Просто моята история
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1054 пъти
Здравейте, аз и приятелят ми сме от 2години заедно. Той е инвалид- не искам да звучи грубо или обидно, но просто е така.
Съответно не може да работи доста неща, но все пак има физическата възможност да работи онлайн или нещо доста леко- за 4ч на ден примерно. При разговор с него разбрах, че няма желание за никаква работа, а за висшето си образование- все му било тая дали ще вземе диплома. Разбирам и осъзнавам положението му, държа на него, приемам го, въпреки всичко, но просто имам чувството, че с времето това ще стане голям проблем. Не само от финансово гледна точка, просто ще е като мебел вкъщи. Не може да помага при отглеждането на децата-няма да може да ги вдига, да им носи раниците, да ги кара с кола от едно място на друго, да пазарим по магазините и останалите битовизми. За протокола все още нямаме деца, но все някога ще имаме, ако продължим да сме заедно. Той е добър човек, винаги се е държал уважително и мило, неща които досега не съм получавала. Супер много държа на него, обичам го, искам да е добре и да е щастлив. Всичко е наред, но знам че това положение няма да се промени най-вероятно. Не знам какво да правя, обичам го, но знам че с времето ще става адски трудно. Ще изпитвам огромна вина, ако трябва да прекратя връзката! Защото физически няма да мога да издържам всичко, без мъжка помощ- все едно ще бъда самотна майка с деца, да ходя на работа и всичко останало, без да може той да ми помага.
Не знам какво да правя, искам да съм с него, но не знам как ще се справя в живота с него. Моля за вашите съвети, и не бъдете груби, всеки заслужава любов! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: 8accd3018c

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Всичко,което си написала си е абсолютен факт,не виждам защо да има хейт срещу теб.Сигурно много хора ще нападнат приятеля ти,разбира се не защото е инвалид,а защото е незаинтересован към образование/работа,аз лично го разбирам,защото кой каквото иска да си говори,фирмите не искат инвалиди на работа,на практика правата им се превръщат в препъни камъка да ти вземат на работа.Големите фирми са задължени да ги взимат,но пък те не са толкова много.За мен грешката си е изцяло в теб,още в началото е трябвало да ги помислиш тези неща,защото сега,ако се разделите ще е болезнено и за двамата.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: f39f1785ad

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Според мен не трябва да го оставяш. За домакинската работа, ако ти е трудно, има кукъри, съдомиялна, пералня и сушилня, и разни други. Много ще ви улеснят в тези задачи. Децата просто ще ги запишеш в близко училище, или което ти е удобно. Много по-лесно е, като училището ти е наблизо. Щом го обичаш, и той те обича, ще се справите. Пак може да ти помага с нещо, най-важното е да има желание.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 43ed8a0953

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Щом го обичаш бъди с него независимо от трудностите.

 

...

горе^

преди: 4 години, 4 месеца hash: 9a29e06c51

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Нищо лично към него, никой не е застрахован, но наистина ако имате дори едно дете, той няма да може да помага, в зависимост от проблема му, който не си описала. Когато имаш дете поне до третата година носип на ръце едни 17 кг., раници, пазарски чанти по 10 кила, у дома или аз нося едното, а той другото, рядко се качваме с празни ръце. Но не мисля и че това трябва да е причина да го оставяш. Ако го обичаш ще намерите начин, но да - ще ви е много трудно. Все пак няма да видиш трудност с този мъж, ако живеете на първи или втори етаж, ако имате гараж за количката, трудностите идват главно от там, качването по високи етажи с торби и дете. Другото не е проблем.

 

...