Споделена история от Любов и изневяра |
Кой път да хвана?
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 776 пъти
Ох... Знам, че всеки си има проблемите и не е редно да занимавам хората с глупости, камо ли драматични глупости, но много ми олеква като пиша.
Накратко казано, на 24 години съм, приятелят ми е на 32. Заедно сме от около 2 години, познавам го от 5. Харесахме се още от самото запознанство, после станахме много близки приятели и след 3 години приятелство се събрахме.
Както и да е... проблема е там, че изобщо не се търпим като двойка. Явно и двамата сме имали различни представи един за други за връзката, и сега скандалът върви ръка за ръка с ежедневието. Предимно НЕ са иницирани от мен, но това не е в темата на разговора. Тук ще спестя драматичните глупости.
Колкото и да мечтах за него, колкото и да вярвах в последната любов, честно казано, малко ми дойде до гуша всичкото това викане,правене на сцени и т.н.
Все още го обичам, но съм отвратена и крайно объркана. Сякаш не намирам плам във връзката ни, не намирам вълнение, бъдеще и смисъл. Всъщност като цяло не виждам смисъл в много неща, сякаш съм попаднала в някаква сива дупка и не мога да изляза.
Не знам как бих продължила живота си по този начин. Не знам как бих го продължила и по другия. Преди имах ентусиазъм, приключвайки връзка си казвах, че ще намеря някой който да ме обича наистина, всичко е за добро и т.н.
Сега, обмисляйки приключване на връзката, виждам още повече негативизъм. Не ме разбирайте погрешно, покрай мен има наистина чудесни мъже, знам също, че съм млада и все ще срещна някого. Но не ми се занимава. Вече нямам вяра. Сякаш съм отвратена от мъжете като цяло. Сякаш търся лошото в тях, за да се откажа. Няма го онова вълнение, ако ме разбирате, че ще срещна някого. Няма го сладкото от мисълта за любовта.
Чувствам се супер счупена. Не ми харесва и идеята за самота.
Винаги до сега съм се оттърсвала от приключилите връзки с нови запознанства. Сега не мисля, че искам да се запознавам, не искам да се виждам, нищо не искам. Не искам да си приключвам връзката, не издържам и да стоя в нея. Не знам кой път да хвана.
Самоанализирайки се, не стигам до никъде. Знам просто, че съм една объркана жена в емоционална дупка.Вече започна да ми омръзва, та...:
Имали ли сте такива състояния и как излизате от тях?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: c22c0d13cc |
|
1. Самоанализирането няма да ти помогне никак в момента, та ти не се познаваш. Сама казваш че, си се "отърсвала от приключили връзки с нови"
Е, време е да останеш известно време сама със себе си. Да се опознаеш, да знаеш какво поне НЕ искаш да допускаш в живота си т.н. обикновено хората които себе си не познавате очаквате други да ви поднесат щастие, а то си зависи само от вас.
Не си за връзка с никого още, трябва да имаш първо връзка със себе си, чак после ще знаеш да отсяваш.
Да си сама известно време и ще ти помогне да изчистиш на събрания негативизъм, не после да прехвърляше върху нова връзка.
И да си сама докато се опознаеш и започнеш дори да се наслаждаваш на собствената си компания (когато поработиш неща над себе си, неща които на теб няма да ти харесат) е в същност толкова хубаво че, после наистина трябва да е някой специален за да се съгласиш да споделяш живота си с друг.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: d6c8bdc41d |
|
2. Напълно подкрепям номер едно. Послушай съвета.
|
|
