Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   С повечето жени с които съм излизал, всичко се дели, в редки случаи аз съм плащал всичко.
До късмет ли е, аз ли имам някакъв вътрешен радар, но до сега не съм излизал с жена тип паразит.
Настоявал съм да плащам аз сметката, но са ме спирали едвали не с караница.
Поне в моят кръг, жените искат да се покажат като независими.
Все пак живеем във време в което жените могат да са успешни и да печелят пари. Те отдавна не са закотвени за печката, тогава за какво ние мъжете да плащаме всичко. Нали сме равни все пак.
Жена ми когато иска да си купи нещо, тя го прави с нейните си пари, защото работи и въпреки, че е с мен, тя е самостоятелна. За нея би било унижение да ми се моли "ама купи ми това, купи ми онова".

7.   Кавалерството не струва пари. Кавалерско е да подадеш ръка, да задържиш врата, да отвориш врата, да дадеш път на някого, да бъдеш любезен и т.н.
Да платиш сметка на жена, която си поканил на среща е абсолютно задължително. Ако си беден мъж плащаш толкова, колкото можеш да си позволиш. Или по лонкретно каниш жената на място, което можеш да си позволиш. Ако живеете заедно и си беден мъж е редно, жената да го знае и да няма очаквания, че ще плащаш всичко. Сядате и се разбирате за семейния бюджет, колко имате и кой колко ще плати.
Ако сте богат мъж, те винаги плащат и дори не го коментират. И не излизат със служителки и работнички, а както всичко виждаме с красиви жени. А за да е красива една жена й трябват пари, то автоматично се изключва да е работничка.
Богатите жени не излизат с бедни мъже, освен ако не са платени компаньони, знаем има ги и от двата пола.
Всичко сочи, че бедния мъж не е в изгодна позиция, за това мъже вместо да губите време да мислите как да кажете на жената да даде 15 лв, впрегнете го тоя мозък да научите нещо, да си намерите добре платена работа и се спрете с мрънкането.

8.   До номер 2, извинявай, ще ти кажа нещо което ще те шокира-мъжете които купуват коли на жените си, не ги карат да им перат чорапите за благодарност. А дори напротив, техните жени имат перфектни маникюри, а за мръсните чорапи господата си наемат домашна помошница. Вече много семейства се възползват от жени в помощ на домакинството и гледането на децата.
Мъжете които са неуспели имат очаквания от жената да помага за бюджета, но и да ражда и да гледа деца. Моят съвет към жените е да бягат далеч от мъже, които не могат да поемат и минималните разходи когато още нямат деца. Защото като проимат деца не им завиждам на тия жени.

9.   №8 ако можеше да четеш д разбиране какво си прочела, нямаше да се обръщаш към мен с мъжете, които купували коли на ЖЕНИТЕ си. Казах че е използвачество да й купиш кола, ако не ти е жена а само приятелка! Ако обаче вече си женен за нея не е използвачество да й купиш каквото можеш да си позволиш.

10.   Номер 3, какви са тия разстояния дето таксито да ти е седмичния бюджет. Защото под излизане разбирам центъра, да кажем около Витошка или където и да е в центъра, но от там до Надежда и Люлин са ти по няма 5 км., до Младост, Дружба малко повече, Бояна, Княжево, Овча купел още повече, ама по това време, предполагам поне 2-3 години дори назад не е било 1 лв. на километър. На теб седмичния бюджет да се издържаш, да не е бил 5-6 лв., хайде 10 да са. :-)
Бах тия таксита и разстояния в София, дето по диагонал ти е 15 км. От центъра дъ където и да е, колко са.

11.   Номер 8, не е задължително колата да е нова. Пък в България е пълно с бракми от Западна Европа, които почти всеки може да купи.

12.   В описаната тема младият мъж е наивен, защото иска секс и явно само така му пуска, като и купува нещо. Меркантилните жени все искат да са кралици, но не го постигат сами, а чрез парите на някой наивник. Сами не могат, нямат акъла за това.
Много мъже смятат, че да си кавалер значи да си майка и баща на всяка своя приятелка и тя да си живее като принцесата от приказките. За да има връзка, а не изгода, трябва уважение. Това е разликата-няма ли уважение, жената приема мъжа като наивен и го прави на луд с капризите си.

13.   Нямам кой знае какъв опит. Имала съм точно две връзки, въпреки че първата такава бих могла и да я пропусна, тъй като беше детска история за няколко месеца — в началото на гимназиалното ми обучение; в момента съм в третото си обвързване в романтичен план, но късметът ми явно беше такъв, че в предишната си връзка бях с човек, който е пълна противоположност на човека, с когото съм към момента. Това е моето лично мнение и гледната ми точка, базирани на усетеното, преживяното.

Бившият ми приятел беше изключително спестовен човек, поне такова впечатление ми направи за краткото време, в което бяхме заедно — внимаваше за всяка стотинка. В началото предполагах, че това държание се дължи на ниски финансови възможности, в което естествено няма абсолютно нищо лошо, но започна да прозира истинската действителност: беше пропит от материален егоизъм. И не само — струваше ми се осакатен относно минимално кавалерство: нямаше отваряне на врати, нямаше подход, нямаше спазване на етикет. Балканска идилия в най-лошия смисъл на това.

Възпитанието ми е такова, че не очаквам от никого да ми заплаща, каквото и да е било — отгледана съм от „старата школа“ (баба и дядо), която изгради у мен човек, който не бива да остава длъжен или задължен на никого, но чрез това явно приканих към себе си интересна личност. В конкретната връзка даже и не съм повдигала темата за заплащане и на моята част от сметката от негова страна, поръчвах си, колкото мога да си платя и съответно си плащах. Но... сами вероятно осъзнавате, че крайната спестовност преминава по-скоро в порочна практика, която би могла да постави не един, а няколко души в изключително неудобни ситуации? Въпросният спореше и се караше с продавач-консултанти и сервитьори относно цените, идеше ми да потъна в земята от срам в тези моменти; езикът на тялото му говореше за нервен човек, пресмяташе до стотинка какво да си вземе, за да му излезе възможно най-евтино; в нито един момент не е предлагал да ме почерпи и едно кафе, нещо малко, но от сърце, радвам се на такива жестове, но... не. Научена съм и да уважавам труда на сервитьорите, той всеки път, когато оставях бакшиш, ме подхващаше с: „Ама как ще оставяш пари на тоя/тая, много глупаво! “ и всякакви подобни и производни. Човекът започна уж „случайно“ да ме моли да му услужа с пари — я за книга, я за нещо друго, да търси начини, чрез които да купуваме заедно нещо, делейки, когато конкретният артикул или продукт не ми е бил извънредно нужен. Изведнъж усетих, че започва да вижда у мен касичка и това едва ли щеше да се промени някога. Претендираше и се хвалеше колко и какво е спестил, което е противопоказно според мен, не говори за добър нравствен ориентир. Чашата преля покрай всякакви други негови издънки, като фрапантно ключовият случай беше на абитуриентския ми бал. Родителите ми останаха потресени — беше дошъл несресан, необръснат, необлечен добре, никакво старание... с празни ръце, никакъв букет, един шоколад от левче да беше взел поне. От семейството ми бяха останали безмълвни — след като се прибрах, споделиха, че е било по-добре да не идва изобщо. Крайно, но факт. Интересното беше, че той ме беше питал в същия ден дали да взима букет за майка ми, не за мен. Отговорът беше ясен... сега, като си спомням, вече ми е смешно, честно казано. Тогава ми идваше да си удрям главата в стената през няколко часа. Не го пожелавам това на никого — той беше краен, крайностите не са добра компания, така че... жени, мъже, имайте го предвид.

В момента от пет месеца съм с човек от друг тип — не е богат или заможен, но знае как да подходи и се държи адекватно и нормално. Кавалер е — поддържа взаимоотношенията ни на ниво, никога не си е позволил да ме нагруби, винаги е нежен, галантен, разбиращ и стоящ до мен, когато имам нужда от подкрепата и присъствието му. С този човек и до ден днешен не съм имала никакво пререкание, никакъв скандал. Не треперя за това дали ще вдигне скандал в даден ресторант, касаещ ценоразписа; не се срамувам, когато сме заедно, защото не си позволява по никакъв начин да демонстрира онова, което видях от бившия ми. Аз продължавам да си плащам сметката, държа на това, но при повод той не ми разрешава дори да помисля да си извадя портмонето — говорили сме си, казвал ми е, че като мъж, каквато и да е ситуацията му, не може на всяко излизане да оставя жената до себе си да си плаща частта, определя го като недостойно. Особено когато се касае за празник. Установих, че всъщност е жест, чрез който изразява това, че е благодарен, че сме заедно. Мило е, не го приемам като навлизане в личното ми пространство. Обичам да му правя изненади, той също — всичко е взаимно... аз понякога му нося от любимия шоколад или друго, той понякога се сеща за мен и ми взима по нещо. Такива едни уж малки неща, но от значение. И аз купувам, и той купува, когато видим нещо и се сетим един за друг. Розите и букетите за него не са само за майка ми или за пред майка ми. Оценявам го. Всичко е умерено и такова трябва да бъде. Чувствам се като една оценена, уважавана и обичана жена. Крайният вариант от тази страна не би ми харесал — някой всичко да ми плати, да ми закупи, срамно и обидно е за мен. Но... хора всякакви.

Ж20

14.   Номер 3 съм и отговорям на номер 5. Защо не съм споделила с приятеля си притесненията си ли? Ами защото съм така възпитана! Да кажа "Виж, аз просто нямам пари", за мен беше все едно да кажа: "Виж, мързелива съм, смотана съм, тъпа съм и не мога да се справям". От баща си съм научила правилото никога да не сядам в ресторант с мъж, без в чантата си да имам сумата, с която да прокрия собствената си сметка. Неговото съображение беше, че ако кавалерът ме обиди, стане нахален, агресивен и т. н., аз винаги трябва да бъда в състояние да се погрижа за себе си, а не да търпя безобразия, понеже нямам една стотинка да се прибера.
Номер 10, когато си току-що завършила студентка без работа, повярвай ми 12-13 лева са много пари. Случката е отпреди 20 години, тогава таксиметровите услуги не бяха нещо, което можеше да си позволи всеки. И да, 15 лв. ми бяха джобните за седмицата. Днес всеки понеделник даваме на дъщеря си 20 лв. за дребни разходи. Тя е на 16 години, преценили сме, че на ученичка повече не й трябват. Т. е. ако излезе с някой нетактичен кавалер, който да не се сети да я изпрати, след като я е завел на дискотека в Студентски град, примерно, а ние живеем в другия край на София, и тя ще е изправена пред същия проблем: дали да си плати таксито и да не може една вафла да си купи цяла седмица или просто да откаже срещата.
Пак в онези години, авторе, богатото ми гадже ме изненада веднъж с почивка в един бая скъпичък курорт. Първоначално отказах, не можех да си я позволя, но той се обиди и каза: ама аз съм направил резервация вече, мислех, че ще се зарадваш, а ти явно не искаш да споделиш няколко дена с мен! Той просто нямаше представа защо му отказвам. Така че отидох и прекарах най-кошмарната си ваканция, защото потъвах от неудобство всеки път, когато отивахме някъде и той си вадеше портфейла, а накрая, докато плащаше на рецепцията, се молех земята да се отвори и да ме погълне. Пак казвам: аз съм от по-старото поколение и ние така сме възпитани от родителите си.

15.   Абе тея жени не искат ли направо и един небостъргач да им подарим? То бива бива изисквания, ама.. Разбирам да трябва мъжът да се издържа, да помага, да покрива някои неща, ама.. То ебати сделката. За единия секс направо и билет за Марс да купуваме. Ама ние сме виновните, че го търпим тва отношение

16.   Авторът съм и се включвам отново, за да изразя изключително приятните си впечатления от номера 13 и 14. Щастлив съм, че има такива жени. За съжаление новото поколение жени рядко е с такива разбирания. Искам да поздравя и хората, които са ги възпитали. Изключително прав е бащата на номер 14 и му прави чест. Опитвам се да възпитам и моята дъщеря в този дух.

17.   Номер 3, номер 10 съм......да, ако човек не работи е друго, но не останах с впечатление, че си била безработна студентка. Както и да е.
С другите разсъждения ама въобще не съм съгласен-щяла да потъне в земята :-) Де да знам, ама за мен това е пълна олигофрения и ще се аргументирам защо:
Вие сте гаджета, не е да сте някакви приятели и на всяко излизане мъжа да следва да вади. Макар и в това да няма лошо, ако той те кани, защото му е приятно. И какво излиза-примерно си бедно момиче, намерила си си страхотен човек, който те цени, обича и просто защото има възможност излизате често, ходите по почивки, глези те тъй като и него това го прави щастлив, когато вижда, че се чустваш страхотно, прави го за да ви е яко и на двамата и да сте щастливи, обаче ти НЕЕЕ, това не е правилно. Ама въобще не съм съгласен с това. И не става дума, че той ти плаща за любов, говоря за случаите когато наистина между вас има нещо. Обаче ще се разделиш с него или ще му отказваш излизания, защото нямаш пари :-) Това е някакъв абсурд, в случаите когато /пак повтарям/ вече сте на етап връзка.

18.   Браво на номер 13 и 14.Хубаво е повече жени и млади момичета да ги прочетат и най-вече разберат.

19.   Стига глупости бе, за какви кавалери бълнувате? Край с кавалерството, вече няма кавалери защото няма дами. Днес обществото плаща на жените незаслужени пари за да бъдели независими от мъжете. Най-вредното нещо за обществото е работещата жена, че и с висока заплата. Ясно е, че ползата от женската работа е по-малка от вредата, но виновни затова са мъжете, разрешили на жените незаслужени права. Не е виновен този дето яде постоянно баница, виновен е този, който му я е дал......т.е. мъжете! За днешните еманципирани жени няма да има кавалери, и така им трябва!

20.   Според моите разбирания, когато двама души са семейство, всичко е общо. Независимо кой колко и какво. Знам, че има хора с други разбирания и това е тяхно право. Просто всеки си търси партньор със сходни на неговите виждания. Та - моите разбирания са всичко да е общо, но когато са семейство. Ако не са семейство, мъжът разполага със средства, щедър е и сам дава - това е негов избор, но жената сама да си "проси" и то в самото начало на връзката - не ми допада. Но разни хора - разни идеали. Те сами си се избират такива. Това е техен избор. Да се оправят!
Ж31

21.   20 В описания случай не са семейство, но и жената не проси. Той се обажда по телефона и пита какво да купи за да прекарат вечерта приятно, тя му изброява, това е. А оплакващия се за 30-те лева въобще не осъзнава, че пицата, която е купил и той яде, смята че всичката храна и питиета, които е купил ползва само тя, а тя е казвала какво да купи да ядът и пият двамата заедно. Нима е възможно мъж да ходи в къщата на приятелката си редовно и да очаква да яде и пие само това което тя е купила? Нормално ли е да иде в къщата на приятелка с празни ръце? Колко често е нормално да ходи в къщата на приятелката си? Ако я посрещаше в дома си нямаше ли да купува храна и питиета?
Прочетох онази тема и ми направи впечатление, в разговор по телефона той е питал какво да купи, после в дома й се е оплакал, че е платил 35 лв, но тя му е взела десерт, той не е безплатен.
Често мъжете пресмятат само парите, които са дали, като нито се съобразяват че и те са яли и пили в тази сума, нито колко пари е дала жената да купи други неща които са яли или ползвали. Ако питаш подобен мъж е възможно да ти каже водих я на ресторант и платих еди колко си, сякаш само тя е яла и пила в този ресторант.
Моя приятелка е омъжена за подобен мъж. В къщата нямали нищо за ядене, по време на първия локдаун тя останала без работа и пари, на него му бяха намалили заплатата и са на квартира. Ядяло му се пиле с ориз, отишъл сутринта купил 2 бутчета и 1/2кг ориз, оставил ги на масата и тръгнал на работа. Жената ми казва какво да ги правя, като нямам олио, нямам лук, морков, черен пипер, пикантина и пари не ми е оставил. Мъжете не осъзнават това, щом манджата се казва пиле с ориз, според него за манджата са нужни пиле, ориз и нищо друго.

22.   Ох, 19, от твоите уста - в Божиите уши! Ама надали! Да не мислиш, че страшно се натискам да си късам нервите по цял ден в работата? С такова удоволствие бих си гледала дома, градината, децата, съпруга; с такъв кеф ще приготвям всеки ден различна вечеря, ще ходя на пазара за пресни плодове, ще се науча сама да правя сирене, ще слагам зимнина, къщата ще свети от чистота, ще бродирам красиви покривки, ще гладя чаршафите, ще посрещам мъжа си в ефирна рокля и уханието на парфюма ми ще се смесва с това на току-що изпечен домашен хляб, ще се запиша на йога, ще... мечти, мечти! Да, но къде е мъжът, който може да ми осигури това спокойствие? Храната струва пари, прахът за пране - също, децата имат разходи, аз имам разходи, ютията харчи ток, домакинството си иска бюджет. Колко мъже, номер 19, могат да предложат на съпругата си възможността да е домакиня, а не да блъска за още една заплата? Може би 5% от българите? Така че ние НЕ желаем да сме еманципирани, но това ни е наложено от мъжете, защото те не се справят. Жената работи не за да се прави на важна, а защото иначе съпругът и децата й ще живеят в мизерия. Независимостта, която постига, всъщност, е единствената й застраховка в този живот. Ако нейният хубостник я зареже, законодателството ни предвижда единствено издръжка на децата, която в момента е към 150 лв. месечно, като болшинството от развелите се мъже не я и плащат. Да не говорим, че когато съжителството е било без брак, тя може да остане и на улицата, т.е. без дом, защото законът говори за "семейното жилище" и ако то е било на мъжа, тя няма никакви права дори на временно ползване до пълнолетието на децата. На улицата остава и ако е продала собственото си жилище, за да купят "семейното", в случай, че то се води на името на мъжа. Това се случи на моя приятелка с малко дете: мъжът й заминава за Ирландия, намира работа, намира жилище, тя си продава нейния апартамент в София, за да може той да купи къщата, но когато заминава с детето при него, заварва друга мацка във въпросния "семеен дом"; на предложението й да продадат имота, за да си върне партие, чува отговора: "Че ти какъв имот имаш, то аз си купих къща". И така. Та, ако няма някакви свои средства или професия, която да практикува, какво прави една жена в такава ситуация? И накрая като теглим чертата, излиза, че си прав, номер 19. Броят на дамите съответства на броя на мъжете. Няма мъже, няма и дами.