Споделена история от Любов и изневяра |
Любов ли е или?
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 848 пъти
Дори нямам идея откъде и как да започна и какво изобщо питам. :D
Момче съм, на 20г. В доста забатачено положение.
От 13-годишни бяхме в един и същ клас с моя приятелка. И така до завършването. Случи се така, че и двамата сега учим в София, а бидейки си в родния град по време на пандемия, попаднахме в една и съща нова компания. С нея имаме доста общи неща и се разбираме по наш си, особен начин, но се разбираме. Някак специално е.
След като на една Нова година се скарахме яко, преустанових контакт с нея за доста време, докато скоро не излязохме на кафе в София и какво стана, що стана... ама ей ме - пиша.
Тя си има приятел от 2-3г., нямам идея, не им ги смятам. Изневерявала му е n-брой пъти. Той знае за всички, но това явно не му пречи.
Тъжното е, и съжалявам за нейния, че аз съм някъде в този "n", но само излизахме в продължение на месец(преди да се скараме/скарахме се за друго/ на НГ) и сме се целували, нищо друго. Нямах абсолютно нищо към нея тогава, а и след като преустанових цирка. Бях по-малък, тъп, някакво разнообразие просто да има.
Пичове, не знам какво имаше в тва софийско кафе, ама нещо стана. Сега, в новата компания, има нов принц на бял кон, с който се гонят. Дори не мога да опиша какво чувствам, защото не е типичното харесване/привличане, ама като видя, че се дърпат настрани с тоя най-новия и си откачам. :D
Не знам дали има по-абсурдна история и как аджеба се докарах дотук, но няма да продължавам да разказвам. Знам, че този човек не е подходящ за мен. Знам и че максимата "ако изневери с теб, ще изневери и на теб" е в пълна сила тук. Коренно различни сме в това отношение. Аз търся сериозен човек, с когото да се крепим и да вървим напред, а тя надали ще се settle-не скоро. Няма и да чакам, ако се появи правилната.
Въпросът е какво да сторя, за да се запазя психически. Да ѝ кажа, че видимо развивам някакви чувства; да се отдръпна изцяло от нея, което би означавало да оставя немалка група от нови, готини и умни хора, с които си станахме приятели; някак да осъзная, че този човек абсолютно не е за мен и да си избия мислите от главата? Не знам, наистина...факт е, че нещо се случва в главата ми и адски много се дразня сам на себе си. Съветвайте, моля!
П.С. Осъзнах, че описвайки я така, сякаш описвам чудовище. Просто това беше важното в случая според мен. Иначе е едно от малкото момичета с акъл, които познавам. Интересува се от политика, спорт и други неща, които на мен са ми ежедневни занимания, но характерни за неособено много хора на нашата възраст.
Сори, за дългото писание. Благодаря ви! <3
|
