Споделена история от Любов и изневяра |
Сънувам я
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 872 пъти
Бяхме ученици, тя ходеше с мой приятел.После бяхме студенти те пак бяха заедно.Разделиха се, но когато излизахме с обща компания, те продължаваха да стоят един до друг и да си говорят главно един с друг, въпреки че като не бяха заедно моя приятел яко я солеше:
- Две*а и ку*вата!
А съм сигурен, че я обичаше още.
Случвало се е и да излизаме само двамата с нея.Не мога да отрека, че ми е било много приятно в нейната компания.Даже когато са били гаджета с моя приятел сме се засичали на кафе и когато той беше на бригада в САЩ сме излизали, но подчертавам с негово знание.
Мой познати са ме съветвали да го прецакан и да му я взема.Аз не можех да постъпя така.Не съм такъв човек.
В крайна сметка се разделиха, но както писах дори тогава в обща компания винаги идваха заедно, сядаха заедно, говореха си все едно други няма и си тръгваха заедно.
Като се разделиха отношенията ни с нея съвсем, съвсем леко се сближиха.
- Ще ме закараш ли до нас?
- Може ли да взема душ у вас, че нямаме вода?
- Може ли да дойда да си пусна едни неща на принтера ти?
Дреболии.
- Хайде на кафе...
Обаче ако аз я поканех на кафе си намираше причина да откаже.
Ако й звънех не ми вдигаше дори да звъня 5 пъти на ден.
Споменах ли, че беше страшно красива?Не висока, но с хубаво тяло, ОГРОМНИ гърди, много хубаво лице и коса.
В един момент ... започнах да я търся често.Тя не си вдигаше телефона пак, ако вдигнеше ми отказваше да се видим и всеки път оправданията бяха абсолютно едни и същи.
-Тъкмо влизам в банята, после ще е късно.
- Имам много да чистя, после влизам в банята, ще стане късно.
- Тъкмо излизам от банята, докато се оправя ще стане много късно.
Или просто не вдигаше телефона.
Когато се видехме казваше.
- Не сме се виждали отдавна, кога ще пием кафе?Звънни.
Звъня, не вдига.
Или :
- Ще ти звънна - не звъннва съответно.
Разбрах, че е излизала с брат ми.
Той се похвали, че е спал с нея.
Не знам, може и да е излъгал.
Веднъж бяхме на бар с обща компания.
Тя и един приятел изчезнаха за два часа.
Станало й лошо и той я сложил в една стая в хотела през улицата да си почине.
Хех!? Направо повярвах!
След това тя ми каза, че той й е подарявал цветя, но тя не го иска.
Веднъж пак в обща компания тя беше пила две питиета и каза пред всички, че е влюбена в мен но аз не я забелязвам.
С това, че я търсех, а тя ме режеше бях започнал много да й се дразня.Ама страшно много! Въпреки всичко аз я уважавах и имах страшно високо мнение за нея и след като дори не си вдигаше телефона не ми е минавало през ума да бъда настъпателен и да имам нещо сериозно с нея.
Като чух, че не съм я забелязвал не издържах и казах пред всички, че е пила и не знае какво говори.
После се държехме както обикновено.Лека полека се отчуждихме, но като се видехме вярвах на:
- Кога ще пием кафе?Звънни.
Това е било без да преувеличавам 50 пъти и аз все пак съм звънял, а тя ... Сещате се.Или не вдига или е заета.
Разбирах от общи познати, че е много депресирана, че много иска мъж до себе си.Звъня, пиша на месинджър, тя не отговаря.
Веднъж щяхме да ходим на дискотека.Помоли ме да я придружа до тях.Естествено го направих, беше тъмно вече.Прати ме да си ходя.Щяла да се преоблече, да се освежи и да дойде, обаче в последния момент ми писа, че й се доспало и няма да дойде.Не знам дали има по-голям глупак от мен?Каня я на рожден ден, тя не идва.Каня я на имен ден, тя не идва.Минава време.Каня я на рожден ден тя пак не идва.На именния ден идва с хубав подарък.Пиша, звъня ...нищо.
- Да ми се обадиш като ходите на море с момчетата да дойда с вас.
Е познайте дали дойде?
-Другия месец като ходите ще дойда.
Не дойде.
И така пак чувах, че е депресирана, че иска мъж, звънех - нищо.
Най-накрая тя вече има сериозен приятел от две или три години, а аз последно време я сънувам.Не знам дали я желая или я мразя .
През годините съм имал вземане, даване с други момичета но за кратко.За тях не съжалявам и не ми пука, но с нея не съм имал нищо, а я сънувам.Не написах всичко, за да се оплаквам или да прочета в коментарите колко е лоша, или аз колко съм смотан, че не съм я спечелил.Просто някак ми е криво.Последно време дори ме подминава.Поздравявам я, а тя се прави, че не е чула като е в присъствието на други хора.Ако се разминем с колите (а много добре си познаваме колите) и свирна въобще не реагира.
И така.Както писах, някак ми е криво.Само исках да споделя.
Все пак се обвинявам, че не съм открил как да постъпя с нея.
Може би защото от години вече съм сам.
|
