Споделена история от Любов и изневяра |
Призраци от миналото
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 977 пъти
Здравейте, мили хора. Жена на 24 съм. Късметлийка съм, защото имам хубави гени, а и се старая да давам най-доброто от себе си: спортувам активно от 12 годишна, висока и с хубаво лице. Дотук добре, но не съвсем. Привличам много мъжко внимание, дори без да го искам, срамежлива съм. Също харесвам по-срамежливи и образовани мъже, но най-нахалните са от друг тип и това създава труности. Реалният ми проблем обаче е, че виждам как като се сближавам с някой мъж, се притеснява прекомерно. От една страна издигане на пиедестал и ревност от вниманието, което получавам (не търся да предизвиквам ревност, а дори се старая да вдъхвам доверие). От друга страна, явно, за да покажат, че и те са желани и обичани, все ми говорят за бившата. Не бих казала, ревнувам, но не ми е приятно, намирам го дори за инфантилно държание и несигурност. И вместо да предизвикат интерес в мен, аз ставам безразлична след приказки “бившата това, с бившата онова”. Отдръпвам се напълно и тогава почват драми от рода на “ти си най-специалната жена, моля те дай ми още един шанс”. Да, обаче аз вече не се интересувам. Аз ли съм твърде придирчива? Разбирам, че всеки има минало, но ако искаме да градим нещо ново двамата, не е ли по-добре да говорим за нас, а не за миналото? Много благодаря за всякакви мнения, критика, съвети.
|