Споделена история от Любов и изневяра |
Мислех, че се обичаме
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1044 пъти
Здравейте,
Аз съм на 31 годишна възраст.
Мойта история е следната, преди пет години имах много тежка връзка с едно момче една година по-голям от мен, с който в началото на врзъката всичко беше хубаво и страстно. Но от един път се промени почна да залага всичките си пари на казино. Давах му пари за наема, и си мислех, че всичко е плащал, докато един ден не звънна хазайката и ми каза, че не е плащал наема от 6 месеца. След което аз се ядосах много и реших, че няма смисъл да се мъчиме заедно той ме ползваше като банкомат набута ме с 30хил. лева кредит и други борчове и се изнесох от него, една приятелка ме приюти в тях.
Един петъчен ден имах уговорки с едни приятелки да ходим на мача на Гришата, но когато трябваше да се разберем за местата ми бяха спряли телефона и не можах после да й звънна, защото когато тя ми звънеше бях заета, бях на работа, след един ден най-добрата ми приятелка ми звънна да се прибера от София и да се съберем по - женски. Реших го прибрах се и в деня, в който се прибрах ми каза, че пропада излизането, защото повечето били болни. Тогава брат ми предложи да изляза с него. В тази вечер дойде един негов приятел, който се оказа, че ме познавал отодавна и било интересно да се запознае с мен. Догава аз бях на 26г, а той на 22г. Заговорихме се, но аз нямах интерес към него, освен че беше симпатичен. Но не ми беше на този етап за връзка и за мъже. Брат ми си затръгва и му каза да ме изпрати, за да не си ходя сама и така от приказка на приказка. Си разменихме телефонните номера. Съответно той почна да ми пише, да иска да ходим на кафе. Така излизахме и се чувахме постоянно около месец и половина накрая тръгнахме. В началото всичко беше идеално, докато не се намесеиха родителите му. Имахме караниците заради тях. Живяхме и по чужбина и когато живеехме далеч оттук нямаше проблеми. Той поиска свтба, но нямаше как защото е прекалено скъпо и ме попита дали иска да правим опити за деца и почнахме да правим, иска наше жилище да вземем, наскоро купихме наша семейна кола, започнахме да ходим по доктори, за да се разбере защо година и половина не идва бебчето. Януари месец тази година, започна работа заради, която се наложи да пътува по десет дни курс и пет да се прибира вкъщи. Всеки ден в понеделник ми звънеше по 100-ти да ми казва колко му липсвам. И след курс се прибра и ми каза, чувствам се празен неискам да се вече заедно. Накратко скъсаме. И какво се оказа, започнал е да си пише с някаква и даже са се виждали. И даже ми каза по - добре, че така стана че не забременя. Почна да ми обяснява как и за двамата, така е по - добре. Той не ме бил заслужавал, щяла съм да си намеря по - добър мъж. И такива неща. В момента имам едно наранено сърце и обидена на един мъж. Разбрах, че никога вече няма да е моят мъж. Но незнам дали искам да продължа напред, много съм разочарована.
|
