Споделена история от Любов и изневяра |
Изгубеното щастие
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 914 пъти
Веднъж като ученик бях писал в този сайт. за една ученическа любов. Е почти 10 години по-късно аз пак съм на изходна позиция но този път, как ми се ще пак да пишех за "онази" любов.
Сега Ви пиша с "отворено" сърце,сърце което страда вече 6 месеца
Аз бях едно от най-щастливите момчета,Имах огромната възможност да се запозная с една девойка,девойка която в началото не вземах никак на сериозно. Бяхме приятели,излизахме,гледахме филми,говорихме си, докато една вечер не ми звънна в 02:20ч да ми каже че съквартиранта и я е заключил и няма къде да остане. ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ Я ВЗЕХ.
Това момиче преобърна целия ми живот. Аз произлизам от не много заможно семейство, без родители ,без елитно училище, а Тя,тя беше истинска и незаменима (никоя не може да я замени)
семейството и интелигентно и заможно. Всичко започна от вечерта когато беше дошла в нас, това беше един невероятен романс , бях толкова щастлив с нея... Ходихме в чужбина заедно, на почивка и на работа, имали сме и 20к лева и 0.00лв. Помня една случка.
Бяхме в старата ни къща,зимно време и понеже живеем в курортно селище, през зимата нямаше работа там. Спряха ни тока, бяхме без ток 3 дни,замъкнахме си матрака близо до печката в кухнята и вечер прегърнати гледахме пламъчето на тавана, нямах пари тогава но всъщност съм имал всичко до себе си. (как ми липсват тези моменти). Взехме си куче, Дого Аржентино, дойде на 40 дена пътувало буквално от другия край на България, в един багажник и беше най-красивото животно. Където бяхме ние.то беше със нас. Част от семейството.През годините преживяхме много неща,много малки но захождащи към семейния живот, имаме два аборта зад нас...... Тя ме подтикна да запиша да уча Висше, Тя повярва в мен и когато пътувахме от Испания за България е попълнила вече одобрената анкета за пилот на самолет, тя ме защитаваше пред семейството си,чакаше ме винаги да се нахраним заедно... Бяхме като дупе и гащи. За 6 години, имахме единствено 1 седмица раздяла защото тя беше на почивка с родителите си. Мечтаехме за наш собствен дом, мислихме и за деца, а аз за пръстен.
Решихме да се махнем от курортното селце и да отидем малко към града, Там Баба и Дядо и имаха красива вила и ни я дадоха докато си стъпим на крака ит.н. Аз работех в селцето (довършителни работи) а тя си намери работа в едно магазинче в града. А там тя не само си намери работа, а и новия спътник живота си.. Имахме доста лоши моменти,караници, целехме се, обиждахме се. И тогава бяхме в подобен период на неразбирателство.
Тя за мен е незаменима, но аз за нея не.. Може би това момче я спечели с повече отношение и уважение или идея си нямам. Но той остави една огромна дупка в душата ми, момичето с което си мислих че ще изживея живота си вече не е част т живота ми а толкова ми липсваааа.. След толкова месеци е аз седнах дни преди своето заминаване и исках да си излея още със събуждането си,своята мъка. Боли ме, страшно ме боли че я няма, Но не мога и да я върна..
Следвайки моята бъдеща кариера и мечта, трябва да замина за Англия, а там кучето ми не мога да го взема,забранено е с закон.. Така стана че тя ще даде другото което взехме заедно и ще гледа ХЕРА.. Но тя никога няма да е пак моето куче... Благодаря Ви.
|
