Споделена история от Любов и изневяра |
Чувствам се притисната. Как да постъпя?
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 697 пъти
Здравейте! Ще се постарая да опиша отгоре-отгоре ситуацията, в която се намирам. Накратко- чувствам се в безизходица и доста потисната от обстоятелствата. На 16 години съм /след месец правя 17/. Уча в престижна гимназия, завършвам всяка година с 6.00, старая се да съм примерна, не пия, не пуша, не взимам вредни вещества и други подобни, характерни за моя набор. Проблемът главно е свързан с родителите ми. От 5-6 години прекалено често се карат и чувам грозни обиди по адрес на двамата от самите тях. Лично майка ми ми е казвала, че все още е с баща ми, защото не иска да съм дете на разведени родители. Оттам, аз се чувствам виновна за всеки един техен спор, за всяка една обида, за тяхното нещастие. Чувам баща ми как се обръща към майка ми с думите "не ме интересува къде ще спиш ти, грижа ме е за детето" и т.н.. Никога не съм виждала нашите да се прегърнат, да си кажат една хубава дума, нещо мило- не съм видяла какво е да се обичат двама души. Отделно баща ми не харесва брата и бащата на майка ми. Когато е с тях- всичко е наред, но когато не е, говори гадни неща зад гърба им. На всичко това аз ставам свидетел ежедневно!
Имам си приятел от 1 година и майка ми не е много доволна от това. Дава ми да се виждам с него 2 пъти в седмицата за по 3 часа. Не ми дава да ходя у тях, не ми дава да се кача в колата му /той е на 19/ и още много други работи. След всяка излизанка с него, ме пита неща от сорта "целуна ли те, обарва ли те, докъде са интимните ви отношения, не му давай да те пипа много...". Знам, нормално е да е притеснена, предвид какви неща се случват и се опитва да ме предпази, но мисля че досега 16 години съм доказала, че съм доста отговорна за възрастта си и че не върша глупости. Самата аз нямам намерение да спа с него все още, рано ми е за това и той го знае.
Но именно заради горните ограничения, които споменах, той ми се сърди, че не излизаме толкова често, че не настоявам на нашите да се променят нещата, че не правя нищо за връзката ни. Поставена съм в позицията между чука и наковалнята. Всеки ми слага умишлено или не някаква вина и това ми се натрупва. Чувствам се виновна за всичко, но в същото време не мога да променя нищо. Пробвала съм много пъти да говоря с майка ми, даже с баба ми- резултатът е никакъв.
Нямам брат или сестра, нямам на кого да споделя всичкото това. Именно затова пиша тук. Ако може някой да ме посъветва как да продължа, какво да направя, правилно ли подхождам към нещата, или проблемът наистина е у мен? Благодаря Ви за отделеното време и се извинявам, че историята стана дългичка.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: de23bcfb24 |
|
1. И родителите ти са зле, но и приятеля ти не е читав. Щом допълнително ти натяква вина, значи работата е ясна. Пича си иска неговото - демек секс. Ако беше с теб защото те обича и цени, щеше да те подкрепя в трудни моменти, не обратното.
За родителите ти явно решение няма, така че ако не ти пречи да си дете на разведени родители - събери ги, седнете и им обясни че по-добре да се разведат отколкото да продължава този психически тормоз за всички.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: ae9befff00 |
|
2. Според мен, за това, че майка ти и баща ти се карат не си виновна ти. Те стоят заедно, защото не искат да те нараняват и ти желаят най-доброто. Те са големи хора и си имат глави на раменете, така че не бери грижа за тях. А колкото до приятеля ти-нормално е момчето да се сърди. Не е справедливо майка ти да ти налага такива ограничения, при положение, че изкарваш добри оценки, не пушиш и не пиеш. ТИ трябва да промениш нещата и да направиш нещо. Пък и вече си на 17, след една година си пълнолетна, няма да се криеш зад полата на майка си цял живот. Помисли си много хубаво
|
|
