Споделена история от Любов и изневяра |
Да се разделя ли с него?
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 1067 пъти
Здравейте,
дълго размишлявах за връзката си и имам нужда от съвет, защото не знам как е редно да постъпя и това ме кара да се чувствам в огромна безизходица.
Историята е дълга, но нека започна оттам, че вече от няколко години се боря с депресията, както и хроничната тревожност. Това е част от мен, която много малко хора познават и на много малко хора съм споделяла за нея изобщо. Няма да влизам в подробности, но за целта на историята, основното, което е необходимо да знаете е, че през тези няколко години загубих интересите и хобитата си, нещата, които ми доставяха удоволствие, както и амбицията и самочувствието си, които никога не са били толкова големи така или иначе. Нямам интерес или желание да излизам с хора, да се социализирам или да общувам. По принцип винаги съм била интровертна личност, но това се засили дори повече в последно време А може би и дългият престой вкъщи и карантината оказаха известно влияние. Но сега към главната тема.
С приятеля ми сме заедно от вече почти една година. Съвсем наскоро, може би преди месец-два, за първи път по-сериозно говорихме за депресията ми и му разказах неща, които не му бях казвала дотогава. От една страна, ми олекна, че му споделих това, а и той го прие много добре и беше много подкрепящ и загрижен. Благодарна съм за това и не ме разбирайте погрешно, досега всичко е било перфектно във връзката ни. Той винаги е бил много търпелив и добър с мен, никога не ме е наранявал по никакъв начин и повод. Но няма как да не си задавам въпроси като например "Не съм ли егоистична, че го задържам в тази връзка, не заслужава ли той нещо по-добро, не заслужава ли някой, който да го обича много повече от мен?". Причината да мисля това е, защото аз сама забелязах колко много внимание и любов той ми отделя. И ако той влага 100% от себе си в тази връзка, то аз не знам дали влагам дори 50%. И това, повярвайте, не е нарочно, но наистина ми е толкова трудно да поддържам отношения с хората и често се чувствам притисната в ъгъла. Отказвам излизания, отказвам срещи, непрекъснатото общуване в социалните мрежи ме натоварва, изпитвам нужда да се откъсна от всичко и всички и да прекарам време само със себе си и мислите си. И се чувствам толкова егоистична за което. Но започвам все по-често да мисля, че е редно да се погрижа за себе си. Да поставя себе си и своето ментално здраве на първо място преди да бъда с човек, който заслужава много повече, а всъщност получава единствено празни надежди и обещания от мен. Защото аз не знам дали нещата ще станат по-добре и кога. И това ме ужасява. Мисълта, че мога да остана сама завинаги също ме плаши. Но да се задържам в тази връзка, ако не съм способна да дам 100% от себе ми се струва изключително нечестно спрямо човека. А той до голяма степен е пълна моя противоположност. Изключително екстровертен, енергичен и позитивен, непрекъснато има желание да общува, да излиза и да се забавлява. Неща, от които аз го лишавам.
Премислям тези въпроси точно сега, защото ми предстои тежък период в чисто професионално отношение и знам, че ще трябва да се концентрирам и да вложа огромна енергия в предстоящите ми проекти, което значи, че отново няма да имам енергията да поддържам отношенията с близките си хора. В момента съм в трудно положение и често преумората и стресът допълнително усложняват ситуацията.
Ако прочетохте дотук, съм ви много благодарна и ще се радвам да чуя вашите съвети.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 1b7485fb71 |
|
1. Ако наистина го обичаш, опитай се да превърнеш любовта към него в извор на енергия. Разбирам как се чувстваш, защото и аз самата съм подобен характер, но да отблъснеш любим човек ще задълбочи депресията ти. Остави се да бъдеш обичана и ще намерите баланса.
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: d48291ae9f |
|
2. Т, ва ама въобще не може да бъде любов.... поне от страна на жената, т, ва е някаква прагматична история. Нещо като: Готино момче, той ме обича, обгрижва ме, държи на мен, но понеже аз не му давам достатъчно, ще е по-добре май да се разделим, та да остане нещастен без любовта си с мен. За негово добро е... по-добре изцяло нещастен без мен, от колкото не напълно щастлив (според моето усещане) с мен :-)
И обикновено такива жени после се надънят на някой, дето не е за разправяне.
Авторке, пускай го да си ходи. Не поради изложеното от теб, а защото не заслужаваш такъв мъж. Не си истинска. Намери си подобен, дето да си смятате кой колко процента дава на другия.
|
|
