Защо връзката е невъзможна ?
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 664 пъти
На никого не бях разказвала моята история и за това реших да я споделя тук, бях на 15 г. когато се преместих в друго училище заради развода на родителите си, запознах се с един учител, в който се влюбих, незнам и аз как се случи, никога не бих си позволила такова нещо. Винаги когато имахме часове, той ме гледаше продължително по 2, 3 минути в очите , а аз се чудех какво става, след време във връзка с уроците започнахме да си говорим по-дълго и се разбирахме добре, но никога не си мислих за нещо повече, бях доволна, че новите ми учителите ме уважават, но този някак беше по-различен, незнам, влюбихме се и той не беше безразличен и така от уроци започна нашата връзка, 1 година и половина нямахме полов контакт, не ме докосваше с пръст, винаги изкаше разрешението ми дори и да ме целуне, стараеше се да не остана с грешното впечатление. Времето ни минаваше повече в разговори, много се криехме. Знаех, че живее с някаква жена, но тя не ме интересуваше, ходеше на работа излизаше сутрин в 6 и се прибираше в 9 вечерта, събуждах се с неговото позвъняване по телефона и не спирахме да си говорим от сутринта до вечерта, когато нямахме възможност да се видим. Той ми казваше, че незнаел какво е любовта докато не ме е срешнал и до днес при всяка среща плаче, защото знае, че тази връзка рано или късно ще приключи и ми казва, че не трябва да ми записва бъдещето. Винаги държеше на уроците ми следеше всяка една тема по всеки един предмет, палеше колата и обикаляше без да го карам за учебници и винаги ми поставяше условие, че ако искам да съм с него първо трябва да се изуча и училището му трябва да в преди всеки, никога не ме карал да бягам от час, заради него, напротив държеше много на моето образование, един ден както ме взе и аз реших да карам, все още бях неопитна, катастрофирахме направих колата на лютеница, кола за 20000 лв, а той ми каза, че ме обича и не го интересува това тенеке радва се, че сме живи, а нямаше пари за друга кола, призна ми, че е женен, а аз не казах нищо, защото се чувствах виновна за колата му и, че ходеше с таксита и автобуси на работа, Всяко лято ходеше извън града за по един месец, в едно малко селце, там се запознахме с една баба , която много ни харесваше, като двойка и всеки път ми казваше, че съм млада и много мъже ще срещна в живота си, но само той ще ме е обичал истински и е така, виждам го в очите му и сълзите при всяка среща, то просто се усещане Сега съм на 22, не записах висше поради здравословни проблеми, възрастовата ни граница е огромна, пролетта ще кандидатствам и искам да му кажа, ако мисли, нещо по-сееиозно да събере някакви пари и аз да дам мойте спестявания и да заминем, аз ще уча а той да дойде с мен, страхувам се от това, че той не иска да ме засипва младостта, че е се е примирил, че е невъзможно с 40-години разлика да имам бъдеще с него и няма да иска, той е на принципа, да се виждам с него, но не и да ме обрече да нямам семейство и да не живея живота който заслужавам, постоянно се обвинява, че е стар, че ме обича и, че иска докато двете му очи гледат, аз да съм с него, но не иска да ми бъде в тежест, казва, че добро го не чака, иска аз да съм добре, много го обичам, защото винаги кога двамс се обичат и искат или връзката е нередна или невъзможна?