Споделена история от Любов и изневяра |
Изпитвам затруднение да създам нова връзка
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 852 пъти
Здравейте. Моля за съвет, проблема ми е следния:
Преди повече от година приключих по собствено желание няколко годишна връзка. След дълго отричане на очевадното най-накрая приех факта, че човека с когото бях не е човека, за когото съм го мислела и най-вече обичала. Всякаш след всеки скандал съм давала още един шанс във въздуха да го заобичам или той мен или не знам и аз вече какво-факт е, че за 6 години бях повярвала, че наистина има любов. Груба грешка, било е всичко друго, но не и това. Мисля че си научих урока.
Следва обаче един доста сериозен проблем за мен. Вече повече от година се усещам, че не мога да си позволя да се влюбя, да изпитам някакви по-истински чувства. Не че съм се заела сериозно да си намеря приятел, по-скоро излизам с момчета на моята възраст за разнообразие, контактувам с различни хора от чиста скука. Хора, които по някакъв начин са ми интересни, но до там. Без секс, без излишни драми, само и единствено комуникация. Аз съм на 24, пределно ясно ми е защо тези момчета са заинтересовани от мен, едва ли е заради това, че съм общителна, но мен това някак не ме устройва. Имам чувството, че съм забравила какво е да флиртуваш с някой, да го свалиш както се казва, да се опиташ да го впечатлиш.
Не, няма такова нещо. Разбираме се да излезем хахо-хихи, влизаме във всякакви теми за разговор, готино е наистина, забавно е, но до там. После се прибирам и започвам да отговарям на съобщенията и поканите им все по-рядко.
А се усещам напоследък, че започва да ми тежи това, да нямам приятел (гадже). С приятелки излизам много, спокойно ми е, но там отношенията са различни.
Чувствам нещата така, всякаш изобщо не давам шанс на хората с които излизам и най-вече на себе си. Знам колко ме е боляло и как съм се отърсила от връзката, в която бях. Нещата там бяха сериозни, бяхме сгодени, живеехме заедно.. А сега не знам как да се нарадвам на свободата си, просто не съм свикнала с нея, не си и позволявам. А трябва.
Бившият ми постоянно ми повтаряше как мъжете в днешно време ще ме искат само заради секса и до там, че никой няма да ме обича както той, не му харесваше как се обличам, не му харесваше да се гримирам, постоянно ме ревнуваше, скандали, сцени, приказки от рода на ''Този какво те гледа'' всякаш аз съм виновна, че някой ме гледа, правеше от мухата слон.
И явно много съм попила от това негово отношение.
От всички тези приказки съм си създала някакъв комплекс, че наистина ставам само за единия секс, а реално виждам, че отношението, което получавам е много по-мило и не съвсем с тази цел, комплиментите също..
Страх ме е обаче да се обвържа. Знам, че хората са различни, знам че не трябва да мисля по този начин, но предпазната стена, която градих точно в тази 6 годишна връзка-сега е непробиваема дори отвътре. Не мога да се отпусна и това страшно много ми пречи, защото това, което съм и това, което от части показвам са две различни неща. Да, срамежлива съм, но до момента в който се отпусна и човека срещу мен спечели доверието ми. Тиха съм до толкова, че след като започна да говоря хората не искат да спирам да разговарям с тях. И т.н и т.н
Та, в общи линии проблема ми е, че не зная как да поема инициативата, притеснявам се какво ще си помисли човека срещу мен, дали в един момент няма да реши да ме използва както бившия ми приятел. Не че не бих разбрала, но се притеснявам от последствията, притеснява ме това, че накрая пак ще ме боли.
Искам връзка, но не знам до колко наистина съм готова за това..
|
