Обичам го,но и го мразя
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 725 пъти
Здравейте
Не обичам да говоря за мъст, не съм отмъстителни. Много пъти когато съм можела да си го върна не съм го правила. Защото не виждам смисъл в отмъщението.
Мен може да ме нарани 1 човек. Той ме използваше. Дойде в живота ми, показваше ми интерес, нарече ме красива, сладка, добър външен вид... Говореше ми как трябва да се видим, но този ден не дойде. Пожертвах всичко за него. Скарах се с толкова много хора, защото те ми обясняваха как си играе с мен. Обясняваха ми как си играе с всички. Но не, аз му вярвах. Той ми каза, че му вдигам егото когато чувал как съм го харесвала. Това ми счупи сърцето на 200 парчета.. Не 200.. Просто в момента може би ми е прекалено емоционално. Но аз му дадох всичко. Всичко, което зависеше от мен. А той ми обещаваше, но нито едно обещание не си изпълни. Дори да слуша музика му беше по-важно от мен. Но съжалявам, мразя се, но го обичам. ОБИЧАМ ГО! Да, тъпа съм... Тъпа съм, че винаги дори и в 2 часа да ми се обади аз ще съм ДА ИДВАМ. Просто душата ми е съм. зана с него. Не мога да опиша каква привързаност и извън земни чувства изпитвам. Но го мразя. Мразя, че ве съсипа така. Знаете ли? Аз вече не съм същия човек. Лицето ми е станало различно, няма блясък, една фалшива физиономия. Всяка вечер рева и се мразя, че един път не го прегърнах. Поне да си имах нещо от него. Едно нещо... Обичам го, обаче той, това ме съсипва. Боли ме сърцето е душата, искам да убия това което чувствам. Обичам себе си когато не мисля за него. Но когато се сетя за него се намразвям, защото се чувствам не достатъчно добра. А знам вътрешно, че съм прекрасна и много момчета биха искали да са с мен, но аз ги отблъсквам. Защото виждам как започвам да му ставам нещо като версия. Държа се по същия начин с хората. Не е нарочно. Просто му е страх да не ме разбият и предпочитам да се дистанцирам, но не и да губя вниманието. Ужасна съм. Но просто не мога за отида и споделя така но всички цялата болка, любов и омраза в себе си, които ме убиват всеки ден, защото ме е страх, че хората ще ме помислят за филмирана и ще ме подиграват. Понякога се моля да умра, за да се спре цялото това ежедневие, където се държа надменно с всички и се усмихвам фалшиво. Защото мразя да говоря за чувствата ми, защото винаги плача. А плачът ми е ужасен признак на слабост и някой може да се възползва. Нямам доверие на никого, понеже никой не ми мисли доброто. Изцяло. На много хора им пука за мен, звънят ми без да им звъня, за да ме видят как съм. Но просто всичко ми е еднообразно и съм изморена от всичко и всички. Просто искам да помоля да прочетете това и да се замислите колко хора с усмивки, стоят иса дори и в по-лошо положението моето.