Споделена история от Любов и изневяра |
Ще го зарежа
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 623 пъти
Жена на 28 години съм.
Преди 5 години излизах с А няколко месеца. Не бях влюбена в него, нито той в мен. Бяхме млади, свободни и беше лято. Забавлявахме се. По някое време ми вредните му навици ми дойдоха в повече и се разделихме. Без драми. Казах му какво мисля, каза ми, че ще се промени, отвърнах му, че за себе си, ако иска, да се промени, но заради мен не искам да го прави. И всеки пое по пътя си.
Преди 3 години и нещо се запознах с В. Сродна душа. Любов от дълбините. По-силна връзка нямам с нито един човек - нито с приятелите си от детството, нито с брат ми или сестра ми. Така и не се събрахме, за съжаление. Оставих го назад с някаква черна мисъл в главата, че това ще ми създаде проблем в бъдеще.
Преди няма и 2 години с А започнахме да се виждаме отново. Засякохме се на един преход и от приказка на приказка започнахме да уговаряме други. От разходка на разходка се събрахме. Аз отново не се влюбих, за разлика от него. Заедно сме към момента, но аз не го обичам. Приятно ми е с него, изкарваме си страхотно, откакто сме заедно правих толкова много нови за мен неща. Познанията му и общия ни интерес към приключения ми показаха свят пълен с адреналин, усмивки, щастие. Той обаче се влюби този път и то много искрено, много силно. Завъртя живота си изцяло покрай мен. Нае си жилище в близост до моето, за да можем да се виждаме всеки ден, иначе живееше в близко селище. Смени си работата, за да може да работи наблизо и работното му време да не е като предишното, за да можем да се виждаме. Преди 2 месеца отказа предложение за работа - мечта, която щеше да го отдалечи от града. Защото аз не исках да замина и оставя своята си работа.
От една страна винаги съм била честна с него относно това какво изпитвам. Казах му още в началото, че сърцето ми е малко заето от друг човек и да не очаква нещо сериозно да стане. Когато сме говорили за преместването му, му казах, че аз не се чувствам готова да живеем заедно и да правим нещо по-сериозно от настоящото. Когато обмисляше предложението за работата му казах да си помисли много добре, защото навярно не си струва да я откаже заради мен. Обяснявала съм му, разбира се, по възможно най-деликатния начин, така че да не го засегна, че просто аз не го обичам и в този дух не бих градила живот, семейство с него.
Преди седмица В се появи. Готов да бъдем заедно. Малко пораснал, осъзнал се, излязохме няколко пъти. Както си и знаех, все така влюбена съм в него и все така е сякаш сме били денонощно заедно. Не се чувствам и грам отдалечена, обичам го.
Трябва да зарежа А и ми е тъжно и гадно. Меко казано се чувствам отвратително. От една страна нямам търпение да започна връзка с В. Нямам никакво търпение най-сетне да изживеем това, което забавихме. Ще бъде велико.
Но ми е мъчно за А. Изгуби толкова много време с мен, мечтаейки, че все пак нещата ще се получат, че ще го обикна. Може би подлъган от широката ми усмивка, може би подлъган от милото ми отношение. Не знам... Със сигурност имам много вини спрямо него. Реално аз просто се забавлявах, докато В се върне и толкова. Докато А беше сериозен. Не съм го лъгала, но и го оставих да се влюбва всеки ден отново и отново в мен. Оставих го да върти живота си около моята личност, сякаш имах намерение да остана.
Аз искам да бъда щастлива и знам че само с В мога да бъда. Истински щастлива от най-простото нещо, просто да е седнал до мен ми стига. Просто да го видя ми стига, за да грея като слънце. И това е нещо, което не бива да бъде изпуснато. Затова знам че за мен лично си заслужава края на връзката ми с А. Но съжалявам много, че ще го нараня. Съжалявам много, че му обърках навярно живота за известно време. Много съжалявам...
Довечера ще му кажа, защото не искам да въртя игрички зад гърба му. Няма смисъл. Решението е взето още преди да се съберем. Стискайте палци бързо да се съвземе и да продължи напред.
|
