Притеснителност
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 1445 пъти
Здравейте,

Защо винаги става така, че по-отраканите, по-устатите, по-наперените печелят? Гласът на по-скромният, мълчалив и тих никога не се чува и винаги го потъпкват. Така се случва с мен дори в приятелския кръг, винаги тези, които дори образование нямат, но са нахакани и с голямо самочувствие успяват да спечелят хората на тяхна страна. В работата ми се е случвало, дори са ме уволнявали заради това, че по-нахаканите са говорили против мен или просто са ме гледали като различна, защото съм по-скромна и мълчалива. Като сме на маса с компания и искам да взема думата винаги по-отворения, по-приказлив сякаш ми я взима от устата и ако аз кажа 2, той каже 200...какво да правя? Винаги ли ще съм в сянка... Старая се да се включвам, да говоря, да казвам мнение, но винаги ме подценяват. Сама се хванах и научих два чужди езика, учила съм много, бях ученолюбива и обичам да си чета нещо, имам образование, работя, но винаги са ме подценявали непознати, познати, приятели и тн. само защото не говоря като латерна, спокойна и мирна съм, не обичам да се разправям, да влизам в конфликти, старая се да гледам позитивно над нещата, да помагам като мога... Казват ми, че не умея да се вписвам в колектив, не умея да задържам вниманието към себе си.. Само защото не съм от така да се каже отраканите, разговорливите и умеещите да убеждават другите винаги съм подценяване и принизявана.. Какво бихте ме посъветвали? Винаги е било така, просто това ми е естественото състояние и характерът ми, какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 2 месеца hash: ccd5450ea9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ти си интровертна, чувствителна, интелигентна, образована. Събирай се с хора, които приличат на теб по темперамент и по интелект и интереси. Те, подобно на теб, няма да се бутат да блеснат шумно и на всяка цена, а ще могат да оставят "светлината на прожекторите" и на другите събеседници. Виж, в работния колектив обикновено е по-трудно. Общо-взето там е - на каквото попаднеш. Но все пак зависи от професията ти. Има професии, които са по-подходящи за интроверти, и такива, които са по-подходящи за екстроверти. Така че ако твоята професия отговаря на темперамента ти, то би следвало да попадаш по-скоро на работни колективи от хора, които приличат на теб. Недей да се чувстваш по-лоша в какъвто и да е смисъл от екстровертите. Нито един от двата темперамента не превъзхожда другия. Всъщност това не са два темперамента, а непрекъснат спектър, на който в единия край е крайният екстроверт, а в другия - крайният интроверт, и всеки човек попада някъде на този спектър. Вероятно ти си по-близо до интровертния край. Ще завърша с един цитат. "Обикновено човек парадира с високото си положение поради ниско самочувствие. Увереният в себе си може да си позволи скромен образ." /Хорас Джексън Браун/

 

...

преди: 4 години, 2 месеца hash: 48a8b56115

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз ще ти ги кажа нещата както са, въпреки че няма да ти харесат. Ти си интроверт. Най-вероятно си и малко странна в поведението си, изказа си и т. н. Много хора напоследък почнаха да афишират с тази своя интровертност, все едно е нещо, с което да се хвалят. Не е така. Това демонстрира неспособност за вписване в обществото и е ДЕФЕКТ. Така... тук веднага ще добавя, че това, че имаш ДЕФЕКТ, не означава, че всичко е загубено. Означава, че има над какво да работиш. Сигурен съм, че ако си направиш труда да гуугълнеш, ще намериш сума ти материали обясняващи как интроверт да се калибрира, така че да се вписва в соц. обстановки. От написаното от теб, не виждам обаче да си го направила! Ама грам! Просто казваш как правиш някакви практични опити, без да имаш нито понятие от къде ти идва проблемът, нито как да се справиш с него адекватно. Демек, не си си направила research-а (няма да ти обяснявам какво означава тази думичка, нали си образована, ще се сетиш). Да не превръщам темата в борба на мъже/жени, но това е типичен проблем на жените. Имате проблем, търсите как хората да ви приемат с него! Мъжете - имаме проблем, търсим как да го решим. Пробвай нашия подход. Направи си проучването, експериментирай, пробвай, виж какво работи за теб. Имай предвид, че можеше и да е много по-зле. Можеше да си мъж! Жена, дето не я слушат, се тая, ще се оправиш. Ама представи си, че беше мъж, когото никой не уважава! Свършена си! Ти жена не би си намерила! Така че споко. Ако искаш да се подобриш, така е, факт, по-нахаканите, тези дето си вярват повече, тях слушат хората. И що да не го правят? А кого да слушат? Онзи дето си мъкна под носа и го е страх да осъществи очен контакт ли? Има един лаф - ако сам не си вярваш, никой няма да ти повярва! tl;dr - работи над себе си. Гуугълвай как се справят хора с подобен на твоя проблем, сигурен съм, че има доста.

 

...

преди: 4 години, 2 месеца hash: e2af3c3568

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ами изчела съм доста неща по темата. Знам, че човек, който иска да се промени първо трябва да се хареса такъв, какъвто е, да се приеме и след това да работи по себе си всеки ден. Трябва да се предизвиква, да излиза от зоната си на комфорт, да ходи на спорт, социални събития. Също така медитацията четох, че много помага, както и правилното дишане. Аз се старая да правя тези неща, но пак има случаи, в които като искам да кажа нещо или да говоря пред публика или авторитетни личности започва дори устата да ми потреперва, по-емоционална съм и понякога ръцете ми се изпотяват и леко потреперват. Проблемът идва най-вероятно още от детството ми, защото тогава ми се подиграваха, бях много, ама много по- притеснителна от сега, смееха ми се, че съм смотан, грозна, задръстена, с дебели вежди и какво ли още не. Сега получавам постоянно комплименти от другия пол, определено изглеждам много по-добре, но вътрешно усещам това притеснение в много моменти, главно, когато общувам с нови хора, авторитетни личности или когато трябва да изнасям доклад пред публика..тогава две думи не мога да вържа, а имам много какво да кажа.. Просто притеснението ме затапва. Чела съм също, че е хубаво човек да се излага умишлено, за да свикне с мисълта, че хората могат да го отхвърлят и от така "важното мнение на другия". Правят се социални експерименти с умишлен провал, за да се предизвика страхът от това какво ще кажат хората.

 

...

горе^

преди: 4 години, 2 месеца hash: e2af3c3568

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Лошото е, че и с тази пандемия съвсем ограничих социалните си контакти и излизания и това определено има ефект..

 

...