Наистина не знам какво да правя
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 991 пъти
Здравейте на всички! Не знам дали историята ми е за тази секция, но имам огромна нужда от съвети.

Преди половин година развалих отношенията с много близък за мен човек, който ме крепеше 3 години от всичко, което се случва покрай мен. Все още поддържаме контакт, но нищо не е същото и сякаш е насила. Това ми влияе негативно и понякога ме кара да се чувствам ненужна. Виждайки колко счупено е всичко... Още съм емоционално привързана към него и не искам да започвам нова връзка, да си търся сериозен приятел или просто забивка.
Приятелите ми ме оставиха. Смятах, че имам малко, но истински хора до себе си, само че се оказа, че те не се интересуват от това как съм, какво се случва с живота ми и т.н. Те си бяха център на собственото внимание, за което не ги виня, но аз винаги съм се интересувала от тях и съм влагала време и нерви в това да градя приятелските взаимоотношения. Болно ми е, че се оказаха фалшиви след десетата година от запознанството.
Със семейството ми не се разбирам особено добре по простата причина, че постоянно се карат помежду си и от малка аз съм била в центъра на скандала, без никой да чува какво имам да кажа и дали се чувствам добре или не. Имаме и финансови проблеми. Обичам близките си разбира се, но не мога да стоя на едно място с тях повече от седмица. Натоварвам се.
Тази година завършвам висше. С добър успех съм. Искам да си намеря работа, която не е задължително да е точно по специалността ми, но нямам опит в нищо и намирането е изключително трудно за мен. Нашите ме натискат да намеря нещо, защото знаят, че така ще се чувствам по-спокойна и евентуално ще имам възможност да заживея сама, което също искам, но подкрепата им често се превръща в налагане на мнение. В момента живея на общежитие, но имам право да го ползвам още няколко месеца, докато завърша. Не намирам и стажове с подходящото времетраене.
Изпадам в депресия. Както ми няма нищо, в момента в който започна да гледам обявите за работа, сещам се за всичко с близките ми, сещам се че има реална възможност или да заживея отново със скандалите, както цял живот съм живяла досега, или да започна работа като продавачка, касиерка, чистачка, или нещо с огромно напрежение, което допълнително ще ми взима от здравето, няма да ми носи достатъчно доходи, за да живея и да се издържам сама, и рухвам тотално. Другата опция е да остана на улицата.
Станала съм 47 кг, а по принцип нормалното ми тегло е между 50 и 52 кг. Виждам, че продължавам да слабея и това е заради боклуците, които не съм свикнала да ям, но за момента са по-евтината опция. Нямам сила да се наведа да измета пода или да си завържа обувките. Цялото ми лице е в пъпки. Косата ми пада на шепи. Сенките около очите ми са 5 тона по-тъмни от останалата част от кожата на лицето ми. Не преувеличавам. Нещата наистина стоят по този начин. Чувствам се ужасно.
Ако изляза без грим често ме питат какво ми има. Ако прикрия нещата с грим пък се започва едно заглеждане и подсвиркване все едно съм най-долната мастия, която чака на магистралата да си отвори краката за всеки.
Никой не ме цени като човек. Понякога искам да изкопая дупка в земята и да се скрия, без никой да ме занимава, да нямам проблеми за които да мисля и да си остана там. Страх ме е да не стигна до моменти, в които да посегна сама на себе си.

Не знам как да постъпя и ще бъда много благодарна на всеки, който прочете това и ми даде адекватен съвет. Бих се обърнала към психолог, но нямам финансовата възможност.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: ee9df046ca

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Това което описваш ми е познато. И аз нямам близки приятели тук-всички се оказаха егоисти и интересчии, не знам дали вече има истински приятелства-всичко е основано на личен интерес. И аз не се разбирам с родителите ми-озлобени от ежедневието,не ме ценят изобщо, държат се студено и грубо. Смятам да ходя навън. Виждам че стреса сериозно ти се отразява на здравето-вземи мерки защото иначе ще стане много лошо. Ако трябва отиди и на лекар да ти предпише нещо за депресия-на мен определено ми помогна.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: ec5a0f3c13

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Мисля, че повечето минаваме през такъв период. Трябва да се изтърпи, и ще мине. Ако домашните ти са станали непоносим дразнител, нямаш ли варианти, които да обмислиш, да заживееш отделно? Например, ако имате мазе или таван, можеш да ги преоборудваш в стаичка и да се обособиш там. Това като най-евтин вариант. Ако нямаш, пусни си перде на очите, сложѝ си антифони в ушите, и не им обръщай внимание. Прочетох още веднъж. Относно приятелите. Такива са, всеки си гледа себе си и не му пука за другите. Не очаквай повече от това, което могат да ти дадат, защото няма да дочакаш. Трябва да приемеш правилата на играта, защото те няма да дойдат на твоите разбирания, но недей да се изолираш, защото самотата може да те погуби. За работата. Не се хващай на каква да е работа - щом като си с добър успех, значи ще имаш възможности за избор. Обмислѝ добре, каква длъжност ще ти подхожда и ще те удовлетворява, и си я преследвай. За приятеля ти. Тази връзка е станала токсична и ти пие силите. Лишава те от перспективи. Т.е. той ти е "пречката в живота", както се пееше... Късай решително, не съжалявай за миналото, забрави го. Трудно е, но по-добре така, отколкото безсмислено да мъкнеш този товар на плещите си.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 1978e702fc

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Отиди на психолог.

 

...

горе^