 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Връзката, семейството ми и КОВИД
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1802 пъти
Здравейте!
Пиша тази тема, защото вече наистина се чувствам като в задънена улица, не знам какво да реша и как да подходя.
Момиче на почти 21 години съм и към момента се налага да живея в един апартамент с още четирима души – майка ми, баща ми, леля ми и баба ми. Всички са на възраст 50+, като баба е почти на 90 години. Покрай пандемията мнозинството от нашите близки се разболя, някои го прекараха по-леко, други по-тежко с хоспитализация. За жалост, много скъп семеен приятел почина след заразяване и това се отрази доста негативно на настроението вкъщи. Не бих казала, че треперим от страх или нещо подобно, но със сигурност всеки се старае да спазва необходимите мерки, като на мен (като на най-млада) се гледа като на най-рисков „преносител“. Съответно, след минималните ми като бройка излизания навън усещам как бивам гледана леко накриво.
Пространството вкъщи е почти недостатъчно за петима души и всеки добре усеща, че ако един се окаже заразен, то от него директно „по веригата“ всеки ще завърши с положителна проба – дали симптомен, дали безсимптомен. Аз доста се притеснявам най-вече за баба ми и леля ми, тъй като те са най-възрастни и с множество придружаващи заболявания – изобщо... влизат във всяка рискова група и съм наясно, че ако бъда безотговорна и егоистично несъобразителна, ситуацията би могла да е изключително тежка за всички ни. Не знам как, недай си Боже, биха протекли нещата и при родителите ми. Именно и заради това през последните 4-5 месеца сведох вижданията ми с познати, приятели и приятеля ми до минимум (даже до абсолютна нула), като с приятеля ми дори се разделихме преди около месец и половина. Всичко върша от вкъщи, с изключение на необходимите посещения на магазини, аптеки и т. н. Мисълта, че едно мое необмислено действие и една уж невинна среща може да доведе до необратими последствия, ме плаши, притеснява, тормози дори, но не мога и да крия следното – трябва да призная, че тази изолация ми повлия изключително тежко. Липсата на реални контакти ме вкара в „дупка“ на самота, тъга и самосъжаление.
Проблемът обаче започва да придобива все по-ужасна форма в емоционален план за мен – аз не се чувствам сякаш мога да имам нормална връзка, а приятелят ми, с когото „замразихме нещата“, има желание да се съберем отново. Той е невероятен във всяко едно отношение, всичко, за което съм мечтала след две отвратителни връзки, белязани от тормоз, подигравки и агресия. Бях толкова щастлива, а сега просто... обстоятелствата за мен са сложни... дори не знам как да го обясня – идва нещо добро и ти не можеш да му се насладиш, колкото и да си страдал преди, защото ситуацията става отвратителна. Той не е в моето положение – живее в общежитие и не му се налага да „пази“ никого; знае, че е млад, здрав и прав и почти не усеща нуждата да е кой знае колко сдържан предвид обстановката. Следователно, постоянно излиза, среща се ежедневно с много хора, не спазва дистанция, не внимава достатъчно, на домашни купони е и т. н. Преди затварянето на заведенията беше почти ежедневно я на кафе, я на бар, я на нещо друго... аз не мога да му кажа: „Няма да правиш еди си какво, защото това застрашава мен, а аз застрашавам семейството си. “, не мога да го спирам от нищо, тъй като има право на свобода. Даже понякога и на мен ми се иска да ми беше толкова широко около врата, но не ми е и е важно да бъда внимателна... виждам у него някакъв риск и не мога да си избия това от мислите. Мисля следното: „Той обикаля навсякъде, въпрос на време е да се зарази... очевидно не сме заедно само за да си пишем и да се гледаме на видео от вкъщи, нужен е и физически контакт, от което следва, че ако той е заразен, аз се заразявам и заразявам най-близките си, оттам нататък е по-добре даже и да не разсъждавам повече... “. Опитвам се да му обясня притесненията си, но той сякаш не ме разбира особено и подминава всичко това. Аз разбирам – не е длъжен по никакъв начин да се съобразява с личните ми драми и тревоги, човекът притежава собствен по-различен живот и си го живее. Заради това раздялата ми се стори най-удачният вариант, но сега той иска да се събираме и това ме вкарва в дълбоки размисли и обърканост.
Не знам какво да правя... чувствам се сякаш заради пандемията трябва да избирам между връзката си с него и семейството си. Как да постъпя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 98238bbbfc |
|
1. Всекидневните плашения от щаба са ти дошли в повечко, с промит мозък си. Един съвет-не гледай толкова новини, не се филмирай, ами живей нормално, колкото може все пак сега. Втълпиха ни, че сме страшни герои като си седим по къщята и не виждаме живи хора с дни. Че една необмислена постъпка и всички вкъщи умират. Чиста манипулация. Познавам хора,които си живеят нормално, събират се, и са много по-усмихнати от постоянно треперещите от страх . Даже някои обиколиха доста места извън страната,един живот имали все пак.
Ама на никой от щаба не му дреме за твоето психично здраве, което според писането ти е вече разклатено. Тази пандемия все някога ще свърши, все така ли ще я караш до тогава ?!Ами после? Просто се отпусни, затворила си се , а това не е хубаво. Приятелят ти е избрал да не се стресира , а да си запази психичното здраве. Честно казано, повечето мерки са нелепи.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: e84310e3fa |
|
3. Съберете се, даже какво ти пречи да се изнесеш постепенно.
Почти на 21 си, не зависиш от близките си толкова.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: e84310e3fa |
|
4. Съберете се, даже какво ти пречи да се изнесеш постепенно.
Почти на 21 си, не зависиш от близките си толкова.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 1beafa1fc1 |
|
5. Достатъчно голяма си, просто живей отделно от вашите. Какво има да му мислиш толкова не разбирам.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 698e6d52ca |
|
6. Пандемията ще трае с години, ти искаш съвсем ли да се побъркаш. Ако ще цял дойде да дезинфекцираш пак, ще се розболееш. Това може да стане и в аптиката. Просто спри да мислиш за това, спазвай хигиена и живей както преди. Баба ти е на 90 г. и може от лека настинка да почине, ти ли ще си виновен. Та тя е на 90 г. На проблема ти е защо мъж на 21 живее с три поколения роднини. Първо помисли за това. Нямаш нито лично място, нито физическо пространство и живееше ъс схващанията и възприятията на хора, които са далеч от реалността. Коя жена ще дойде при теб? Просто си намери собствен дом, спри да мислиш за вируса като за проказа, осъзнай, че този вирус се преборва със силна имунна система, но когато психиката е срината можеш да умреш от нищо.
Винаги търси позитивното в една ситуация. За мен този вирус ми даде време да преосмисля много неща, много хора отпаднаха от живота ми за добро, време за мен, за четете и осъзнаване на много неща. Как просто съм се срещала с някои хора, защото така трябва. Все повече осъзнавам, . ме най-важнотоъе какво искам аз. Да не правя нещо, защото така трябва, заради хората, роднини.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 98238bbbfc |
|
7. 6, темата е писана от жена, четете по-внимателно.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 05033cb6e1 |
|
8. Сега ще ти разкажа за мен, за да видиш разликата. Още от началото на пандемията излизах. Живея си живота, както ми харесва. Разходки, спорт, понякога се събираме с други семейства, Но аз не се филмирам като теб. Не живея с нашите.Мисля, че това е реалния ти проблем. Изнеси се на квартира ако работиш. Когато свърши пандемията аз ще съм си ок, а ти с разбита психика, ако продължаваш така. Ами ако е свърши пандемията? Товаа ли ще е твоят живот занапред. Силните оцеляват, слабите угасват, помисли.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 41c164e27e |
|
10. на коя планета живееш... щото аз не познавам един да се е разболял дори и от грип последните 3-4 месеца
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 8d246894b3 |
|
11. Заживейте заедно - така всички ще са доволни.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a42fa4bc67 |
|
12. Тази пандемия се отрази зле на психичното здраве на всички. И аз се промених - от работата по цял ден вкъщи пред компютъра започнах да изпитвам липса на всякакво желание и дори страх да излизам, а преди пандемията изминавах поне 4 км пеш на ден. Не ми се говори с никого, а по принцип съм интроверт.
Относно приятеля ти и връзката ви - нямате ли възможност да излезете на квартира за известно време?
Ж 40
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a08354955e |
|
13. Мисля, че главният ти проблем е че си мислиш, че заслужаваш "нормална връзка" и "нормален живот" без да положиш каквито и да било усилия. На 21 какво правиш още в къщата на баба си? Нима искаш като родителите и леля си да живееш цял живот без да постигнеш свой дом? На 21г пълнолетна си длъжна да помислиш за собствения си живот и да се изнесеш, или на квартира или поне в общежитието на приятеля и да работиш за да плащаш своите квартира и сметки.
Дупката в която си влязла е главно от липсата на вложени усилия. Знам при наличието на мама баба и леля не е нужно да се занимаваш с домакинска работа, не е нужно да мислиш за сметки и така е по лесно, но лесното в живота ограничава други свободи и сама решаваш от кое би се лишила от лесното или от нормалния живот. За сега си се лишила от нормалния живот и до колкото разбирам това не ти харесва, но няма как да имаш и двете, избора е твой.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a8490ba225 |
|
14. До номер 6-Ти четеш ли изобщо? Авторката е момиче не е мъж!
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a8490ba225 |
|
15. Доста сте се наплашили из вас...
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a8490ba225 |
|
16. Вашите ходят ли на работа? По-цял ден вкъщи ли стоите? А ти нямаш ли някакъв вариант да работиш и да се изнесеш на квартира? Тази пандемия може да продължи още няколко години ти все у вас ли ще стоиш не си го причинявай!
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a3e40f56b6 |
|
18. Мисля, че отиваш в крайности с ограниченията. Неизбежно е повечето от нас да изкарат вируса, приеми го. При такова масово разпространение няма как да се опазите, неизбежно е. Не можеш да се криеш с години и от страх да не умре някой, да спреш да живееш. Всички ще умрем рано или късно. Баба ти е на 90, така или иначе си е изживяла живота и колко още й остава никой не може да каже.
Не си проваляй връзката и живота с прекалени страхове и ограничения. Не казвам напълно да не внимаваш, естествено че ще спазваш дистанция, ще си дезинфекцираш ръцете, ще поддържаш хигиена. Но оттам нататък не можеш да предвидиш останалото. Все някога твоите близки ще се срещнат с вируса, това ще продължи още години. Младо момиче си, не се затваряй вкъщи, живей си живота, макар и с някои ограничения, но живей.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
