Влюбих се, нереално много!
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1558 пъти
Здравейте на 28 години съм от Бургас. Имам дете на 3г. С баща му на Иван (синът ми) сме разделени от доста време поради много причини и от много одавна. Разделихме се още Иван, като беше новороден. От тогава никога не съм изпитвала нещо към някога, мислех че съм претръпнала и никога няма да се влюбя отново и се чувствах добре сама. Знам че това, което ще ви разкажа звучи направо нереално, но искам просто да го напиша, за да ми олекне.
Случи се така, че преди 4 месеца на Вайбър ми писа непознат номер и търсеше някакъв Емо, ясно че беше греша. Но с човека отсреща (да го наречем Стефан) започнахме да си пишем всеки ден, след време и да се чувам на обяд докато Ванко спи. В началото си казвах, че всичко е просто приятелство от разстояние, защото той е от софия! От 1 месец, тъй като дам си е шеф започна 3 пъти седмично да си взема почивки и шофира 6 часа на идване и 6 часа на връщане само за да излезе с нас на разходка за 2 часа (което ми се струва много мило. Започнахме много да си споделяме, споделяла съм му и неща, които не съм казвала напълно никой. В последствие хлътнахме до такава степен, че той ми предложи да продължим да се виждаме и след време когато аз съм готова да се преместим при него в София. Проблемът е че с баща му на Сашко имам много големи проблеми и не знам дали ще ме остави някога намира. Другият проблем е, че водим дело за права и издръжка (разбира се това ми е приоритет) и ме е страх че ако случайно някой ден реша и се преместим в София той ще ми вземе Ванко, защото по закон 2 съботи в месеца трябва да го вижда за по 4 часа. Макар че Стефан и с това се съгласи и каза че 2те съботи в месеца в които трябва да го вижда ще сме си тук. И третия ми проблем е че страшно обичам близките си и приятелите си и страшно много ще ми липсват, както и самият град, но и Стефан няма как да премести бизнеса си тук. И найстина не знам какво да правя, а за пръв път от толкова време, да не казвам никога не съм срещала човек който да ме разбира толкова добре.
А историята с баща му на Ванко е такава че просто не се разбирахме и се разделихме. Той не си търси детето цяла година, веднъж годишно се сеща че има дете. Дори когато исках да го пусна на ясла и подавах документи го търсих 2 месеца и не можах да го открия да го питам дали е на трудов договор или не. Написах че съм самотна майка. Приеха Сашко и отидох да потвърдя мястото и ми казаха че по закон не се водя самотна майка защото бащата си е признал детето и няма да го вземат. Съответно майчинските ми изтекоха и аз не можах да започна работа. След седмица брат му на баща му на Ванко (Димитър) дойде да ме пита какво се искало от брат му за яслата. Впрочем да уточня че баща му на Ванко не говори по никакъв повод с мен винаги праща брат си. След това аз реших да заведа дело за издръжка. И не толкова до самата издръжка, а за самия документ, защото с него ще мога да доказвам че си отглеждам детето сама и поне като стане време да го пускам на градина няма да имам проблеми. Сега отново на 30ти декември се присети че има дете и отново Димитър ми звънна че баща му на Сашко иска да го види. А не си беше виждал детето от ноември 2019 и от тогава не беше и звънял дори да пита как е. А аз му звънях и го търсих и на Вайбър му се моли да се обади дори на видео разговор само, защото Ванко започна да ви да другите деца по площадките с бащите си и въпросително да му казва "тати? " И сега когато се върна на 30ти декември поиска да го види и го заведох. След това Димитър отново ми писа в края на януари и отказах защото винаги ми казват от днес за днес, а тогава правехме ремонт на банята и по цял ден бяхме в баба ми и се прибрахме я 18:00 когато майсторите са си тръгнали и всичко беше в 2 пръста прах от рязането на плочки и трябваше да чистя, защото не мога да оставя детето ми да спи я мръсотия. И то не точно отказах а помолих да оставим за друг ден. И защото веднъж не съм му дала да го види подаде сигнал в закрила на детето. В крайна сметка всичко мина нормално при тяхното посещение, когато им разказах всичко. И от тогава отново ни вест, ни кост. Най-вероятно е затишие пред буря.
И не знам при всички тези проблеми как да си позволя да съм с някого. Дори се чувствам гузно само че си го помисля. Найстина не знам какво да правя, а найстина Се влюбих я Стефан, а и с Ванко много добре се разбират :(
Извинявам се, че бях толкова изчерпателна. И ви благодаря предварително за коментарите :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 7 месеца hash: e7e2462e77

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Поредната измишльотина. Не разбрах последно как се казва детето на авторката - Ванко или Сашко? Сигурно едното му е партизанското име. Както казваше проф. Вучков- "Абе, пийте ги тези хапчета, бе дами и господа!" И не спамете сайта като нямате друга работа! Молба до модератора- моля, проверете дали IP адреса на устройството, от което е писана темата случайно не съвпада с този на една известна вече авторка от малко градче? Не открих нищо подозрително.

 

...

преди: 4 години, 7 месеца hash: 508584a16e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не мисли черногледо за неща,които още не са се случили.Не си първата в такава ситуация,а щом са започнали и съдебни решения,скоро ще стане ясно какво трябва и не трябва да правиш в някои ситуации.Ако те напада,можеш да го заплашиш с ограничителна заповед.А за ситуацията с малко дете в която си не се тревожи.Може мъжът до теб да е свестен и ти имаш право на любов и нормално съществуване на този свят.

 

...

преди: 4 години, 7 месеца hash: 6e2e691693

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   От автор до 1: детето реално се казва Сашко! Опитах се просто да запазя анонимност малко повече със смяна на името, но явно съм се изпуснала. Трудно ми е да наричам детето си по друг начин! И честно казано и на мен ми искаше да е измишльотина. И не, не съм известна авторка от малко градче, а това е просто част от историята на живота ми!

 

...

горе^

преди: 4 години, 7 месеца hash: f461ccdac2

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Авторке, няма защо да стопираш личният си живот само защото на бившият ти нещо не му изнася. Няма закон който да не ти позволява да смениш града на местоживеене, страната не можеш без пълномощно от него за детето. Няма и защо въобще да го питаш, само уведомяваш с новият адрес на който може да търси детето. На мен неговото поведение ми намирисва на контрол върху теб просто за да ти е гадно. Това обаждане без повод когато си искала да смените деня за срещата...да те стресне и се наложи. То е лесно иначе, да беше му го дала, но за няколко дни детето да видиш как бързо че се свие в черупката си. Казвай му че, си в ремонт и да вземе детето за няколко дни и му гледай сеира. Иначе има вероятност и сега да го е бъзнало новото присъсътвие в живота ти, не се впечатлявай от такива номерца. Давай го малко по- самоуверено! Провери си правата и задълженията относно детето, друго не те интересува, бившият ти какво мисли или иска- негов си проблем.

 

...

преди: 4 години, 7 месеца hash: f5ee3aaef8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Модератора, ако веднъж пиша от домашния компютър, после от телефона с друг Интернет доставчик, ще откриеш ли нещо подозрително? Мод: ти искаш сърната да даде съвет на ловеца как да я хване.

 

...