Споделена история от Любов и изневяра |
Охладнявам към партньора си
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1329 пъти
Здравейте! Искам да споделя нещо, защото вече не знам какво да правя. Историята ще е дълга, защото искам да добиете максимална представа за емоционалната дупка, в която съм.
Заедно сме от 3г. По принцип нямахме някакви кой знае какви спорове, но напоследък се зачестиха. И след всеки спор ми идва да си хвана багажите и да се махна, а преди не беше така.. Даже последния път му казах, че смятам че няма да се получи това съжителство. Живеем на кварткра от октомври, като буквално веднага се хванах на работа (а съм и студентка редовна форма в МУ), само за да можем да се справяме. Най-песто споровете ни са за това, че аз примерно съм уморена ( и смятам за нормално това, че ставам рано да ходя на университет, веднага след него на работа и се прибирах в 10 и 30 вечерта, сядах да ям и почвах да уча за другия ден ; след това започнаха изпитите и се въртях в един кръговрат, понеже имах супер много информация да науча и същевременно да ходя на работа, т. е. ставах, уча, оправям се за работа, прибирам се и сядам да уча, на всичкото отгоре сесията продължи 2 месеца.. Накрая се чувствах като боклук и исках единствено 1-2 дни да се наспя.. ) сега сесия няма и съм само на работа и ми е по-леко, започнах да готвя, чистя по-често.. Единственият по-голям порок ми е, че съм разхвърляна. Но в даден момент си оправям. Обичам да оправям малко по малко, но да е качествено. Както и да е, та той постоянно ми мрънкаше, че искам да спя, вместо да съм се хванела да измия съдовете (в които съм готвила не само за мен, а и за него), а той е цяла седмиа вкъщи примерно и не пипа нищо и изведнъж идва и почва да ми мрънка за нещо си, че не било както трябва. На няколко пъти ми обещава, че ще измие той и на вечерта се прибирам и съдовете си стоят - питам го защо, след като е поел инициатива, той започва да се оправдава и да ме обвинява пък що аз не съм ги измила ;д и така в един кръг..
Като сготвя нещо е доволен ама на последния спор ми вика бе кво си ми готвила, не ми го казвай това въобще..
От както започнах и работата и ученето едновременно, може би се досещате, че нямам особено желание за секс. В началото много се карахме, аз все се обвинявах, в същото време исках просто някой да ме разбере, че съм скапана и искам просто да си почина. Той ме обвиняваше, после уж ме разбира и се започваше пак. Не знаех как изобщо да му обясня, че аз нямам желание в момента, а щом нямам желание каква възбуда да получа? И много пъти и го правех и насила, защото разбирам, че е мъж и си има нужди, което пък си водеше до болки и тн.
След а и всеки път като сме заедно вместо да ме целуне, да ме погали, погушка, веднага трябва да ме хване за задника, за гърдите, да ме плесне по дупето и да започне да ме натиска. Искам нежност и ласки, но не задължително веднага секс. Накрая започнах да се отдръпвам. Като започваме да правим сркс аз знам какво искам и щом му кажа че искам това, значи това. Пример : започва ме с пръсти и аз вече съм готова, искам го в мен и примерно той да е отгоре. Не, той иска аз да съм. А аз удоволствие получавам като той е отгоре. Като започваме секса искам той да ме съблича, затова нарочно оставям по някоя дрешка или бикини, сутиен, той да ме погали и да ги махне - както преди. Не, той започва да ми се дразни, чак нервничи. Пример: след 2 седмици без секс аз сама изявявам желание докато гледаме филм.. И той ми казва, че трябва да се окъпе, ок, ама не отиде веднага, а искаше да догледаме филма ( при което аз бях заспала почти). Лягаме си и той ми прави намек, викам си ок и отивам и аз до банята и се връщам без бикини само по тениска. Както казах да усетя нежност, да ме помилва. А то какво започна - започва да ме целува и да бърка с пръсти, след това започвам аз да го "обработвам" с ръка, при което той изеднъж ми дърпа тениската и ми се тросва Оф, майни го тоя боклук!! При което го попитах, защо толкова грубо? Не може ли да ми каже нормално или сам да ме съблече? Друг случай : по принцип той не е бил слаб като се запознахме, ама със сигурност е бил по-малко кг. Сега е може би 85-90, а аз съм 43. Една от любимите ми пози е аз по корем и той отгоре, да де, ама той ми се оставя на мен, при което аз за да дишам трябва да обърна главата си настрани. Ама той иска да се целуваме и то не 1-2 пъти ами нонстоп, а аз оставам без дъх и си обръщам главата на другата страна. Той не се усеща изобщо. Тогава пак бях с тениска и като ми я дръпна и ми дърша и главата ли нещо направи, чак ме заболя врата. И го овиках. Не ставя въпрос за грубости тип садо-мазо ами злобно.
..
Имам нужда от ласки, от нежност, от комплименти. Дори ей така нещо да мк вземе по 1лв. Каквото и да е, но да си е помислил, че това е за мен. Питах го защо освен по рожден ден и Коледа друго не ми е подарявал и той ми казва, че мен все странни неща ми харесвали. Аз му казвам, че съм доволна и на едно камъче, на една химикалка, сувенирче или ключодържател и прочее. Мъничко нещо, не някакви скъпотии. И той ми вика да бе, ключодържател ще ти взимам..
А аз обичам такива подаръчета без повод, или дори едно писмо, картичка и тн. Нещо романтично. Той не е по тези неща. И аз спрях да съм.. А имах идеи за доста неща, които да изработя за него, пишех му писъмца, бележки му оставях като тръгвах за работа примерно. Той нищо такова. 1 път на 6 месеца ако се сети един смс с обичам те и това е.
Той е домашар (то и аз ама примерно няколко пъти в годината искам да се забавлявам, да ида на кръчма, или домашно събиране с песни, танци, пиене.. ), .. Не обича да кара кола (в момента даже е развалена и няма възможност да я стегне), но дори и да има не иска да пътуваме. Много пъти съм предлагала да идем с влак или автобус на някоя екскурзия дори за 1 ден. Ю не искал.. Още повече ако е туроператорска фирма, как сме щели да ходим с други хора дето не познаваме.. С брат ми и приятелката му (с която съм живяла в общежитие и сме много близки) също не иска да ходим никъде. Откакто сме дошли на квартира ей така за разходка без да имаме ангажименти сме излизали може би 2-3 пъти. Чувствам се като възрастна жена, а съм на 22, той на 28.
Не казвам, че искам всяка седмица да съм по дискотеки и да хвърлям салфетки (това дори не ми е харесвало никога), просто да усетя, че има малко живинка..
.. И след тези спорове хептен спрях да искам дори и близост.
Говорихме последния път и той ми каза с нормален тон, ако не се чувствам сигурна в тази връзка да прекъсваме сега, че може би това съжителство няма да се получи. Там е въпроса, че в момента съм много объркана. Преди като се скараме преди рсбота нямах търпение да се прибера, да го нацелувам и да се сдобрим. Сега пак ми е кофти като тръгваме сърдити, ама, нямам това желание да се прибера. Даже някой път след рсбота ми се иска да направя една дълга разходка, сама, да помисля, да помечтая..
На работа пък от клиенти получавам много внимание. Има един мъж, който преди като идваше все беше начумерен и ако каже едно здрасти е голямо нещо.. Та малко по малко минаваше при мен на каса и започнахме да се бъзикаме (нищо особено, просто с колежките сме такива и си пускаме лафове) и той започна да се отпуска и беше забавно.. По едно време усетих вече, че се опитва да ме сваля и аз рязко се дръпнах, а той още по-настойчиво.. И като ме види, че се засягам и излиза с това Абе аз се бъзикам.. Даже беше обикалял една вечер няколко пъти магазина, но аз не бях приключила още и колежка искаше да ме закара, че се притесни. По едно време ми беше чак досаден и отвратен с това държание, и какво ми прищрака, нещо започнах да мисля за него. Дори мечтая за него и си представям разни ситуации. И не говоря за секс-мисли, а за романтика и нежност. Доколкото знам е женен и има дете (но не знам дали е разведен, веднъж спомена нещо подобно, но като ме е нямало на работа пък ми казаха, че идвал с руса жена, т. Е. Майката на детето им. )
Усещам се как се оправям за работа и се гримирам, правя прически, чакам го да мине през магазина и ако не дойде и си тръгвам унила, постоянно гледам вратата като се отваря дали не е той.. Като го попитам дали иска торбичка, ми вика тебе искам. Искал да ме взима и тн. Последно като ме видя пред магазина и спря колата и просто седи и ми се усмихва и потегли.
Започна да ми влиза в главата и това не ми харесва.
Със сигурност това се случва, защото във връзката ми нещата не са ок. И явно търся внимание от друго място. Знам че е грешно, знам и че е грозно. Не бих изневерила, зарекла съм се повече да не се случва ( със сегашния ми приятел тръгнахме така, бях се влюбила в него докато бях с бившия си точно когато нещата не вървяха и там, понеже беше наркоман и имахме токсична връзка).
Тежко ми е, измъчвам се.
Последна година от университета ми е. Ако се разделим сега трябва да пътувам, а ми предстои стаж в болницата в града. Сама на квартира ще ми е много трудно с парите.. А ако пътувам няма да мога да работя и пак няма да стигат парите, а не мога да товаря повече баща ми.
А и нашите много харесват приятеля ми. Ако се разделим със сигурност ще ме обвиняват дълго.
Сигурна съм, че има любов в мен към приятеля ми, вечер като заспи и колкото и да съм му ядосана искам да го гушна или той мен..
Не знам какво да правя, объркана съм, а историята е банална..
Хем искам да заздравя връзката си, хем искам да съм свободна понякога. Не, че ме държи на верига, ама дето съм излизала 2-3 пъти с момичета и той после не знам колко време се държи подозрително, че нещо съм направила (а аз не съм). Откакто съм с него дори това ми е първото по-такова заглеждане към друг мъж. И съм сигурна, че се случва сега точно заради отчуждението между нас.
Съжалявам за дългата история.. искрено се надявам някой да може да ми даде съвет как да се справя..
|
