Бивш
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1302 пъти
Здравейте искам да напиша нещо макар да знам, че няма как някой да ми даде съвет.
Бях много щастлива за един миг, може би 3 години, в които бях с него. Връзката ни не беше от лесните, нито сме си обещавали светло бъдеще. Просто нещата се случваха, допадахме си и се разбирахме с един поглед. После се появиха недоизказани натрупвания, егото, но независимо от това мога да кажа, че от сегашен преглед на нещата никога не съм се чувствала по-добре с някой. Накрая се наранихме много, при това няколко пъти. И двамата бяхме безсилни и уморени, като даже си дадохме клетва, че никога няма да се търсим взаимно.
Отстрани изглежда смешно зрели хора да се държат така, но не знаехме какво да направим, сега още по малко знам.
Минаха години, пет да бъдем по-точни. Вече съм омъжена за страхотен човек, който би напрвил всичко за мен. Животът с него е лесен, знам че винаги ще направи това, което трябва.
Не, бракът ни не е едностранен, не е от тези в които той прави всичко за мен, а аз седя меланхолично и чакам някой да ме набие за да ми е по-интересно. Правя всичко по силите си за да докажа, че мога да се държа добре с човек, който заслужава това. Колкото повече се опитвам, толкова повече губя себе си и се отчайвам.
На моменти е поносимо, приятно и даже си давам кураж, че мога да осъществя пълноценен живот с някой друг освен него.
По-често обаче го търся с очи зад всеки ъгъл. Всяко излизане с мъжа ми е кошмар. Дори да сме на почивка в чужбина на хиляди километри, пак си мисля, че ще се появи всеки момент от някъде и още по-лошо е малко след това осъзнавайки, че изпитвам огромна празнота и безсилие на райско място, просто защото си давам сметка, че той няма да е там.
Исках да го намеря, да го чуя и видя преди години. Обземаше ме огромен страх при мисълта, че намирайки го ще го видя с жена, дете при това щастлив, а аз глупачката през всичките тези години не мога да продължа. Да, последното звучи много егоистично и грозно, което ме прави още по-малко значима в собствените ми очи.
Сега вече не ми минава през ум да го търся, свикнах че съм страхлива и че не съм способна да се изправя срещу себе си. От време на време тръгвам да му пиша имейл, пиша някакви несвързани неща, след което затварям пощата с примирение. Редовно му проверявам профила, надявайки се да е добре, да е жив и да е някъде там.
Изпитвам ужас от мисълта, че никога няма да го видя, вцепенявам се. Лежейки си мечтая и развивам различни ситуации, в които се срещаме като общото между тях е, че завършват със силна прегръдка от изтощителните години далеч един от друг.
Имам и положителни дни в които се надъхвам и си казвам, че заслужавам втори шанс за живот и че и без него всичко ще е наред, след което се замислям, че годините минават, всичко се променя и че има голяма вероятност щом до сега се чувствам така, занапред да е също толкова ужасно.
Имам чувството че и той ме проверява така тихо и безмълвно както аз. Имам чувството, че и на него не му е лесно, от което ми става хем тъжно, хем засиявам че е взаимно. След това се сещам че няма как да е толкова глупав като мен, за толкова години да е понесъл толкова много болка и да не е предприел нищо, което отново ме изпраща в тъмния ъгъл, без цел и изход.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 9 месеца hash: 31187d226a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Това толкова много ми напомня на "Светлината, която изгубихме" от Джил Сантополо.... прочети я, може да намериш някои отговори. Бъди здрава

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: 2a2c62fdac

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Пичове, обръщам се към вас, които сте отвороили тази тема. Ето, нагледен пример какво е положението с жените. Това не е единичен случай с тази жена, а поредния такъв случай. И колкото и авторката да се доказва с твърденията, че се старае за брака си, няма как да не отчета факта, че това е просто поредната тема с един и същи сюжет. За какво ни е да се женим? Кажете ми. За какво, като жените имат неосъществени блянове към някакви бивши. Тайно вечер сънуват и си мечтаят бившите да се върнат да ги отмъкнат завинаги. Не си правете илюзията, че няма да го направят, ако това стане реалност. Още дозина теми има, как бившят се връща и жената зарязва семейство и всичко, обаче после се връща с крокодилски сълзи да търси сигурността. Поредната не знаеща какво иска от живота. Иска драма всъщност, иска да и е интересно, нищо, че не била такава. Тея, които не са такива, са най-такива. Пазете се пичове, не си губете времето. Няма смисъл. Жениш се, а жена ти тайно си мечтае за друг, сънува друг и всяко излизане с вас ще бъде мъчение, защото тя не ви желае. Нищо, че правите всичко за семейството. Всичко с вас ще бъде мъчение, а вие ще се чудите как да угодите на принцеската, която иска да се чука с друг. Авторке, благодаря ти, че за пореден път затвърждаваш мнението ми да не се занимавам с вас. Благодарен съм, че се съхраних толкова време и толкова нерви си спестих, за да ви ходя по гъза, а вие тайно да си мечтаете за друг. Най-лошото, което виждаме в случая е, че това не са просто блянове. Тя сама си дава кураж и искрено се надява желанието и да се сбъдне, обаче се страхува да не изпусне питомното. Защото не знае как ще реагират от другата страна. Ако авторката беше сигурна, че другия е готов да я приеме обратно, на драго сърце ще загърби всичко. Наполеон наистина е бил прав. А, ако някой се чуди за какво е бил прав да потърси какво е казал за жените. Айде със здраве и далече от такива жени И да не забравя. Чакам и искрено ще се забавлявам, когато злобните феминистки и жени ми наскачат и ми кажат, как мразя жените и да не ги слагам под общ знаменател... Хахахах

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: ee2ecb8f61

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Когато човек приключва връзка, трябва наистина да затвори страницата. Осъзнаваш ли, че лъжеш мъжа си? Докато той си мисли, че си влюбена и щастлива, ти блуждаеш в облаците, мислейки си за някой, който вероятно не се сеща за теб след толкова време. Или се разведри и хуквай след бившия ти възлюбен или забрави манията си по него. Жена съм (да не си помислиш, че съм някой мъж-женомразец) и донякъде разбирам как се чувстваш. Имах една такава любов и след години той ме потърси, когато вече бях омъжена. Тогава за миг ми се искаше да зарежа всичко и да тръгна с него, но не го направих. Сега съм доволна от избора си, вече имам дете и грам ме съжалявам, че не съм хукнала след някой, който навремето не ме е оценил. Направи и ти така - продължи напред без да поглеждаш назад. Създайте си деца и няма да имаш време да мислиш за глупости.

 

...

горе^

преди: 4 години, 9 месеца hash: a4b7b2ae30

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Чувствах се така близо 20 години. Преди две се влюбих в друга и забравих за първата. Сега отново си спомням, но много рядко и без тези чувства. Сега всеки ден си мисля така за новата.

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: d43b5a3258

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Гледай си мъжа, не някаква минала изгора. Ако е било писано, щеше да се случи. Съдбата ни разделя с хората, които не са за нас. Вманиачила си се по някакъв образ от преди 5-6 години, идеализираш го. Може изобщо да не е същия човек. Явно не обичаш мъжа си, а някакъв, който не се е борил за теб. Че и му проверяваш профила? ! Аз не бих искала да съм в такъв брак, където ще сме аз, той и призрака на някоя жена. Най-малкото е обидно за мен като човек. Пълен кошмар.

 

...