Защо не умрях аз?
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 2557 пъти
Здравейте
20 годишно момиче съм. От известно време живея предимно в страната, но до момента почти винаги съм била отделена от родителите си - те работеха.

На крехка възраст - 13-14 се запознах с първия си приятел. Мина доста време докато се съберем и дори заживяхме заедно. Почти година го лъгах за възрастта ми, тъй като той бе значително по-голям. В крайна сметка нае апартамент непосредствено до моя и до 18 годишна възраст, не сме се разделяли.

Не знам дали е бил мой приятел или повече, възпитател - подкрепа и опора. Претърпяхме инцидент и той загина. Единственият ми близък човек, единственото създание, което обичах и знаех, че обича мен.. БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

От тогава съм като призрак, съсипана, опитах се да преживея случилото се, учих, концентрирах се в/у висшето си образование. Исках да намеря начин да се разсея.

Напоследък, обаче самотата ми натежава. Винаги съм живяла с него, имала съм усещането за семейство, партньорство.. много по-различно е, когато си сам. Усещам, че имам нужда от партньор, но всеки път щом погледна някого, изпитвам вина.

Имам чувството, че не е минало достатъчно време, че не е редно да бъда щастлива толкова скоро. Изобщо не знам дали е възможно да бъда с някой друг. Не разбирам и, с какво заслужих живота си, защо не умрях аз?

Смазва ме цялата ситуация, десетки пъти съм мислила за самоубийство, но не мога да отнема живота си сама, не съм толкова смела.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 5 месеца hash: e184efb3cc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Такъв е животът. Обаче не смятам, че той би искал ти да страдаш, камо ли да се убиваш. Време е да бъдеш силна!

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: a38a3e10c6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Виж може въпросът, който ще ти задам да ти се стори глупав, но я помисли твоят приятел (Бог да го прости) дали не би искал ти да продължиш и да бъдеш щастлива колкото се може по-скоро? Ако, наистина те е обичал щеше да иска да си спомняш за него не с чувство за вина, а с усмивка на уста-не е ли така, аз поне така бих желал във въпросната ситуация. Продължи напред заради него, заради паметта му.

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: 4fb775e671

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Горката.. Наистина, случило ти се е нещо ужасно и зависи единствено от теб самата дали ще се отдадеш на мъката и тъжните спомени, или, макар и с цената на адски усилия, ще продължиш напред и ще започнеш наново.. от 0-та. Дръж се, млада си, предстои ти най- най- най- хубавото! Желая ти успех. Lady GaGa Fan

 

...

горе^

преди: 13 години, 5 месеца hash: f85d2b59bc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Никой който не е бил на твое място, не може да си представи какво изживяваш, в това число и аз. Сигурно е жестоко, но и аз бих те посъветвала да помислиш за себе си и да продължиш с всички сили напред, колкото и трудно да е това. Струва си да се живее, защото нямаш представа колко хубави неща те чакат. Наред с тях са и лошите... но това е животът, от всичко има. Дано намериш щастието си и да се отърсиш от мисли като тези за самоубийство, вярвам че си силно момиче. Успех! :) Doriana

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: 2e36e1a523

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   На този въпрос какво очакваш да ти отговорим? Предполага се, че имаш още работа тук на земята и трябва да я свършиш, но не като се упрекваш и непрекъснато те съжаляват. Това не ти помага. Ставаш, стискаш зъби и продължаваш напред.

 

...