До любимия 3
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1022 пъти
Знам защо се мразиш, но никой не заслужава такава силна омраза към себе си. Защото твоето не е просто липса на любов към собствената си личност. Омраза е. Да се лишаваш от всичко сладко. Да се лишаваш от усмивки. Това е най-малкото. Ти даже и от здравето си се лишаваш. Не ти пука. Никое тяло не заслужава твоето отношение. Никоя душа не заслужава това отношение. Не че не знам защо се отнасяш така със себе си. Но сам си трупаш грехове към самия себе си.
Днес си мислех за това, че онези хора, които определяме като „простаци“ си живеят много по-добре от нас. От теб най-вече, но разбира се, че и от мен. И аз си имам своите задръжки, граници, които не ми позволяват да се чувствам напълно свободна. Все пак не нарушавам обществените норми, дори когато ми се иска. Следя си моралните такива и в крайна сметка сама се лишавам понякога от мигове, които биха ми доставили удоволствие. С оглед на бъдещето, с поглед към достойнството.
Докато един „простак“ ще си каже каквото мисли, когато го мисли и защото така мисли. Няма да се зачуди как точно да го завърти, че да го излее по мек начин. Няма да се почуди как да не обиди човека. Просто ще го изръси. Като му се доходи до тоалетна няма да побърза да изприпка до вкъщи, а ще си отиде в храстите. И не, не че ми е кеф да се разхождам на места, където някой си е вършил нуждите, но в крайна сметка на „простака“ му е добре, угодил си е, не се е прибрал и се е забавлявал още. Докато аз ще си тръгна от мястото на събитието.
Харесвам себе си. Харесвам многопластови хора. Обичам хората с души, особено когато ме допуснат да се разходя в тях. Харесвам мислещи хора, анализиращи. Дори и онези, които са дървени философи и изключително много държат на това, че имат право в мнението си и го налагат. Не смятам това за особено интелигентна практика, но понякога е хубаво да си в компанията на хора, които са изключително сигурни в себе си. Аз не съм такава, както знаеш.
Но просто си мислех, че без много мисъл и с повече положителни за личността действия, животът става в пъти по приятен. „Лудите, лудите, те да са живи! “ - както е писал Вазов. Не знам от къде тръгна тази тема в главата ми, просто ей така от никъде.
Съжалявам, че здравето ти страда от липсата ми, паралелно с душевността ти. Направо те съсипах. Честно казано, днес изпитвам леко съжаление, че се случи така да вляза в живота ти. По принцип не съжалявам за такива неща – смятам че животът подрежда нещата така както е правилно и необходимо. Но ме боли, че те ранявам така. Че не спирам. Че съм причината за притеснението и на родителите ти. А и ти, и те ни помагат и се чувствам отвратително. Ако майка ти знаеше причината да си така, навярно щеше да ме е срам да се запозная с нея.
Чудя се момичето ти сега дали те глези и се грижи за теб повече от обикновено. Търси ли те повече, страда ли за влошаването ти? То вие и двамата тези месеци нещо обиколихте половината лекари в града. Надявам се бързо нивото ти на стрес да спадне, така че да се почувстваш по-жив и здрав от всякога. Спри да се самоизяждаш... Моля те!
При мен всичко е наред. Работата спори днес и свърших голяма част от една огромна гадост. За съжаление, от вчера насам не успявам да обърна внимание на майка покрай служебните глупости, но се надявам като се върне от почивката си да мога да й отделя повече време. Надявам се като я няма да успея да наваксам, да не те мисля само теб и да разполагам с повече свободно време.
Отказах се от идеята да ходя на море, тъй като вече и него обвързвам с теб. Не ми се ходи с някой, че ще ми се пречка. Не ми се ходи сама, че ще рева. Ходи ми се с теб ама пък няма.
Кракът ми е много по-добре и се надявам от средата на юли да започна да обикалям по планините. Дано не попаднем пак в карантинни условия, че ще си умра от мъка вече.
Мисля че кармата ми е лоша. Не за мен самата, а за околните ми. Ти страдаш, Т страда, А страда – няма човек, който ей тъй малко любов да изпита към мен и просто да потънем в щастие. Все ще раня, все нещо няма да ми бъде окей. Лош човек съм. Лош, а се старая да бъда добра. Представи си какво ще стане, ако спра да се опитвам да не бъда такава.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 10 месеца hash: 57ce715afd

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Нищо лично, но защо не му ги покажеш?

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 12ba553f59

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И аз нищо лично, ама начинът да забравиш някого и да се излекуваш от нещастна любов не е като пишеш серия от жални есета.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: f76bbda7f6

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Авторката Защото се опитвам да се измъкна от омагьосания ни кръг. "Пиша му", за да не го търся иначе. Споделям тук, защото имам нужда да изпратя написаното, дава завършеност на процеса.

 

...

горе^

преди: 4 години, 10 месеца hash: 03ad5f1dde

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Ето какво се случва, когато един мъж те иска за любовница, но не и за жена. Ще обиколи всички доктори в града, да го лекуват от "разбитото му сърце" в опит да се прави на интересен и да те върне обратно в отредената ти роля, но няма да напусне приятелката си и да се събере с теб, за да му "мине".

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: f5f1394601

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ти... Само се заблуждаваш че предаваш завършек, имаш ли обратна връзка че Той ще прочете ( Не само Надежда Имаш). Това не е Твоя любим това е част от Фантазията ти която си олицетворила в този мъж, искаш да си Обичана и да обичаш... Но потъваш в капана на Миналото и привичката (или навик)!!! Няма как прецакана си дала си доверието си на неподходящ приеми го

 

...