може би за кратко след изморителен ден намирам време преди сън да си помечтая... За един друг свят, където е той и ме чака.
И така... Това беше краят на детството ми. В момента година и половина по-късно физически съм толкова далеч от стартовата точка. Дори имам връзка, с човек който държи на мен, но какво от това? Аз пак съм си сама... Той е приятел, спътник, който не е длъжен да разбира напълно сърцето ми, не е длъжен да трие сълзите ми, които някой друг е оставил след себе си. Но има и ще получи още от онова, за което моят любим мечтаеше. :))
Ако съществува и друг живот отвъд този то тази болка, това тегло по мен ще бъде където и аз... Знам, че тази обич, тази мъка ще ме отведат към своя притежател. Събудя ли се от този сън... първо за него ще питам. Първо за него ще питам...
От много отдавна не съм споделяла свободно за себе си. Близките ми не ме разбират... В един момент започнах да се задушавам в мислите си, съжителството със самата мен стана непоносимо.
Безсилна съм, авторе, също като теб. Кервана си върви, хората обичат да казват как "живота продължава". Да, така е, и такива като нас нямат какво друго да направят освен да се поклонят пред законите на природата.
Съжалявам за това, което се е случило с теб, авторе. Имаш моето разбиране и подкрепа от далеч където и да си в момента. Просто знай, че не си сам, върви смело нататък. Колкото и болезнен да е пътя, продължавай да вървиш и да се учиш. Пази се и знай, че си обичан!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 633926ecd1 |
|
7. Благодаря на всички от сърце!
До номер 6, наистина ти описа всичко което усещам , но нямах сили да напиша. Дори не знам и аз как да го опиша вече, трудно е да имаш такава съдба и то на младини и знаеш че може би ти остават още доста години да живееш с тази мъка, ала нямаш търпение да дойде краят ти за да разбереш мистерията. Да отидеш и ти там , да попиташ за този любим човек, да сложиш край на тази мъка, а ако няма друг такъв свят, поне знаеш че най накрая ще можеш да си отдъхнеш и починеш завинаги без да усещаш нищо!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
